Акцизи
Акцизите са една от най-старите форми на косвените данъци. Въведени още през 17 век, те представляват надбавка към цената на стоката, която потребителят заплаща при покупката. Това именно ги прави лесна за администриране данъчна форма.
Когато изучава прилагането на акцизите, Адам Смит пише: “Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги”. Акцизите са наричани още “Данъци на греха”. В последствие с увеличаване потребностите на държавния бюджет с акцизи се облагат все по-широк кръг от стоки. Така постепенно те се превръщат в универсален оборотен данък. След появата на оборотните данъци акцизите отново се възраждат със старото си класическо предназначение.
В България (1948 г.) акцизът е отменен като самостоятелна форма и е включен в състава на данъка върху оборота. През 1988 г. акцизът се възстановява и се прилага в обща законова уредба заедно с данъка върху оборота (ЗДОА). При този закон стоките се облагат или с акциз или с данък върху оборота. От 01.04.1994 г. се приемат два самостоятелни закона - закон за акцизите и ЗДДС. При тях акцизните стоки се облагат и с ДДС.
Акцизите изпълняват 3 основни функции в икономическата система.
Фискална функция - основен мотив за облагане с акциз.
Регулираща функция - класическа функция на акциза, регулираща производството на акцизни стоки, като “натоварва” техните цени.
Статистико-контролна функция - чрез постъпленията от акцизните плащания в държавния бюджет се получава информация за количеството на произвежданите акцизни стоки и услуги.
Използват се различни начини за облагане с акциз.
1) Облагане на площите, засети с култури, от които се добиват акцизни стоки като лозя, тютюневи ниви, захарно цвекло и други. Платеният акциз се включва в цената на материалитеи суровините.
2) Облагане на суровини и материали за производство на акцизни стоки.
3) Облагане на съоръжения и инсталации, с които се произвеждат стоки, облагани с акцизи.
4) Облагане на готовите изделия.
В България предметът на облагане с акциз са потреблението на стоки и услуги от местно производство и от внос, включени в тарифата за акцизите; вина и ракии, произведени от физически лица от собствени суровини и материали над освободените количества; тютюневи изделия; хазартни игри, лотарии и томболи, залагания върху резултатите от спортни състезания и други случайни събити. От посочените групи само хазартните игри не се облагат с ДДС.
Конкретен обект на облагане с акциз са сделките с посочените по-горе стоки, осъществявани на територията на страната. Акцизите се начисляват и включват в цената на посочените стоки и услуги само веднъж независимо от броя на оборотите. Обикновено това става в момента на реализацията от производителите на акцизните стоки или при внос.
Освободени от акциз са: изнасяните от страната стоки; стоки и услуги, за които вече е платен акциз (акциз върху акциз не се начислява); производството от физически лица на вина и ракии от собствени суровини за лично потребление в размер на 400 л вино и 2000 алкохолни градуса ракия (45 л); сделки със стоки в свободните зони и в търговските обекти за валутна търговия; международните пощенски и други пратки или внасян личен багаж в рамките на разрешения безмитен внос; сделки с нестабилизирани виноматериали между лицензирани производители.
Данъчната основа и вида на акциза при различните акцизни стоки са различни.
1) За пивото - в абсолютна сума в лв. за литър на база екстрактно съдържание, определено в тегловни %.
2) За вината - като абсолютна сума в лв. за един литър.
3) За спиртните напитки - абсолютна сума в лв. за всеки обемен % действително алкохолно съдържание на литър.
4) За цигарите - в абсолютна сума в лв. за един къс цигари плюс % спрямо продажната цена.
5) За вината и ракиите, произведени от собствени суровини - в абсолютна сума на литър вино и алкохолен градус ракия.
6) За хазартните игри - в абсолютна сума на тримесечие на всеки игрален автомат, маса и други игрални съоръжения.
7) За стоките и услугите от внос - митническтата стойност, увеличена с митата и митническите такси.
8) За лотарии и томболи - % от реализираните приходи.
9) Течни горива - в лв. за един тон.
Акцизите могат да бъдат: адвалорни (стойностни) - в % спрямо дадена определена основа; фиксирани (в лв.); смесени.
При някои стоки и услуги (спиртни напитки и тютюневи изделия) акцизът се плаща чрез закупуване на бандеролни лентички или стикери.
Платци на акцизите са физически или юридически лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки или извършват акцизни услуги. Те са длъжни да се регистрират по закона за акцизите в 14-дневен срок след започване на съответната дейност. Акцизът се плаща на две части през месеца - до 28мо число за първите 15 дни от месеца и до 14то число на следващия месец - за втората половина от предходния месец. И при акцизите възниква правото на данъчен кредит и се определя съответния ред за възстановяването му. Правото за възстановяване възниква след износ на стоки (те се изнасят без акциз). Възстановява се в 30-дневен срок след подаването на:
1) фактура за закупуване на стоката, в която е посочено, че е платен акциз;
2) експортна фактура, за да се докаже, че стоката е изнесена;
3) митническа декларация.
Тези документи заедно със справка-декларация за възстановаване на данъчния кредит се предоставят в съответната данъчна служба по местоживеене на износителя.
Данък върху добавената стойност
1. Данък върху оборота.
Данъкът върху оборота има за своя основа акцизите. Постепенно с разширяването на акцизното облагане се стига до възникването на универсален данък върху оборота. Той е сравнително нова данък. Възниква между двете Световни войни и за първи път се въвежда в Германия през 1916 г. от Карл фон Сименс с името “Общ данък върху стоковите обороти”. През 1918 г. се трансформира в “Общ данък върху оборота”.
Мотивите за въвеждането на този данък се свеждат до следното:
да се определи начинът и формата за облагане на луксозната консумация след Първата световна война;
да се създаде данъчна форма, която да се свързва с движението на цените и стойностния обем на реализацията, за да отразява инфлацията - наричан “Дете на нуждата и бедата”.
Характеристики на данъка върху оборота.
Вместо да се облагат отделните стоки с индивидуални акцизи, чрез него започват да се облагат оборотите на всички стоки и услуги.
Данъкът върху оборота се утвърждава като главен данък в данъчната система на страните.
Обхватът за облагане с данък върху оборота се свежда главно до стоките и услугите, предназначени за консумация от населението.
С оглед да не се обременява производствената и инвестиционната дейност стоките с производствено значение, инвестиционните стоки и износът се освобождават от данък.
Данъкът върху оборота е многофазен данък. При многофазното облагане се облагат всички обороти, които извършва стоката в движението си до крайния потребител. По този начин се получава т.нар. “кумулативен ефект” (начисляване на данък върху данък) - многократно облагане на една и съща стойност.
У нас в периода между 1948 - 1987 г. данъкът върху оборота няма характер на истински данък. Той представлява една пасивна разлика между единните цени на дребно и цените на едро. През 1988 - 1991 г. вече може да се говори за същинско облагане с данък върху оборота у нас, като процент от продажните цени. 1991 - 04.1994 г., това е период на преустройство и подготовка за преминаване на данъка върху оборота в данък върху добавената стойност.
Промените, настъпили в данъка върху оборота, могат да се систематизират в следното:
1) пълна либерализация на цените - данъкът върху оборота и акцизите се превръщат в техен регулатор;
2) данъкът върху оборота се прилага в 3 данъчни ставки - 2%, 10%, 22%, за отделните групи стоки и при тези данъчни ставки данъкът върху оборота се изчислява като се работи с % под 100:
ДО = (продажна цена * 2, 10, 22%) / (100 - 2, 10, 22%)
3) многофазност на облагането;
4) запазват се необлагаемите стоки - селскостопанска продукция, стоки за износ, но се облагат инвестиционните стоки.
2. Характеристика на ДДС
ДДС е най-важният коствен данък в нашата данъчна система, който замени данъка върху оборота. Затоваи ДДС се нарича “Облагороден данък върху оборота”. ДДС се използва като главен приходоносител във всички страни, които са го въвели (40 - 60%). В Бялгария този данък формира 47% от постъпленията в държавния бюджет за 1999 г. ДДС е направен по идея на френския икономист Морис Лоре и за първи път е въведен във Франция през 1958 г., а до 1964 г. се въвежда във всички страни от Европейската общност. Сега той се прилага в почти целия свят. ДДС е данък, присъщ на пазарната икономика, тъй като поддържа и стимулира конкуренцията. Той отговаря най-вече на принципите за всеобщонст, неутралност и ефективност на данъчното облагане.
Мотивите за въвеждането на ДДС са следните.
1) Търсене на възможностите чрез ДДС да се стимулира ускореното внедряване на техническия прогрес. Високо технологичните фирми и производства се поставят в по-изгодно положение при облагане с ДДС в сравнение с ниско технологичните.
2) Чрез многофазното облагане с ДДС се обхващат всички данъкоплати на всеки етап на производство и реализация на продукта.
3) ДДС създава условия за взаимен контрол между данъкоплатците. Ако на даден етап от веригата производство - реализация не се начисли данък, това ще се открие още на следващия. За да могат да ползват данъчен кредит, данъкоплатците следят стриктно запсиването на данъчното задължение в данъчната фактура.
4) Чрез ДДС се осигуряват стабилни и ритмични постъпления в държавния бюджет.
5) Чрез ДДС се осъществява натиск за ускоряване обръщаемостта на средствата на фирмите, тъй като всяко забавяне на производството или реализацията забаля ползването на данъчен кредти.
6) Вносителите на стоки се третират еднакво с местните производители по отношение на данъчното облагане с ДДС. Прилага се принципът за облагане с данък там, където стоката ще се потребява.
Модел на облагане с ДДС
По същността си ДДСе многофазен данък, при който се изключва двойното данъчно облагане (кумулативният ефект). Това се получава чрез особения обект на облагане с ДДС - новосъздадената стойност.
БРУТО ОБОРОТ (ОБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ С ДАНЪК ВЪРХУ ОБОРОТА)
ПОСТЪПЛЕНИЯ ОТ ПРОДАЖБИТЕ - Q X P
МЕЖДИННИ СТОКИ И УСЛУГИ; ПРЕДВАРИТЕЛНИ ОБОРОТИ РЗ ПЕЧАЛБА ВСИЧКИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
НОВОСЪЗДАДЕНА СТОЙНОСТ
НЕТО ОБОРОТ (ОБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ С ДДС)
Големият проблем при ДДС е изчисляването на размера на добавената стойност. Съществуват два метода, чрез които може да се измери тази стойност.
Първият метод, наречен разпадателен метод, се прилага в два варианта.
При първия вариант новосъздадената стойност се получава като от постъпленията от продажбите се приспадне стойността на междинните стоки и услуги (виж схемата). Този модел е неподходящ за данъчната практика, тъй като има трудности при установяване стойността на междинните стоки и услуги.
Данъчната практика използва втория вариант на разпадателния метод, при който ДДС се изчислява първоначално върху бруто оборота на всеки стадий и от така получения данък се приспада данъкът, платен при предварителните обороти.
Например: Завод “Х” са извършени следните стопански операции:
Закупува материали и суровини 4000 лв.
Начислява ДДС в размер на 20% 800 лв. (данъчен кредит)
Произвежда готова продукция на стойност 8000 лв.
Начислява ДДС 1600 лв.
Получава при реализация 9600 лв.
Данъчно задължение 1600 - 800 = 800 лв.
Бруто оборот х 20% = Бруто данък върху оборота
- Данък, платен при предварителните обороти
Нето данък върху оборота
Данъчната практика приспада данък от данък, за да се получи данъчното задължение по ЗДДС.
При втория метод, наречен събирателен метод, който има теоретико-познавателно значение, добавената стойност се получава като сума от РЗ, печалбата, изплатените лихви, намалена с получените лихви и дивиденти.
3. Организация на облагането с ДДС в България
У нас ДДС има за нормативна основа Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Този закон заедно с Правилника за прилагането му е в сила от 01.04.1994 г. От 01.01.1999 г. влезе в сила нов закон за ДДС.
Обект (предмет) на облагане с ДДС
Всяка доставка на стока или услуга с място на изпълнение територията на страната и извършени от данъчно задължено по този закон лице.
Доставките за износ, извършени от данъчно задължено лице.
Внос на стоки и услуги.
Данъчно задължено лице (платец)
Това е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност и е регистрирано по ЗДДС. Също така като платци се третират и вносителите на стоки, независимо дали са регистрирани по ЗДДС лица или не.
Не са данъчно задължение лица държавата; държавните органи и органите на местното самоуправление за всички извършени от тях дейности; физическите лица за осъществяваната от тях дейност по трудови правоотношения; физическите лица, които не са ЕТ за осъществяваната от тях дейност, регламентирана със закон по управление и контрол на юридически лица.
Независима икономическа дейност
1) Всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия.
2) Всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини и пр.
3) Използването на материална и нематериална собственост с цел получаване на приход от нея, ако има материален характер.
Доставка - прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършване на услуга, когато се извършва с насрещна престация на основание на сключена сделка.
Стока - всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите като законно платежно средтво.
Услуга - всичко, което има стойност и е различно от стока и пари.
Доставчик - лице, което прехвърля собственост върху стока или учредява други вещни права върху стока или извършва услуга.
Получател - лице, приемащо фактически (придобива) собствеността върху стоките или други вещни права върху тях или извършва услуга.
Данъчна основа
При доставка на стока и услуга в страната - сумата, дължима на доставчика от получателя в лева и увеличена с всички данъци и такси плюс акцизи, ако стоката е акцизна; всички получени и усвоени от доставчика финансирания, пряко свързани с доставката, както и разходите за транспорт, застраховка и други.
При внос на стоки - митническата стойност в лева, увеличена с мита, митнически такси и други платени такси на митническия граничен пункт.
Облагаеми доставки
Като такива доставки се разглеждат всички доставки на стоки и услуги, извършени от данъчно задължено по ЗДДС лице и с място на изпълнение територията на страната. Износът, извършен от данъчно задължено лице и доставката на благородни метали, по която получател е БНБ също се третира като облагаема доставка.
Освободени доставки
Това са доставки с място на изпълнение извън територията на страната; доставки и действия, извършени извън рамките на независимата икономическа дейност; износът на стоки и услуги, посочен изрично в ЗДДС; доставките на стоки, намиращи се в антрепозитните складове под митнически контрол.
В ЗДДС са посочени изрично освободените доставки:
1) свързани със земя;
2) наем на сгради за жилища;
3) финансови услуги - отпускане на кредит срещу лихва, управление на депозити и РС, управление на инвестиционни фондове, безкасови плащания, операции с валутни ценности и други;
4) застрахователни и презастрахователни услуги;
5) социални и здравноосигурителни услуги;
6) доставка на социална помощ;
7) здравни услуги, предоставени от Здравно осигурителна каса;
8) лекарствени средства, регистрирани в съответната листа на позволените лекарствени средства;
9) образователни и културни услуги, финансирани от държавния бюджет или от общински бюджети и реализирани по утвърдени от Министерство на образованието учебни програми;
10) правни услуги;
11) прехвърляне на предприятия;
12) разпореждане със стоки, отнети или изоставени в полза на държавата;
13) безвъзмездно разпореждане с активи от държавата или общините;
14) правни действия по обезпечаване на вземания;
15) доставки по Кодекса на труда;
16) дарения;
17) хазарт;
18) някои доставка на селскостопански стоки - фуражи;
19) доставка на културни ценности и продажба на билети (цирк, музикално-сценични спектакли и концерти) - кинобилети се облагат с ДДС.
Данъчна ставка
При ДДС има две данъчни ставки - основна (20%) и специфична (0%).
Нулевата данъчна ставка се използва при доставките за износ. Разликата между освободените доставки и нулевата данъчна ставка се изразява в следното: при нулевата данъчна ставка се запазва правото на приспадане на данъчен кредит, докато при освободените доставки не се начислява данък, но и не съществува право за приспадане на данъчен кредит след извършената доставка.
Начисляване и определяне на данъка
Начисляването на данък по ЗДДС става от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него доставка в срок до 5 дни. Определянето на размера на данъка се извършва като се използва следната формула:
1) ДДС = (С х 20)/100 С - стойност на доставката без ДДС
2) ДДС = (ЦР х 20)/120 ЦР - цена на реализация (продажна цена с включен ДДС)
Начисляването на данък при внос на стоки и услуги става от митническите органи като данъчната основа включва митническата стойност, митния сбор, акциз, ако стоката е акцизна. В този случай формулата придобива следния вид:
ДДС = (Данъчна основа х 20)/100
Пример: Регистрирано по ЗДДС и по Закона за акцизите лице внася черен чай с митническа облагаема стойност 141 000 лв. Изчислете дължимите данъци и такси, които лицето трябва да заплати при преминаването на стоката през границата, като митото е в размер на 30%, митническата такса е 3%, а акцизът - 30%.
1) Мито 141 000 . 30% = 42 300 лв.
Митническа такса 141 000 . 3% = 4 230 лв.
Митен сбор 46 530 лв.
2) Акциз (141 000 + 46 530).30% = 58 374 лв.
3) ДДС (141 000 + 46 530 + 58 374).20% = 55 650 лв.
При внос на стоки и услуги ДДС не се дължи в случаите:
когато това е ратифицирано с договор по съответния ред;
когато стоките влизат от място извън територията на страната в свободните зони, свободните складове и търговските обекти за валутна търговия;
когато се внася инвестиционно злато;
когато се внасят безвъзмездни помощи.
Данъчен кредит
Като данъчен кредит се разглежда сумата от начислен данък на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която сума лицето има право да приспадне, ако отговаря на определени условия. Това е предварително внесен данък при покупката от дадено лице на стока или услуга, който се приспада от данъка, включен при продажбите на същото лице.
Пример: Търговец, регистриран по ЗДДС, купува стоки за 200 лв. След преработката им в рамките на същия данъчен период ги продава за 500 лв. Определете данъчния кредит и данъчното задължение на регистрираното лице.
Закупува стоки 200 лв.
Начислява ДДС 40 лв. (данъчен кредит)
Заплаща 240 лв.
Реализира продукция 500 лв.
Начсилява ДДС 100 лв.
Получава 600 лв.
Данъчно задължение = 100 - 40 = 60 лв.
За да придобие право за приспадане на данъчен кредит, трябва да са налице следните условия:
1) получателят на доставката, за която е начислен данък, или вносителят на стоката е регистрирано по ЗДДС лице към датата на извършване на данъчното събитие;
2) данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по този закон лице най-късно към датата на издаването на данъчната фактура;
3) доставката, по която е начислен данък, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие;
4) данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в държавния бюджет по съответната сметка;
5) получателят да притежава данъчна фактура.
Условията, при които не се получава право на данъчен кредит са следните:
1) стоката или услугата е за представителни мероприятия;
2) когато стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили;
3) когато стоката или услугата се използват за извършване на освободени доставки;
4) когато стоката е отнета в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.
Правото за приспадане на данъчен кредит възниква и когато дадане регистрирано по ЗДДС лице извършва както облагаеми така и необлагаеми доставки. В този случай данъчният кредит се нарича частичен данъчен кредит, който се изчислява по следната формула: ДК = НД1 + НД2 . К
НД1 - начислен данък на регистрираното лице за стоките или услугите, които то използва само за облагаеми доставки, доставки за износ, които не са освободени доставки. Данъчният кредит при тези доставки е равен на начсиления данък.
НД2 - сумата на данъка, начислен на регистрираното лице, за стоките и услугите, които то използва както за извършване на облагаеми така и за извършване на необлагаеми доставки.
К - коефициент, изчислен по формулата: К = (ОБС + СИ)/С
ОБС - обща стойност на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки за данъчния период без начислен ДДС.
СИ - доставки за износ, които не са освободени доставки.
С - обща стойност на всички извършени от лицето облагаеми и необлагаеми доставки без ДДС.
Пример: Ако регистрирано лице за определен данъчен период е извършило облагаеми доставки на стойност 10 000 лв., доставки за износ - 2000 лв. и освободени доставки - 4000 лв. при начислен ДДС през периода в размер на 2000 лв., изчислете какъв ще бъде размерът на частичния данъчен кредит, който ще ползва лицето.
К = (10 000 + 2000)/16 000 = 0,75 ДК = 2000.0,75 = 1500 лв.
Коефициентът К може да приеме следните стойности:
1) К = 1 - регистрираното лице не извършва освободени от облагане доставки.
2) К < 1 - лицето е извършило облагаеми и необлагаеми доставки и частичният данъчен кредит ще бъде по-малък от начисления му.
3) К = 0 - лицето няма нито облагаеми доставки, по които е изпълнител, нито доставки за износ.
Данъчна регистрация
Съгласно ЗДДС всички физически и юридически лица, облагаемият оборот на които превишава 75 000 лв. за предходните 12 месеца без текущия, са длъжни да се регистрират по ЗДДС. Това е т.нар. “регистрационен праг”. Той цели да не попаднат в групата на регистрираните лица дребните търговци, т.е. да има по-малко регистрирани лица, за да може по-лесно да се контролират и да няма източване на данъчен кредит. Отнася се до задължителната регистрация.
ЗДДС дава право на доброволна регистрация, ако общият облаагаем оборот надхвърля 50 000 лв. за последните 12 месеца без текущия. Доброволната регистрация осигурява по-благоприятен режим при износ на стоки и услуги както и при закупуванена скъпоструващи машини, технологии и суровини; възможност да са равностойни партньори на регистрираните лица, което им позволява по-лесно и бързо да реализират стоките и услугите си.
Прекратяване (дерегистрация)
Дерегистрацията е задължителна или доброволна. Задължителната се извършва, когато облагаемият оборот на лицето за предходните 18 месеца е под 50 000 лв., а доброволната се осъществява, когато общият оборот за предходните 18 месеца е под
75 000 лв., но над 50 000 лв.
Данъчен период
Данъчният период представлява период от време, след изтичането на който данъчно регистрираното лице е длъжно да подаде Справка-декларация, в която да опише резултатите от този период. В момента за всички данъчно регистрирани лица данъчният период е едномесечен.
Внасяне на данъка
Когато за определен данъчен период, общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава сумата на данъчния кредит, разликата представлява данък за внасяне.
Прихващане, приспадане и възстановяване на данъчния кредит
Когато за определен данъчне период от време, общата сума на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата представлява данък за прихващане, приспадане или възстановяване.
Например:
1. Закупува материали и суровини 500 лв.
2. Начислява ДДС 100 лв.
Заплаща: 600 лв.
3. Реализира готова продукция 200 лв.
4. Начислява ДДС 40 лв.
Получава: 240 лв.
Данък за възстановяване = 100 - 40 = 60 лв.
Приспадането на този данък (предплатен) става като се спазват следните процедури:
1) Ако лицето дължи други данъци и такси към държавата, то те се прихващат от тази сума.
2) Ако и след това остане данък за възстановяване, от него се приспада дължимият ДДС за следващите 6 едномесечни поредни периода.
3) Ако и след това остане данък, той се възстановява в 45-дневен срок.
Основни документи, свързани с отчитането на ДДС
Данъчната фактура е основен отчетен документ за контрол в системата на ДДС. Тя е свързана както с определянето на данъчното задължение на изпълнителя, така и с правото за приспадане на данъчен кредит от получателя. Данъчна фактура може да издава само изпълнителят на доставката, който е регистрирано лице. Когато не се поисква данъчна фактура, се издава опростена фактура.
Опростената фактура се издава от регистрирано лице, когато не е поискана; при износ (в някои случаи); при безвъзмездни доставки; при доставки на стоки втора употреба. В нея се вписва сумата на доставката с включен ДДС.
Справка-декларация се подава след изтичането на всеки месец в 14-дневен срок. Лицата, които извършват облагаеми и необлагаеми доставки, попълват Справка-декларация и Годишна справка-декларация за календарната година в срок до 15.04 на следващата година. Данъчно регистрираните лица водят и Дневник за покупките и Дневник за продажбите.
Данъчни проверки
ДДС се начислява и събира по безобложен начисн. Ето защо задачата на данъчните органи е да правят периодични проверки на изчислявания от данъчно регистрираното лице данък. В това число проверки се правят и по сигнал. Съставя се акт, в който се отбелязва наличие или липса на нарушение. Връчва се в 7-дневен срок, а в 14-дневен срок регистрираното лице може да го обжалва. За нарушения, установени при проверката, се налагат глоби.
Внасяне
ДДС се внася в 14-дневен срок след подаване на Справка-декларация. Той е приход за държавния бюджет и не се поделя между общинския и държавния бюждет.
Предимства на ДДС по отношение на Данъка върху оборота
Наред с неутралността и всеобщността на данъчното облагане, както и с избягване на двойното данъчно облагане, ДДС има още няколко предимства:
1) Чрез единната данъчна ставка се ограничава кръгът на данъчните преференции и всички данъкоплатци са поставени при равни пазарни условия.
2) ДДС въздейства за оптимизиране на производствените запаси. Платеният данък за материалните ресурси, използвани в производството, може да се приспадне само след реализация на готовата продукция. В този смисъл ДДС въздейства за минимизиране на запасите и за ускоряване на стопанския оборот.
3) ДДС създава условия и интерес за взаимен контрол между данъкоплатците, което повишава ефективността на данъка и контрола за него. Контролът между продавачите и купувачите се осъществява чрез издаването на данъчна фактура по специален образец.
4) ДДС осигурява ефективност на облагането, отговаря на принципа за икономическа рентабилност чрез сравнително простата данъчна техника на основата на издадените данъчни фактури и сравнително високия регистрационен праг (75 000лв.).
5) ДДС осигуравя сравнително стабилни данъчни постъпления в държавния бюджет. Това се постига чрез сравнително широкия обхват на данъчните основи; чрез премахването на данъчните облегчения; чрез непосредственото свързване на постъпленията с реализацията на стоки и услуги за широко потребление от населението.
Мита
Митата са най-старите форми на косвени данъци, използвани като средство за регулиране на външната търговия и външно икономическите връзки. С тях се облагат вносните, износните и транзитно преминаващите през страната стоки и услуги. През средновековието митата са били най-важният приходоизточник за държавния бюждет, но в последствие тяхното значение постепенно намалява.
Организацията, структурата и видовете мита са в зависимост от избраната либерална или протекционистична външно търговска политика. В този смисъл те могат да изпълняват или защитно-покровителствени задачи по отношение на вътрешния производител, или либерално-стимулираща роля по отношение на импорта на стоки и услуги в страната.
Основоположници на идеята за свободната търговия са Смит, Рикардо и Мил. Известна е тезата на Рикардо за сравнителните предимства, според която всяка страна трябва да развива производство на такива стоки и услуги, за които има условия за най-малки разходи на производството. Разменяйки си подобни стоки, печелят и двете страни.
Основоположник на идеята за протекционизма във външната политика е германецът Фр. Лист. Той препоръчва протекционизма като форма за защита на националната промишленост от чуждата конкуренция.
През последните десетилетия се наблюдава трайна тенденция на либерализация на международната търговия, поради което протекционистичната роля на митата намалява. Голама роля за либерализацията на външната търговия изиграха:
Генералното споразумение за митата и търговията (ГАТТ)
То се сключва в Женева през 1948 г. и има за задачи:
да разшири международното разделение на труда и международния стокообмен чрез преодоляване пречки от митнически характер;
да рационализира и унифицира митническите документи и митническите режими;
ГАТТ действа до 1994 г., след което на негово място започва се появавя като приемник на ГАТТ Световната търговска организация (СТО). От 1995 г. България става член на СТО.
Регионалните икономически интеграции - ЕС (ЕИО), ЕФТА (зона за свободна търговия), ЦЕФТА (Съюз за безмитна търговия на източно европейските страни).
Въпреки тази тенденция за либерализация на външната търговия, протекционизмът не е още история. Именно на фона на либерализирането на външната търговия периодично избухват световни търговски войни, които са израз на стремежа да се защити националната икономика чрез високи мита.
Характеристики на митата
1) Митата се начисляват и се събират принудително, независимо от волята на данъкоплатеца.
2) Митата се събират от митническата администрация безвъзмездно, при което тя не предоставя насрещна услуга за данъкоплатците.
3) Митата са приход за държавния бюджет, както и останалите косвени данъци и отчисления от тях не се правят за местните бюджети.
4) Акумулирането на митата в държавния бюджет се извършва посредством митническа администрация, чиято регламентация е уредена чрез Закона за митниците. У нас митническата администрация е отделена от данъчната администрация.
5) Митническата граница, чието преминаване е условие за извършване на митнически контрол, обикновено съвпада с държавната граница, но има редица случаи като например при свободните безмитни зони, при свободните складове, където митническата граница не съвпада с държавната граница и митническият контрол се осъществява при влизане и напускане на тези зони.
Функции на митата
1) Икономическа функция - чрез нея се регулира външната търговия като се избира или либерален режим, или протекционистичен режим.
2) Фискална функция - въпреки намалялата им роля в съвременното общество, митата са източник на приходи за държавния бюждет, като чрез тях се набират около 10% (в България) от държавните приходи.
3) Социална функция - насърчава се националното производство и се съдейства за разкриване на работни места.
4) Политическа функция - често чрез митата се оказва политически натиск на развитите страни по отношение на слаборазвитите.
Видове мита
Според направлението на обмитяваната стока или услуга:
вносни мита - чрез тях се облагат внасяните в страната стоки и услуги;
износни мита - прилагат се рядко само в тарифите на определени страни върху ограничен кръг от стоки и за определен период от време;
транзитни мита - облагат се чуждестранни стоки, превозвани транзитно през митническата територия на дадена страна (загубили са своето значение и не се използват често - само в отделни случаи по отношение на отделни стоки или стоки от дадена страна се налагат транзитни митнически такси).
Според начина на изчиление и вида на митническата ставка:
стойностни (адвалорни) - изчисляват се като процент към митническата стойност, като за различните стоки този процент е различен и важна роля има правилното изчисляване на митническата стойност. Това са мита, откъснати от бройки, кг, литри (количество) на внасяните стоки; обвързани са само с цената.
специфични - за основа на изчисляването им служат някои натурални мерни единици (бр., л, м, кг). Тези мита рядко се използват днес, но при тях предимството е че се обвързват с количеството на внасяните стоки, но са откъснати от цената.
смесени - те са комбинация между стойности и специфични мита, като по този начин се постига по-голяма маневреност при измененията в конкуренцията и могат да се обхванат всички конюнктурни именения в количеството и цената.
Според целите, които се възлагат на митата:
фискални - основна цел при въвеждането им е осигуряването на повече средства за държавния бюджет. С фискален характер са митата, с които се облагат стоките за масово потребление.
протекционистични - високи мита, чрез които се цели да се създадат по-благоприятни условия за развитието на вътрешното производство и да се неутрализира конкуренцията.
запретителни (забранителни) - високи мита, които правят икономически неизгоден вноса.
бойни - прилагат се при влошаване на политическите отношения между страните; високи мита, чрез които вносът става неизгоден.
антидъмпингови - противодействат на дъмпинговите цени при вноса на определен вид стоки.
диференциални (предпочитателни) - размерът им за една и съща стока може да е различен в зависимост от това от коя страна, с какъв транспорт или през кой митнически граничен пункт се внася.
статистически - имат минимален размер и се прилагат като средство за статистическо обхващане на външната търговия.
преференциални - ниски мита, които държавите взаимно си предоставят при вноса на стоки, а спрямо трети страни се прилагат по-високи мита. Те се установяват на договорна основа и създават по-добри условия за бизнес като стимулират външно-търговските връзки.
уравнителни - начисляват се допълнително към основните вносни мита с цел да се изравнят цените на вносните стоки с цените на стоките от местно производство.
Според правния способ на налагане:
конвенционални (договорни) - оформят се или се утвърждават на двустранна или многостранна основа с оглед разширавяне на търговските връзки. Въздействието им е насочено към трети страни, които не влизат в този съюз.
автономни - утвърждават се самостоятелно и едностранно от отделните страни и не са свързани с договорни съглашения. Всеки момент могат да се променят.
Според времетраенето биват: постоянни, временни, преходни и сезонни.
Освен митата при вноса и износа се начисляват митнически такси за оформяне на митническите документи. Те се наричат митнически берии. Взети заедно митата и митническите такси образуват митния сбор.
Използването на външни мита е насочено към следните цели:
1) Намаляване общото равнище на вноса; цените на вносните стоки се повишават като целта е отстраняване дефицита в търговията и търговския и платежен баланс.
2) Противодействие на практиката на дъмпинга.
3) Защита на ново производство или нов отрасъл.
4) Към други страни като ответна мярка срещу ограничения, наложени от тях.
Икономическо влияние на митата
Р S
Pe
Pв
Pc a b c d мито
D
О Q1 Q2 Qe Q3 Q4 Q
Икономическото влияние на митата се изразява чрез кривите на съвкупното търсене и съвкупното предлагане.
Равновесната цената е на равнище Ре, а световна цена е на равнище Рс. Нека М0 е вносът, който се осъществява, при по-ниската световна цена (М0 = Q4 - Q1). Рв = Рс + m представлява размерът на вътрешната цена, увеличена с митото.
При отсъствието на световна търговия вътрешната цена и обемът на предлагането ще бъдат OPe и OQe.
Ако предположим, че икономиката е отворена за световната търговия и че световната цена е Рс, то при тази цена вътрешното потребление ще е ОQ4, а вътрешното производство ОQ1. Разликата между търсеното и предлаганото количество (Q4 - Q1) се покрива за сметка на вноса.
Страната въвежда мито и това води до повишаване на вътрешната цена до равнище Рв = Рс + m. От вноса на стоката ще настъпят следните промени за икономиката:
Потреблението на съответната стока ще се намали от ОQ4 на ОQ3, от което следва, че потребителите страдат от въвеждането на мито. Те ще заплатят повече за всяка единица закупена стока.
Вътрешният производител получава по-висока цена за единица стока и това ще увеличи производството от ОQ1 до OQ2, от което следва, че местните производители ще се възползват както от по-голямото производство, така и от по-високата цена. Това обяснява интереса на местните производители за по-високи мита. От гледна на обществото разширяването на местното производство означава, че митата прехвърлят ресурси от други по-ефективни отрасли.
Страдат вносителите, защото по-високата цена ще остане в страната вносител, но не и у производителя.
Защрихованият четириъгълник c представя доходите, които носи митото, които доходи се преразпределят от потребителите в полза на държавата. Държавата печели това, което губят потребителите. Обществото като цяло търпи чиста загуба, която се представя чрез площта в двата триъгълника b и d. Триъгълникът b се нарича производствен ефект и представлява чистата загуба на обществото в резултат на увеличеното местно производство, тъй като то се осъществява с повече разходи, отколкото ако това количество беше доставено от внос на по-ниска цена. Триъгълникът d се нарича потребителски ефект и показва загубите на потребителите, принудени да ограничат потреблението си поради по-високата цена.
Аргументи “За” и “Против” протекционизма
Обикновено теоретиците са за свободна търговия, но правителството е за протекционистична политика, защото по този начин се осъществява:
Защита на местната индустрия и запазване на работните места. Това е най-често срещаният аргумент за протекционизма, защото при високи мита намалява вносът, увеличава се нетният износ и по този начин се повишава съвкупното търсене, производството и заетостта. Но този аргумент има и своите слаби страни. Високите мита водят до увеличаване на работните места, но намаляват приходите на страните износителки на съответния продукт. Това ще ограничи покупките на стоки от тези страни и ще намали търсенето на такива стоки. В тези отрасли при намалено търсене ще се съкрати производството и ще се съкратят работни места. Запазването на работните места и насърчаването на индустрията може да се постигне не само чрез високи мита, но и чрез субсидирането на тези отрасли и намаление на данъците. Предимството на тези два инструмента в сравнение с митото е че постигат целта като запазват цената и потреблението на същото равнище.
Защита на млади перспективни отрасли. В период на стартиране на млади отрасли чрез митото и протекционизма може да се защитят от външната конкуренция. В началото протекционизмът ще доведе до увеличаване на цените на техните стоки, но после след като се реализират сравнителните предимства, цените ще се понижат. Такава успешна политика се осъщетвява в Сингапур, Корея, Тайван и в други страни. Но и този резултат може да се постигне чрез преки субсидии от страна на държавата. Така потребителите ще спечелят от запазването на по-ниската цена.
Дъмпинг. Дъмпингът представлява форма на ценова дискриминация и тя възниква, когато една страна изнася стоки на цени, по-ниски от националните. Прилага се за завладяване на нови пазари, утвърждаване на определена марка и др. Ето защо при дъмпингови цени използването на мита за повишаване цените до равнището на националните, е наложително, защото това е форма на борба с нелоялната конкуренция.
Реализиране на неикономически цели като например постигане на по-диверсифицирана икономика. Идеята за свободната търговия изисква дадена страна да се специализира (получава сравнително предимство). Понякога надделява желанието за по-разнообразно производство с оглед по-добро реализиране на човешкия фактор. В този смисъл важен като аргумент за протекционизма може да се разглежда националната сигурност. Аргументи за протекционизма се търсят в желанието да се гарантира енергийната независимост на страната, запазване на националните традиции, култура и пр.
Облагане с мита в България
Митата имат дълга история като косвени данъци в нашата страна. За тях същетвуват писмени сведения още от 4 век.
През плановата икономика митата са били премахнати и до голяма степен са имали формален характер. Те са се разглеждали като ценови разлики по вноса и износа, което е било адекватно на държавния монопол върху външната търговия.
През 1992 г. с Постановление № 35 на Министерски съвет се приема нова митническа тарифа, която до голяма степен ни доближава до развитите страни.
Митническата тарифа в България включва:
1) Номенклатура на стоки, основана на базата на Конвенцията за хармонизирана система за описание и кодиране на стоките от 1983 г., подписана в Брюксел.
2) Списък на мита и други елементи за облагане, който се прилага за стоки, включени в номенклатурата.
3) Преференциални ставки в полза на различни страни. България има споразумения за свободна търговия с ЕС, ЕФТА, ЦЕФТА, Турция и Гърция.
Митническата тарифа у нас се променя по отношение на митническите ставки ежегодно. Тези промени се приемат като слабост, тъй като не дава възможност на вносителите и износителите на стоки да си правят дългосрочни разчети.
Основа за определяне на митото е митническата стойност. Тя включва договорената покупна цена и всички разходи, свързани с предвижването на стоката до митницата на страната. Включват се следните разходи: разходи за транспорт и товаро-разтоварни дейности, опаковка, сортиране, застраховки. За целите на данъчното облагане митническата стойност трябва да бъде в лева според курса на БНБ за съответната валута.
В България действат 6 безмитни свободни зони, при които преминаването на стоките от държавната граница до свободните зони не се обмитява с мита. Тези зони са: Видин, Русе, Бургас, Пловдив, Свиленград и Драгоман. Напускането на стоките от безмитната зона и преминаването им във вътрешността на страната се обмитява както при преминаване през държавната граница.
