Съединението на Източна Румелия и Княжество България от 1885г. представлява акт от изключително значение за по-нататъшната политика и социално-иконом. развитие на страната. То премахва икономическите ограничения и спомага да се образува по-голяма стопанска единица. Идва едрата буржоазия. Съединението и Руско-турската война водят до развиване на капитализма. При Стамболов (1887-1891г.) се наблюдава бързо прохождане на градските производители. Превръщат се само в собственици на земя или наемни работници. През този период има натрупване на капитали - лихварство, занаятчийство. Този процес протича бавно. Извършва се чрез предприемачество и протекционистична икономическа политика. При Стамболов лихварството води до образуване на нови лихвени центрове. Разпространено е зеленчукопроизводството. Правителството, за да регулира държавния бюджет и нарастналите разходи увеличава данъците и въвежда други тежести. Бюджетната политика на Стамболов, насочена към селянина води до влошаване положението на дребните производители. Спадат цените на селскостоп. стоки, намаляват доходите на селското население, данъците са високи. Първоначалното натрупване на капитал при Стамболов се различава от класическата форма. Това води до обеземляване. След Освобождението бълг. правителства се занимават с множество конфликти. Влияние оказва Сръбско-българската война, задълженията на България, вътрешното устройство. Според Иван Гешов развитието на индустрията ще доведе до бърз икономически растеж страната. Той насърчава местната пром.
Търговско-пром. буржоазия има за цел да ограничи вноса и да се даде пълна свобода на вътрешния пазар. Фабриките са облагодетелствани с привилегии - не плащат мита и данъци, ползват 20% намаление за Ж.П. транспорт при пренасяне на стоката. Правителството се задължава да изкупува продукцията им при еднакво количество и цени. Всички рудни богатства са определени за държавна собственост. Започва експлоатация на мините и рудите. За да се проучи икономическото състояние на страната през 1888г. се създава спец. индустриална комисия.
Правителството не може да защити страната от чуждестранната конкуренция и прибягва до административен протекционизъм; Данъчни облекчения; Премии.
Важен момент е сключването на първите търговски спогодби (с Англия, Германия, Франция и Австрия) и външни заеми със Западните държави и Международния валутен фонд. Но няма икономически изгоди. Отпускат се заеми срещу ипотекиране на пристанища и Ж.П. линии. създават се много фабрики - вълнено-текстилна, мелничарска, пивоварна, циментни и тютюневи. Развива се леката пром. - има около 72 предприятия. Развива се шосейната мрежа, строителството на мостове, Ж.П. линии и пристанища. Ж.П. линиите Ямбол-Бургас; София-Кюстендил. През 1892 година се организира в Пловдив първото бълг. земеделско производствено изложение. То е важна стъпка от по пътя от свободна търговия към протекционизъм. Стамболов подава оставка.
На власт идва Стоилов. Той е представител на Народната партия (1894-1899г.). Тя се обявява за напредък на индустрията, за иконом. подвиг на страната, чрез налагане на местната търговия, индустрия и земеделие. Тогава министър на финансите е Иван Гешов. След смъртта на Стоилов, Гешов става лидер на партията. Той води политика на запазване размера на заемите и е против външните кредити. Партията е против строги икономии, външни заеми. Тя е за изграждане на Ж.П. строителство. През 1895г. 1/5 от държавния бюджет отива за изплащане на външния дълг. През 1897г. се подписва договор за внасяне на оръжия. Десятъкът дава 25% от държавните приходи, селяните са затруднени с плащането и затова се въвежда поземлен данък - само върху земята. Стимулира се отглеждането на нови култури. Косвените данъци се събират от масовия производител. Косвеният данък се доближава до прекия. Народната партия обръща внимание на развитието на земеделието, скотовъдството, промишлеността и търговията.
През 1894г. е приет закон за проектиране и построяване на Ж.П. мрежата и се цели свързването на Северна и Южна България. Построяване на нови линии: Шумен-Каспичан; Белослав-Девня. развива се шосейната мрежа, пристанищата Варна и Бургас. Разрешава се на отделните лица да изграждат частни Ж.П. линии. В страната липсват капитали и се използват частните такива, защото е забранено навлизането на чужди под формата на заем. Народната партия развива широка стопанска дейност, също като Стамболов. След напускането на властта на мястото на Народната партия идват Радославистите. Те въвеждат неутралния десятък, избухват бунтове и те подават оставка.
