Елементите на данъка го разкриват откъм съдържателната му страна. Те могат да се разглеждат като анатомия на данъка.
1) Обект, предмет или данъчна база - определен стопански пакт или дейност, които се облагат с данък. В съвременното стопанство това са доход, потребление, имущество (богатство). Сумата, която се освобождава от облагане не се отнася към данъчната база. Винаги спорен е бил въпросът кой е най-подходящият обект на облагане.
Доходът като обект на облагане се счита за най-добра мярка от определен кръг икономисти, тъй като той изразява най-точно платежоспособността за плащане на данъци. Доходът е прираст на покупателна сила на индивидите заопределен период от време (обикновено 1 г).
Потреблението като обект на облагане е сумата на стойността на стоките и услугите, които домакинствата действително изразходват за задоволяване на нуждите си през определен период от време. Потребителските разходи са равни на разполагаемия доход, от който се приспадат спестяванията. Привържениците на потреблението считат, че то е най-подходящ обект на облагане, тъй като благосъстоянието на индивидите зависи не толкова от размера на дохода, който получават, а от благата и услугите, които си позволяват да потребяват.
Богатството представлява натрупаните от индивида спестявания в различна форма - капитали, ценни книжа, движимо и недвижимо имущество. В миналото богатството като обект на облагане е било широко приложимо. Днес то има второстепенен характер като данъчна база.
2) Платец, субект на данъка - това е физическо или юридическо лице, което се намира в определено отношение с обекта на облагане. Това отношение може да бъде отношение на собственост, на придобиване или стопанисване. Платецът е лицето, което според данъчното законодателство е длъжно да внесе полагащия се данък.
3) Данъчен носител - не винаги формалният носител на данъка понася реално данъчното бреме. Физическото или юридическо лице, което реално плаща данъка, е данъчният носител. В някои случаи платецът съвпада с носителя, а в други платецът и носителят са различни лица. Във втория случай се говори за т.нар. “прехвърляемост на данъка”.
4) Данъчен дестинатор - това е предполагаемият носител на данъка.
5) Данъчен кредитор (искател на данъка) - като такъв се разглежда държавата, която има изключително и суверенно право да събира данъци.
6) Данъчен мащаб - това е определено качество, белег, средство на предмета на облагане, на основата на които се установява данъчното задължение на платеца. В миналото са се използвали различни натурални единици. Днес за данъчен мащаб е прието да се ползва стойностната оценка, която може да е нормативна, пазарна, данъчна.
7) Данъчна единица - представлява конкретно определена част от мащаба, върху която се определя размерът на данъка. Тази част може да бъде 100 единици или 1000 единици.
8) Данъчен размер, данъчна норма, данъчна ставка - това е данъкът, който се определя на една данъчна единица. Разграничават се постоянни, нарастващи и намаляващи норми, както и средни, пределни, ефективни данъчни норми.
Ср.дан.н. = ДЗ/ДБ(обл.) Пред.дан.н. = ДЗ/ДБ Ефект.дан.н. = ДЗ/ДБ(бруто)
9) Данъчна основа - изчислява се като сума на облагаемите данъчни единици, върху които се изчислява данъчното задължение.
10) Данъчно задължение - представя се като произведението между данъчната основа и данъчния размер.
11) Данъчни тарифи - представлява комбинация мефду отделните елементи на данъка, с помощта на която се облекчават данъчните служби.
12) Данъчен кадастър - това са нарочни “книги”, в които се водят на отчет обектите и платците на данъка. Съществува поземлен данъчен кадастър (за недвижими имоти) и имуществен данъчен кадастър.
13) Данъчни партиди - в тях се волят на отчет платците на данъка и се следи за своевременното му издължаване.
