Лекции по Икономика

24. Икономическото развитие на княжество България и стопанската политика на правителствата след Освобождението до Съединението.

След Освобождението социално-политическата с-ма на Княжество България е частната собственост и свободно функциониращите пазари. След О. Б-я не води системна стопанска политика. Причини за това: 1.Бавното развитие на капиталистическите отношения. Освен това бълг. буржоазия още не е оформена.; 2.Обръща се голямо внимание на политиката за сметка на икономиката, която изостава.; 3.Нерешеният нац. въпрос, който е причина за разбиване на единния бълг. пазар. Разрушават се връзките между производители и търговци, между суровинни и производствени центрове. Княжеството се лишава от плодородни територии.; 4.Берлинският договор, според който България не може да приеме своя митническа тарифа.
На първо място стои стопанският проблем. България се придържа към принципите на Фридриф Лист, според който не трябва да съществува свободна външна търговия. Неговите идеи стават основа на бълг. стопанска политика.
Правителството на консерваторите е изправено пред важни задачи: Построяването на пътища, железници, въоръжаване на армията. Правителство започва да увеличава данъците, за да може да постигне набелязаните цели.
Берлинският договор поставя въпроса за Ж.П. строителството, чиято цел е свързването на барон Хиршовете железопътни линии със западните. Княжеството трябвало да построи отсечка минаваща през българската територия, като се задължава и да откупи от английската компания Ж.П. линията Варна-Русе.
В малкото време, в което управляват(1879-1880) консерваторите успяват само да положат началото на стопанската политика на страната. На 26.03.1880г. власттасе поверява на либералите (Цанков, Л. Каравелов, Славейков, Стамболов).
Либералите обръщат внимание на аграрния въпрос.Доказват, че всички турски чифлици са образувани от земите на български общини. Одобряват извършения аграрен преврат и продължават да настаняват българските бежанци по празните територии. Бълггарските бежанци получават редица привилегии (данъчни облекчения, безмитен внос).
Либералите въвеждат ново тиреториално разпределение на земята. Най-големи успехи имат в областта на финансовата политика. Успяват да увеличат бюджета на страната.
На 21.04.1881г. е извършен преврат и либералите са свалени от власт. Тя се поема от Батенберг(1881-83г.). Зад него стоят консерваторите. Той променя стопанската политика на страната и позволява продажбата на чифлиците. От това се облагодетелстват богатите. Неговото управление се нарича “режим на пълномощията”. Продължава да се протаква въпроса за линията Русе-Варна.
На 23.06.1882г. е съставен кабинет с участието на двама руски генерали. Целта е да се задълбочат и разширят стопанските връзки с Русия. През 1883г. е приета първата българска митническа тарифа. Приема се закон за строителните дружества. “Режимът на пълномощията” се проваля, поради неразбирането на част от българските министри с руските генерали.
През септември 1883г. се съставя коалиционно правителство, начело с Драган Цанков. То се състои от консерватори и умерени либерали. То прави промени в аграрната политика. Чрез промяна в законодателството се толерира местната продукция.
През 1884г. на власт идват либералите на Каравелов. Изменят законите на предходното правителство. Започва създаването на кредитни учреждения. Затяга се данъчната политика. Премахва се феодалното наследство в бъллгарското земеделие. България се превръща в страна с дребна и средна поземлена собственост.
На 4.XII.1885г. се откупва линията Русе-Варна за 44 500 000лв. Но тя става държавна собственост едва през 1887г. Правителството, обаче се оказва безсилно да предпази българските стоки от конкуренцията на чуждестранните. Лошите опити за водене на протекционистична политика се отчитат и като пропуски на предходните правителства.
Причините за неуспешното развитие на индустрията са: 1.Стагнацията на вътрешния пазар; 2.Разделянето на България на две части: Източна Румелия и Княжество България.; 3.Спадането на цените на родното п-во, поради ниските цени на вносните стоки.; 4.Ниските вносни мита.; 5.Лошите опити на правителствата да създадат модерна банкова с-ма.