Трудовият пазар може да се определи, като средата, ситуацията, взаимоотношенията, и взаимодействието между търсенето и предлагането на работна сила с определени количествени и качествени характеристики на дадено място и за определено време. Той функционира самостоятелно по собствена логика, правила и закони. Основната предпоставка за появата на пазара на труда е разкъсването на връзката между труда и капитала. В резултат се обособяват две групи от хора: лица притежаващи единствено работна сила, собственици на капитали и институции осъществяващи посредническа дейност и поддържащи необходим информационен масив за обслужване на отношенията между двете основни страни.
Трудовият пазар притежава две основни характеристики:
1. Териториалната е свързана с географската локализация на трудовия пазар.
2. Професионалната – с представянето на търсенето и предлагането на работна сила с точно определени параметри на отделните звена на трудовия пазар.
Въз основа на различната класификационни признаци различаваме следните видове трудови пазари:
- Съвкупен национален трудов пазар и сегментирани по различни признаци трудови пазари;
- Вътрешни и външни трудови пазари;
- Пазар на квалифициран и неквалифициран труд;
- Локален и регионален
трудов пазар;
- Първичен и вторичен
трудов пазар;
- Централизиран държавно регулиран и свободен
трудов пазар;
- Активни или динамични и статични трудови пазари;
- По степен на агригираност. Всяка отделна професия е определяща за наличието на видове
трудови пазари.
