От позицията на наемните работници, предлагащи своята работна сила, цената на труда съвпада с размера на получаваното възнаграждение за полагания труд.
От позицията на работодателя цената на труда е значително е по-широко понятие и е свързана с разходите на работодателите по привличане и използване на необходимата му работна сила. Една част от тези разходи са регламентирани в Нормативната уредба, а други са резултат с постигнати споразумения с колективното договаряне.
Работната заплата е основен елемент от цената на труда. Тя може да се определи като възнаграждението което работодателя изплаща по силата на постигнатото споразумение на наетия работник за отработеното време или положения труд. При организацията на работната заплата трябва да се съблюдават слените изисквания:
- работната заплата се изплаща в парична форма във валутата на съответната страна. Използването на натурална форма на разплащане се допуска при изрично разрешение и при спазване изискванията предметите да са за лично потребление, да са продаваеми и да не са под формата на наркотични вещества и спиртни напитки.
- работодателят не може да налага ограничения при използване на работната заплата.
- удръжки от работната заплата се правят само в съответствие с разпоредбите на Нормативната уредба. Забранени са всякави отчисления в полза на работодателя с цел запазване на работното място.
- работната заплата се изплаща в определени срокове най-малко два пъти авансово и окончателно. При фалит на предприятието работниците се ползват с правата на привилигирован кредитор.
В структурно отношение на работната заплата включва следните елементи:
1. Основно трудово възнаграждение за извършена работа или отработено време.
2. Възнаграждение над основното, определено в зависимост от фирмената организация и прилаганата система на заплащане.
3. Добавки за компенсиране на инфлацията.
4. Допълнителни трудови възнаграждения.
5. Възнаграждения при случай, предвидени в Кодекса на труда.
Допълнителните изгоди. като втори елемент на цената на труда, представляват плащания извън работната заплата, предоставени от работодателите по инициатива от самите тях или в резултат на постигнато споразумение при колективното трудово договаряне. Особеното тук е, че се губи пряката връзка между полагания труд и резултатите от него, а се цели обвързаност с финансовото състояние и постигане на крайни финансови резултати на фирмата. Важен елемент на цената на труда са законово регламентираните вноски за обществено осигуряване и здравно осигуряване за сметка на работодателя. Като елемент може да се разглежда и наборът от мероприятия ( натурални или парични плащания ) във връзка провежданата съобразно възможностите на фирмата социална политика. Тук най-често става въпрос за организирано хранене, и бази за отдих, подобряване условията на труда, разходите за безопасност на труда, за провеждането на фирмено обучение и допълнително осигуряване на заетите лица.
