В основата на публичните финанси стои държавата и нейните функции. Първоначално държавата се приема само като административно тяло, чуждо на икономиката. Според Адам Смит държавата е “едно необходимо зло”, без което не може. Държавата, разглеждана само като административно тяло, не може да се меси в икономиката. Той определя квота от средства, които трябва да се предоставят на държавата за изпълнението на функциите й. Тази квота е в размер на 1/10 от БВП. Адам Смит определя и три правила, които придобиват класически характер и действат повече от 150 г. за финансово-икономическото поведение на държавата. Те гласят:
1) умерена стопанска дейност от страна на държавата;
2) неутрална спрямо конкурентните условия на пазара финансова политика;
3) уравновесен /балансиран/ държавен бюджет.
Световният икономически процес доказва, че пазарният механизъм не е в състояние да изведе икономиките, когато изпаднат в тежка икономическа криза, което налага активната намеса на държавата в икономиката чрез различни икономически стимули. Без намесата на държавата не може да се спре разрухата в икономиката.
Изразител на новите идеи в икономиката става Кейнс чрез своя труд “Обща теория на заетостта, лихвите и парите”. Кейнс преобръща трите класически правила на Смит и те звучат така:
1) активна стопанска дейност от страна на държавата;
2) целенасочена регулативна финансова политика от страна на държавата;
3) дефицитен държавен бюджет.
Кейнсианските идеи водят и до съществени количествени промени в сферата на финансите. За да изпълни тези свои икономическо-социални функции, на държавата са й необходими повече средства /40 - 60% от БВП/.
Днес на практика е трудно да се изброят всички функции, които изпълняват съвременните държави. Все пак в литературата са общоприети следните, подразделени на две големи групи /имат много аспектен характер/:
1. Дейността на държавата по поддържане и облекчаване функционирането на пазарната система:
1) Осигуряване на правова база и обществена атмосфера, способтващи за ефективното функциониране на пазарната система. Правителствата трябва да регламентират законово “правилата на играта” в обществено-икономическия живот. Те приемат пакета от закони, на които се основават взаимоотношенията в социално-икономическия живот; трябва да поддържат полиция, която да следи за спазването на тези закони.
2) Създаване на антимонополно законодателство за защита на конкуренцията.
2. Дейността на държавата по засилването и модифицирането функционирането на пазарната система; за противодействието на пазарните провали:
1) Преразпределение на дохода и богатството. Пазарното стопанство води до голяма диференциация в доходите и богатството и поражда проблема за бедността. Държавата чрез своите финанси трябва да противодейства на това, което се осъществява чрез данъчната система, системата за социално осигуряване, държавните трансфери и пр.
2) Преразпределение /алокация/ на ресурсите. Ако се остави пазарното стопанство да разпределя факторите на производството, едва ли биха се получили оптимални продуктови, отраслови и териториални структури. Комерсиалният интерес би нарушил тази оптималност. Държавата трябва да въздейства върху пазарния процес.
3) Действие на държавата с цел стабилизиране на икономиката - чрез различни икономически лостове във връзка с въздействие върху инфлация, безработица, икономически растеж, икономически структури.
Функциите на финансите могат да се класифицират като: разпределителна функция, съдейства за разпределението на доходите; управленско-регулативна функция; контролна функция.
