В съвременната теория и практика съществуват три подхода на заплатите, като цена на труда.
1. Централизиран, който е типичен за централно планираните икономики, с доминираща държавна собственост, както и прилагането на модела на пълната заетост. Основава се на широкото участие на държавните институции при организирането на всички компоненти на заплащането на труда. Най-често използваните средства са централизирано-директивно планиране, лимитиране, регламентиране, администриране, режисиране, бюрократично дирижиране на процесите в съответната фирма. За целта се прилагат държавно определени и утвърдени инструменти, като единна тарифна мрежа, единни щатни таблици, единна здравна система и единен тарифен квалификационен справочник.
Извод: Поради административно-бюрократичния характер на този подход, се оказва неефективен и не доведе в бившите соц. страни до повишаване на производителността на труда, до промяна в мотивацията и конкурентноспособността на производството.
2. Децентрализиран – присъщ е на пазарните стопанства с доминираща частна собственост и прилагане модела на ефективната заетост. Той не допуска тоталната държавна намеса на държавните институции върху заплащането на труда и акцентира върху пазарните сили, икономическата свобода и алтернативността. Държавата присъства предимно чрез институционализация на правилата и контрола върху съблюдаването им – законодателната и съдебната власт.
3. Смесен – при него в различни съотношения се прилага схемата на централизация и децентрализация. Проблемът е да се намери това съотношение.
Критерии съблюдавани при избора на подход:
А) Икономически цикъл, в който се намира страната в момента или в близка перспектива.
2. Състоянието на трудовите пазари и равнището на безработица – колкото по-голяма е безработицата, толкова повече се засилва централното регулиране.
3. Динамиката на инфлационните процеси и особености на антиинфлационната политика.
4. Взаимоотношенията между социалните партньори и силата на всеки един от тях.
5. Структурата на икономиката и делът на държавния сектор.
6. Особености на данъчната система и ефективността на данъчната администрация.
7. Установените традиции и опит в бранша, при решаването на проблемите на икономиката на фирмата и в частност заплащането на труда.
Извод: Отчитайки посочените критерии българският подход може да се характеризира като смесен, при който в различни съотношения се комбинират централизация с децентрализация. Може да се каже, че те са на максимално допустимото равнище за пазарната икономика. Този подход се допълва от практиката на колективното трудово договаряне на национално, браншово и фирмено равнище.
