Индустриалната революция в България навлиза в началото на XXв. тя има две страни:
1. Нарастване на продуктивността в индустриалния и аграрния сектор.
2. Затваряне на нац. вътрешен пазар.
Тя протича в кратки срокове, но с бурно темпо. Първата вълна обхваща 1901-1904г., втората 1909-1912г. Броят на индустриалните предприятия рязко нараства. Вложеният капитал в тях се увеличава. Нараства и обемът на индустриалната продукция, внедрява се техниката. Основен исторически момент в хода на ИР(Индустриалната революция) е обвързването на аграрното п-во с индустрията. Увеличава се селскостопанската п-я. Годишният доход от селскостопанска п-я се увеличава със 150% в сравнение с 1892-1895г. Развиват се дървообработващата индустрия, обущарство, зеленчукоп-во, животновъдство. Активизира се кооперативното движение. България започва да отпуска заеми на Великите сили (САЩ-$300млрд., Германия-$150млрд. и т.н.). През първите 15 години на XXв. българската индустрия се развива при благоприятни условия: натрупани капитали, нова митническа политика, разширяване на вътрешния и външния пазар. На първо място е хранителната индустрия, след нея са текстилната, химическата, кожарската, добивната, керамичната. През този период чуждият капитал се включва активно в стопанството на страната, появяват се първите монополи - вълнено-текстилната, мелничарската, тютюневата. Основават се банки: Българска Земеделска Банка (1903г.) и Българска Централна Кооперативна Банка (1911г.). Те отпускат кредити на земеделци.
Развива се вътрешната и външната търговия. Изгражда се транспортна мрежа - Ж.П. линии:
1.София-Каспичан; 2.Русе-В. Търново; 3.Габрово-В. Търново; 4.Пловдив-Чирпан-Нова Загора; 5.Кюстендил-Гюешево; 6.В. Търново-Стара Загора; 7.Севлиево-Тамбукту.
