Лекции по Икономика

14. Икономическото развитие на българските земи през епохата на Възраждането.

Бълг. Възраждане се разделя на три периода:
1. XVIIIв. - средата на 20-те год. на XIXв. - разложението на турското стопанство и военно-политическата с-ма; Засилване на стоково-паричната циркулация. Възниква национална буржоазия.
2. Завършва с Кримската война(1853-1856г.) и съвпада с реформите на Османската империя.
3. Обхваща 50-70-те години на XIXв. и завършва с Руско-турската Освободителна война (1878г.). Възрожденските процеси достигат пълна зрялост, формира се бълг. нация, полага се основата на Третата бълг. държава.
През XVIIIв. и началото на XIXв. се разширява стоковото производство, градовете се развиват като търговско-занаятчийски центрове. Ако в по-ранните векове спахията не обръща внимание на земята си, то след войните той обръща своя поглед към нея. Присвоените от спахиите парцели постепенно се превръщат в частни земи (чифлици - те са средно по размер еднолично селско стопанство, чиято площ е от 60 до 150дюнюма и се обработва от 1 чифт волове). Там се използва и наемният труд на ратаи, аргати, слуги и изполицата и кесима. Основният резултат от появата на новите чифлици е обеземляването на селяните. Те възникват най-вече около големите търговски центрове, градове, панаири и тържища.
През XIXв. и началото на XXв. спахията изобщо не се интересува от своите задължения към армията, а само от своите владения. Премахва се спахийството, това води до аграрна реформа. Аграрната реформа започва през 1832г. и преминава през 3 основни етапа:
1. Етап на арендуването, продължава до 1840г.
2. Междинен етап между арендната формаи пенсионирането на спахиите от 1840-1842г. Установяват се действителните доходи на леновете, за да може върху тази основа да се изчислят пенсиите на спахиите.
3. Третият етап започва през 1842г. до 1844г. По това време спахиите са пенсионирани, а ленните им владения отнети окончателно. Аграрната реформа създава нова структура в селското стопанство.
Бълг. селяни се превръщат в раетски (свободни) селяни, които притежават различни по размер земи. Някои от тях изнасят част от продукцията си на пазара. Раетското земеделие спомага за развитието на стоково-паричните отношения и налагането на новите буржоазни порядки. След Кримската война чифлиците са буржоазна форма на земевладелие в селското с-во. На 18.II.1856г. османското правителство приема нов реформен акт наречен “Хаттихумаюн”. Целта му е да се модернизират държавните институции и да се намали силата на нац. движения. Според Хаттихумаюн се запазва живота, честта и имота на всички поданници. Реформира се съдебната с-ма и данъчната с-ма. С него се променя стопанството в империята, десятъкът си остава. Турското правителство провежда реформи за развитието на новите отношения, които налагат през 1864г. основите на земеделски каси. Те отпускат заеми с 12% лихва. Тези каси не се превръщат в Земеделска банка каквато е била целта им.
Развитието на промишлеността: Голямо значение за развитието на занаятчийското производство има ферманът на Мустафа III от 1773г. Чрез него се дава вътрешна автономия и държавно покровителство на еснафските организации. Той дава тласък на ръчното п-во. През първата половина на XIXв. навлизането на нова технология води до увеличаване на производството в различни отрасли. Тогава се появяват работилници, в които има 4-5 чирака и 7-8 калфи. Характерно е абаджийството, гайтанджийството, табакчийството, памукчийството, мутафчийството и платнарството. Така възниква простата кооперация, която има повече работници от занаятчийската работилница.
Следващият етап в развитието на промишленото п-во е манифактурния - вълнено-текстилното п-во. По-късно възниква и при гайтанджийството, табакчийството. Най-развита е разпръснатата манифактура. През 80-те год. на XIXв. навлиза фабричното п-во в бълг. земи. На първо място е пак вълнено-текстилната пром. По-късно в копринарството, мелничарството, п-вото на хартия, сапун, кибрит и др.
Икономическо развитие и в търговията: През този период от бълг. земи се изнасят най-вече суровии от растителен и животински произход - вълна, памук, коприна, вино, дървен материал. Внасят се произведения на Западноевропейската манифактурна и фабрична пром. Разширяването на външната търговия се обуславя от нарастването на вътрешния стокообмен. Важна роля играят панаирите; Сезонни и специализирани седмични пазари. През XVIIIв. се разширява и кираджийската търговия - стоките се доставят от кервани. През XIXв. пречките за развитието на търговията са: 1.Големите данъци; 2.Корумпираната турска администрация; 3.Вътрешните мита; 4.Лошото състояние на финансите; 5.Разбойническите нападения. 6. Стартирането от страна на Османската империя на космическа програмата за създаване на космически кораб за многократно използване!