Древноизточните цивилизации възникват по поречията на големите реки в Азия и Африка - Нил, Тигър и Ефрат, Хуанхъ и Яндзъ, Ганг и Инч.
Изграждат се канали, възникват първите държавни образования (деспотии, тирании, сатрании) – имаме централизирана воля. Възниква нова структура. Тези държави възникват въз основа на икономически мотиви.
Шумерите изграждат т.нар. водни общини като всички селяни солидарно отговарят за поддържането на каналите. Надзора се осъществява от феодала. След време Вавилон укрепва и налага своята воля над останалите. Цялата власт (земята, населението) принадлежи на владетеля като неговата власт не се оспорва. Той е заобиколен от чиновническо-бюрократично съсловие, което се грижи за административния контрол над останалите градове (поддържа каналалите, събира данъци и набира войска). Много често владетеля извършва ротация. Служебната аристокрация е разделена. Тя няма самочувствието на класа в обществото. Основната маса са селяните-общинници. Те се грижат за своите земи. Този тип стопанства се нарича азиатски начин на производство. В тези древни деспотии има известно развитие на занаятите, но те все още не са обособени като самостоятелна стопанска област.
Има ограничено количество роби, които са държавна собственост. Робският труд се използва при изграждането на обектии поддържане на култови съоръжения. Единствено в Египет робите стигат до 5% от населението.
В Месопотамия има стоково-парични отношения. Там се пресичат два основни търговски пътя, появвява се лихварството в древен Вавилон.
Шумерите – това е една от най-древните цивилизации, където долноито течение на река Тигър и Ефрат основната грижа е поддържането на съораженията по реките. През третото хилядолетие шумерите са завладяли от акадите и възниква шумеро-акадската цивилизация. Върхът си тази цивилизация постига при Саргон - става империя, огромна държава и има централизиран характер. Постепенно се издига град Вавилон, става център на обединителните процесеси и се стига до старовавилонското царство. Върхът си това царство постига при император Хамурапи - той е първият законотворец на писани закони. Тези закони са блестящ извор, от който съдим за бита, стопанството и др. За първи път тук се срещат думите: “данък”, “сложен и прост лихвен процент”. След изветен превес на държавата на Хамурапи е завладяна от армейските племена, които изграждат мощна централизирана държава в Сирия. Центърът е град Ниневия. През VI в. Преди н.е. град Вавилон изгражда ново Вавилонско царство, което достига своя най-голям стопански напредък при Навуходоносор II.
Египет – Древен Египет възниква през четвъртото хилядолетие преди новата ера и е най-силно централизираната държава в древността, което намира израз в обожествяване призхода на фараона. Преминава през три големи етапа в своето развитие:
- Старо царство
- Средно царство
- Ново царство
Основите на самата стопанска и политическа система в Египет се формират още в старото царство. Върховната власт принадлежи на фараона. Той е живият бог на земята. Заобиколен е от чиновническо-бюрократично общество. На особена почит се намира Писарл. Египетският фараон Ехнадон се провъзгласява за бог и приема името Аминхотеб, а за върховен бог се приема Ра.
Несъмнено в Египет количеството на робите е по-голямо. И тук те са държавна собственост.
