Интересите на индивидите от една страна и тези на държавата от друга страна са определящи при даването на оценка за посредниците от безработица. Безработицата поражда несигурност за заетите лица относно възможността да се поддържа и повишава стандарта на живот. Безработицата и нейното нарастване са фактор, който увеличава стреса и психическото натоварване на лицата, а от друга страна продължителното отсъствие от работа предизвиква деквалификация на работната сила с всички произтичащи от това последици. От позициите на държавата обаче последиците от безработицата може да се групират в две групи:
1. Позитивни:
А) Безработицата способства за повишаване равнището на човешки капитал и от тук повишава качеството на труда;
Б) Безработицата е присъща за функциониращото пазарно стопанство и до голяма степен допринася за реализирането на принципа за икономическа ефективност;
В) Безработицата може да се разглежда и като фактор за повишаване производителността на труда;
Г) Безработицата може да се разглежда и като механизъм за прочистване на пазара на труда от морално остаряла работна сила;
Д) Безработицата може да се разглежда и като мотивиращ фактор за личната инициатива и предприемачеството изразяващи се в заетостта и развитие на дейност и най-вече в обслужваща сфера.
2. Негативни:
А) Превишаването на безработицата над нейното естествено равнище е свързано със загуби за обществото непроизведен продукт.
Б) Намаляване на данъчните постъпления;
В) Намаляване приходите на системата за социално осигуряване и от тук се поставя под въпрос тяхната финансова стабилност и възможността да се предоставят достатъчно средства за съществуване на нетрудоспособни лица;
Г) Високата безработица изисква система за нейното обслужване, значителен по обем средства. При определени условия да се предоставените плащания може да предизвикат инфлация.
Д) Като фактор за деквалификация на работната сила безработицата е причина за повишаване на разходите за обучение, квалификация на работната сила и за провеждане на активни мерки на пазара на труда.
