Подоходно облагане на юридическите лица
Особености на облагането на юридическите лица чрез данък върху печалбата
Чрез този данък се облагат юридически лица, т.е. съвкупности от хора.
Данъкът се определя върху финансовия резултат от стопанската дейност (това е печалбата). На практика този резултат представлява разликата между приходите и разходите. Самото облагане на печалбата може да става по различни начини. Например може да се коригира балансовата печалба и така да се облага (този метод се прилага у нас); може да се облага диференцирано печалбата за натрупване (капитализираната печалба) и печалбата за разпределение. По-висока е данъчната ставка при печалбата за разпределение. В някои страни се прилага само облагане на печалбата за разпределение като се освобождава от облагане печалбата за натрупване.
Важна тенденция при данъка върху печалбата е намаляването на данъчните ставки с оглед активизиране инвестиционната дейност в предприятията. Амплитудата от данъчни ставки се движи между 18 и 53% в различните страни.
В повечето страни при данъка върху печалбата се правят отчисления и за местните общини.
Данъкът върху печалбата е пропорционален данък, т.е. прилага се пропорционален начин на облагане.
Организация на облагането с Корпоративен подоходен данък в България
Посочените съвременни тенденции на облагане на печалбата у нас са възприети с Указ № 56. Този указ през 1996 г. е отменен и се създава Закон за данъка върху печалбата, който действа до края на 1997 г. От 01.01.1998 г. се приема Закон за корпоративното подоходно облагане, според който:
Обект на облагане - печалбата и доходите на местните и чуждестранни юридически лица, включително организациите на бюджетна издръжка, както и местните и чуждестранни дружества, които не са юридически лица, а се наричат неперсонифицирани дружества.
Данъчно задължени лица, платци, вносители
местни юридически лица;
местни юридически лица, които не са търговци, когато извършват стопанска дейност, включително и тези на бюджетна издръжка;
местни неперсонифицирани дружества - дружества, които се основават на договор за дружество, чрез който две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на обща цел (по този начин се създава и консорциумът);
чуждестранни юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната.
Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества подлежат на облагане на печалбата от всички източници в страната и чужбина, за които са данъчно задължени с данък върху печалбата и данък за общините. На тях им се удържат и съответните данъци при източника на дохода.
При юридически лица с идеална цел и на бюджетна издръжка се облага само финансовите резултати при осъществяването на стопанска дейност, т.е. сделки с търговски характер.
За местните юридически лица у нас е въведен принципът за облагане на световния доход, т.е. доходът, реализиран и в страната и в чужбина.
За чуждестранните юридически лица и неперсонифицираните дружества данъкът върху печалбата и данъкът за общините се начисляват само върху печалбата, реализирана от източници в България.
Данъци, регламентирани със ЗКПО
С този закон се регламентират няколко данъка, които се подразделят на две групи - данъци, с които се облага печалбата и данъци за облагане на доходи при източника или на някои разходи, извършени от предприятията.
Към данъците, с които се облага печалбата спадат данъкът върху печалбата за републиканския бюджет и данъкът за общините.
Към данъците за облагане на доходи при източника или на някои разходи на предприятията се отнасят:
данъкът върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове;
данъкът върху застрахователните и презастрахователните премии;
данъкът за организаторите на хазартни игри;
данъкът върху представителните разходи, даренията и спонсорството, отчетени като разходи;
данъкът върху социалните разходи и разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили;
данъкът върху прираста на капитала пре прекратяване с ликвидация;
патентният данък.
Данъчни основи - определяне на данъчните основи и данъчни ставки при различните данъци според ЗКПО
Облагаемата основа при данъка върху печалбата и данъка за общините е облагаемата печалба. При установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определят разходи за амортизация, които се съпоставят със счетоводната амортизационна квота, като размерът на амортизациите се установява у нас по категории активи. За данъчни цели ДМА се разделят на 4 групи.
Към първа група се отнасят масивни сгради, съоръжения, предавателни устройства, преносители на ел. енергия, съобщителни мрежи и други. За тях амортизационната норма е 4%.
Към втора група спадат машини, производствено оборудване, апаратура и компютри с амортизационна норма 20%.
Към трета група се причисляват транспортни средства без автомобили, покритие на пътища и на самолетни писти, за които амортизационната норма е 8%.
Четвърта група са всички останали ДМА с амортизационна норма 15%.
У нас предприятията не могат да водят самостоятелна амортизационна политика, тъй като данъчните норми са централно определени. Фирмите могат да прилагат ускорена амортизация за ДМА от втора категория, както и за преносителите на ел. енергия, съобщителните мрежи, паропроводи и водопроводи. При ускорената амортизация амортизационните норми могат да се завишат с 50%.
Облагаемата печалба се различава от балансовата печалба. Самата балансова печалба е равна на разликата между общите приходи и общите разходи.
Балансова печалба = TR - TC
+
-
Облагаема печалба
Балансовата печалба се коригира по посока на увеличението й и намалението й, за да се получи необходимата за данъчното облагане облагаема печалба.
Увеличението на балансовата печалба означава разширяване на облагаемата основа, което е своеобразна санкция за предприятието. Намалението на балансовата печалба стеснява облагаемата основа и е своеобразна преференция за предприятието.
Балансовата печалба се увеличава с 22 елемента. Някои от тях са:
1) Сумите за дневни пари за командировки, превишили определените с нормативните актове размери за държавните служители. Пътните и нощувките не се регулират.
2) Начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативните актове, както и с лихвите върху данъци и такси и други държавни вземания.
3) Разходите, несвързани с дейността като разходи за облекло без работно и униформено, разходи по поддръжка и експлоатация на сгради, разходи за развлечение и курорти и др.
4) Превишението на амортизациите над амортизационните квоти.
5) Частта от лихвите по кредити над определения размер.
6) Разходи от липси и брак на материални запаси без начисления ДДС с изключение на тези, които произтичат от технологичен брак, промяна на физико-химическите свойства на материалните запаси (фири), поради изтичане на срока на годност.
Балансовата печалба се намалява с 12 елемента. Някои от тях са:
1) Дарения - всички юридически лица имат право на 5% дарения от положителния им финансов резултат. Тези дарения се приспадат.
2) Дивиденти, начислени в полза на местни и чуждестранни лица.
3) Частта от загубите, пренесени от минали години. Ако през дадена година юридическото лице е завършило с отрицателен финансов резултат, то има право през следващите 5 години последователно да приспада тази загуба.
4) Приходи от лихви за надвнесени данъци.
5) Положителната разлика между амортизационната квота и действително начислените амортизации.
Облагаемата печалба е основа за начисляване на данък върху печалбата и данък за общините.
Облагаема печалба
Данък за общините (10%)
Основа за облагане с ДП за ДБ
Данък за общините се плаща от всички юридически лица без оглед на формата им на собственост. Данъчната ставка е 10%.
Данъкът върху печалбата е пропорционален данък, но има две данъчни ставки - долна (ниска), която е в размер на 20% за печалба до 50 000 лв. и горна (висока) в размер на 25% за печалба над 50 000 лв.
Данък върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове
Основа за облагане за този данък е брутният размер от дивидентите и дяловите участия. При чуждестранните юридически лица данъчната основа е по-широка от тази на местните юридически лица. Тя включва още и доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги, наеми, възнаграждения по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг. Данъчният размер при този данък е в размер на 15% от брутното им изражение.
Данък върху застрахователните и презастрахователните премии
С този данък се облагат застрахователните и презастрахователните дружества. Данъчна основа за облагане е размерът на получените брутни застрахователни и презастрахователни премии, като от тях се приспаднат платените премии и върнатите през месеца. Този данък е 7% за всички разновидности на застраховки и 3% за животозастраховането.
Данък за организаторите на хазартни игри
Данъчна основа са направените залози при тези игри. При тото, лото и залагания върху спортни състезания или други случайни събития данъкът е 8%, а при бинго, кено и лотария и повишени телефонни импулси данъкът е 12%.
Данък върху представителните разходи, спонсорството и даренията
Размерът на този данък е 25% от тези разходи. Начисленият данък е окончателен и е разход за дейността на предприятието. Както извършените разходи, така и начисленият данък се включват в разходната страна на баланса и намаляват балансовата печалба, следователно и основата за облагане с данък върху печалбата и данък за общините.
Данък върху социалните разходи и разходите за експлоатация и ремонт на леки автомобили
Този данък е в размер на 20% и по същия начин се вписва в разходната страна на баланса на предприятието.
Данък при прекратяване с ликвидация
Размерът на този данък е 15% от разликата между пазарната цена, по която са продадени ДМА след ликвидацията, и тяхната отчетна стойност по баланс.
Патентен данък
Този данък законово се регламентира чрез ЗОДФЛ, но тези юридически лица, които извършват само дейности, посочени за облагане с патентен данък и чийто годишен оборот е до 75 000 лв., плащат патентен данък.
Внасяне на данъците
Данъчно задължените лица внасят данъците по този закон без данък за общините в приход на държавния бюджет. Само юридическите лица с над 50% общинско участие внасят данъците си в приход на съответните общински бюджети.
Данъкът за общините се внася в общинските бюджети по местонахождение на юридическите лица. Данъкът върху печалбата и данъкът за общините се внасят до 31.03 на следващата календарна година след като се приспаднат платените авансови вноски.
Данъчно задължените лица правят авансови месечни вноски за данък върху печалбата и данък за общините, които са равни на 1/12 част от платения данък за предходната година, коригирана тази част с коефициент за изменение на икономическите условия в страната (коефициент на инфлация), публикуван в Закона за държавния бюджет.
Пример: Pr = 24 000 лв. 2000 . 1,07 = 2140 лв. (ежем. облаг. печ.)
1/12 част = 2000 лв. Данък за общ. = 2140 . 10% = 214 лв.
К = 1,07 за 2000 г. Данък за ДБ = (2140 - 214) . 20% = 385,20 лв.
Останалите данъци се плащат до 15то число на следващия месец след начисляването им.
Преотстъпване на данъка за общините и данъка върху печалбата
Преотстъпването на данъка за общините и данъка върху печалбата представлява облекчение, при което се определя данъчната основа и подлежащият на преотстъпване данък. Сумата на преотстъпения данък се оставя на разположение на данъчно задълженото лице в пълен или частичен размер за целево използване или по общо предназначение.
Данъкът върху печалбата се преотстъпва на юридически лица, в които трудоустроените и инвалидите са не по-малко от 30% за слепи и слабозрящи инвалиди от общия брой на персонала, зает в основната дейност. Ако слепите и слабозрящите са по-малко от 30%, също се прави преотстъпване, пропорционално на размера им. За всички останали заболявания, ако инвалидите са над 50% от общия брой на персонала, зает в основната дейност, съществуват няколко случая:
1) Данъчно задълженото лице начислява данък върху печалбата и данък за общините, но не го внася. Средствата при тези случаи се използват за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
2) Дължимият данък върху печалбата се намалява с 10% от сумата на вноските за учредяване на дружеството или за увеличение на дружествения капитал. Това се прави за предприятия, намиращи се в общини, в които има безработица, 1,5 пъти повече от средната за страната. Тези населени места са посочени в списък към закона, който ежегодно се актуализира.
3) 80% от данъка върху печалбата се преотстъпва на създадените със закон пенсионни и здравноосигурителни фондове, висши учебни заведения, както и държавни и общински здравни заведения за стопанската им дейност.
Преотстъпва се данък върху печалбата на земеделските предприятия, юридически лица, за непреработена растителна и животинска продукция в това число пчеларство, бубарство и други.
Избягване на двойното данъчно облагане
Ако местни юридически лица са платили съответният данък върху печалбата в други страни, то след представяне на съответен официален документ от тези страни, ще им се признае този платен данък като данъчен кредит.
Подоходно облагане на физически лица
Личен подоходен данък
Данъците върху доходите на физическите лица са сериозен приходоносител за държавния бюджет. У нас те формират около 15% до данъчните приходи. Фискалното значение на личния подоходен данък е различно в отделните страни (САЩ, Белгия, Италия, Англия - най-важният данък). В България и в европейските страни този данък се нарежда след косвените данъци.
Личните подоходни данъци имат своите предимства, които се изразяват в следното:
1) Те се считат за справедливи, тъй като при тях чрез прогресията в облагането се отчита платежоспособността, икономическата мощ на данъкоплатците.
2) Чрез тези данъци се намалява диференциацията при разпределението на даходите в пазарните икономики.
3) Те са еластични по отношение на увеличението и намалението на доходите и се явяват вграден автоматичен бюджетен стабилизатор.
4) Личните подоходни данъци се използват като инструмент за макроикономическо регулиране и стабилизация.
5) Те са неутрални по отношение на цените, защото не променят директно тяхното равнище, а само косвено чрез търсенето и предлагането.
6) Разходите по събирането на личните подоходни данъци са сравнително малки.
7) Чрез тези данъци може да се влияе върху демографските процеси.
Подоходните данъци не са само важен елемент от фискалната политика, а те оказват влияние и върху поведението на стопанските субекти при избора им между труд и свободно време, върху склонността на индивидите да поемат стопански рискове.
Личното подоходно облагане се въвежда за първи път в Англия през 1799 г. У нас се въвежда през 1894 г., но масовото прилажане на този данък се счита началото на 20 век.
За да се разбере съвременното състояние на подоходното облагане, трябва да се проследят някои тенденции в него през последните десетилетия. Техниката на подоходното облагане е претърпяла значителна еволюция, свързана с разбирането за макроикономическо регулиране и ролята на данъците в тези процеси. До началото на 80те години в съответствие с Кейнсианските идеи, подоходните данъци са един от основните инструменти на фискалната политика, насочена към стимулиране на търсенето в борбата с рецесията. Поради тази причина личното подоходно облагане до 80те години се харектеризира със следното:
високи данъчни ставки (до 75 - 80%);
стръмни прогресии с многоетажност в тарифите и стремеж към значително влияние в преразпределението на доходите;
защита интересите на фиска;
силна регулативна роля на държавата.
Неоконсервативните идеи (на мястото на Кейнсианските) от началото на 80те години акцентират вниманието върху отрицателното въздействие на подоходното облагане в стопанската и трудовата активност. В съответствие с периода на дерегулирането на икономиката в подоходното облагане, настъпват съществени промени:
разширяване на данъчната база за облагане;
намаляване на максималните данъчни ставки (40 - 50%);
смегчаване на прогресиите;
намаляване броя на етажите.
Това са само външните белези на подоходното облагане. Същността се изразява в приемането на нова философия в подоходното облагане. Тенденцията е да се намали преразпределителната роля на подоходното облагане. В същото време се прави опит да се засили социалната адаптивност на подоходното облагане като това става не за сметка на високи данъчни ставки или стръмни прогресии, а за сметка на въвеждане на годишно облагане на доходите вместо на месечното; за сметка на даване на избор на семействата как да облагат доходите си - общо или по отделно; за сметка на различни приспадания и облегчения при облагането; въвеждането на няколко данъчни тарифи; даване възможност за ползване на данъчен кредит; въвеждане на т.нар. негативен подоходен данък, данък със знак минус, при който се определя един необлагаем минимум и ако не се достигне, се получава помощ от страна на държавата. Тези тенденции в личното подоходно облагане се въвеждат за първи път в САЩ и Англия през 80те години. В последствие тяхното въвеждане се разпространява и в останалите страни, а от началото на 90те години и в бившите социалистически страни.
Определяне на данъчната основа
Еволюцията в технологията на подоходното облагане през последните години е съобразена и с различните подходи при определяне на облагаемата основа. Данъчната теория и практика познава три начина (системи) за определяне на облагаемата основа - шедулярна, глобална и смесена система.
Исторически първа възниква шедулярната система. Тя е английски тип система и при нея се обхващат и облагат отделно доходите в зависимост от източника на придобиването им и техния характер. Калсическото шедуларно облагане подразделя дохода на 5 шедула:
доходи от поземлена собственост;
доходи от арендуване на земя;
дохдои от ценни книжа;
доходи от предприемаческа дейност;
трудови доходи.
Положителното при тази система е че се отчита характерът на доходите в зависимост от източника им. Но тази система има и недостатък. При нея се губи представата за размера на съвкупния годишен доход. И сега се прилага в някои страни.
Глобалната система, която е от немски тип, има за обект на облагане съвкупният годишен общ доход без оглед на източниците на неговото придобиване. Тази система има за недостатък отчитането на източниците на доходите, но нейното предимство се изразява в това, че се обхваща целият годишен доход. Сега се счита, че глобалното облагане на съвкупния доход е по-модерна алтернатива на шедулярната система. Затова в повечето страни, включително и у нас, се използва глобална система.
Смесената система, която е от френски тип, подразделя дохода на шедули в зависимост от източниците на придобиване, но се държи сметка и за размера на съвкупния годишен доход и когато той надхвърли определени граници, се плаща т.нар. “супер данък”.
Възприемането на идеята за съвкупния доход като данъчна основа поставя пред данъчната практика много проблеми. Те се свеждат до два основни - какво да се разбира под доход и как да се измери той.
Още пред 20те години на нашия век двама изследователи икономисти (Хейк и Саймънс) определят дохода като нетно увеличение на способността на индивида да консумира и натрупва за определен период от време. Според това определение в дохода се включват два елемента: стойността на потреблението и чистият прираст на капиталовите активи. Днес в икономическата литература доход се дефинира като чист прираст на покупателната сила на индивида за определен период от време (1 г.). Така както е дефиниран, доходът включва не само паричните постъпления, но и прираста на притежаваните активи.
Съществуват два начина за измерване на дохода - или като се проследят източниците на придобиването му, или като се проследят направленията на неговото разходване.
Според източниците на придобиването му, доходът се измерва чрез три елемента:
1) доходи от продажби на фактори на производството;
2) доходи от трансферни плащания от държавата към индивидите;
3) чист прираст на стойността на притежаваното от индивида имущество.
Според направленията на разходването му, доходът също има три елемента:
1) разходи на индивида за текущо потребление;
2) спестявания;
3) трансферни плащания от индивидите към държавата (данъци, такси).
Измерен по единия или другия начин, данъкът трябва да даде една и съща величина. Данъчната практика измерва доходите чрез източниците на придобиването им. В крайна сметка какво е това доход и как ще се измери той, това решава законодателят. Например в развитите страни според Хейк и Саймънс първо се формира широка данъчна база (бруто доход), коригира се и се получава нето доходът. От него вече се образува облагаемият доход.
Широка данъчна база Редуциран доход Облагаем
(бруто доход) (нето доход) доход
Бруто доходът представлява реализираните доходи от всички източници. Когато от него се приспаднат законово определените разходи за спечелването му, се получава нетният доход. Когато от нетния доход се приспаднат данъчните облегчения (предоставят за всеки член от семейството), данъчните намаления (вноски за здравни и пенсионни фондове, за местни данъци, за лихви по жилищни кредити, за дарения), се получава облагаемият доход.
Организация на облагането на доходите на физическите лица
ЗОДФЛ (Закон за облагане доходите на физическите лица), който действа от 01.01.1997 г., заменя ЗДОД (Закон за данъка върху общия доход).
Обект на облагане
Чрез ЗДОФЛ се облагат доходите на физическите лица, доходите на предприятията на ЕТ и доходите на някои юридически лица. Облагаем е общият годишен доход. Данъчната година е календарната година.
Платци (данъчно задължени лица)
Местни и чуждестранни физически лица и местни юридически лица, като под местни лица следва да се разбира лицата, чието постоянно местопребиваване е в България; лицата, които пребивават в България повече от 183 дни през последните 365 дни. Местни физически лица, това са лицата, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи или на българско предприятие. Те са задължени за доходи, произхождащи от източник в България или от чужбина. Данъчно задължени лица са предприятията на местните юридически лица, чийто годишен оборот не надхвърля 75 000 лв. и които извършват дейности, определени за облагане с патентен данък. Данъчно задължени са чуждестранните физически лица за доходи, произтичащи от източник в България. Доходите на посочените лица биват облагаеми и необлагаеми.
Облагаеми доходи
Облагаеми доходи са доходите, произхождащи от следното:
1) трудови правоотношения и приравнени към тях правоотношения;
2) дейности от ЕТ, независимо дали е регистрирано или нерегистрирано лице по ТЗ;
3) занаятчийски дейности;
4) извършване на услуги с личен труд (граждански договор);
5) упражняване на свободна професия (граждански договор);
6) дейността на селското, горското и водното стопанство;
7) продажба и замяна на недвижимо имущество при определени условия;
8) продажба на акции, дялове и други участия;
9) прехвърляне на предприятия на ЕТ;
10) наем, рента и аренда;
11) авторски и лицензионни възнаграждения;
12) обезщетения за пропуснати ползи;
13) премии и награди от спортни състезания и други.
Необлагаеми доходи
Необлагаеми доходи са доходите, реализирани от следните дейности:
1) продажба или замяна на апартамент, вили или къща включително и прилежащата им земя при условие, че са били основно жилище на продавача не по-малко от 3 години след придобиването;
2) продажба на до два недвижими имота, които не са основно жилище, както и селскостопански и горски имоти, независимо от броя им, ако времето между придобиването им и продажбата е повече от 5 години;
3) пенсии;
4) лихви по влогове в ДСК и други ТБ;
5) обезщетения и други подобни плащания при средна и тежка телесна повреда, смърт или професионална злополука;
6) лихви по съдебно установени вземания;
7) парични и непарични доходи от социалното подпомагане;
8) помощи от социалните фондове и организации;
9) добавки, обезщетения и помощи за гледане на деца;
10) стипендии;
11) парични суми и материални награди за донори при предоставяне на органи от човешкото тяло;
12) печалби от ТОТО и държавната лотария;
13) заплати и възнаграждения на дипломатически представители;
14) полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по наследство, завет, дарение и на реституирано имущество, както и наследствата и даренията.
Общ годишен доход, облагаем доход и данъчна основа
С приемането на ЗОДФЛ у нас също се възприе идеята за облагане на съвкупния годишен доход от всички източници.
Общ годишен доход
необлагаеми доходи
доходи, освободени от облагане по силата на други закони
доходи, обложени с патентен данък
доходи, обложени еднократно с 20% данък
еднократния данък според ЗКПО
Облагаем доход
разходи по дейността
задължителни социални вноски
доброволни социални вноски
Данъчна база
Това е една типова схема, която придобива конкретен характер при доходите от различни източници. Ако дадено лице получава доходи едновременно от няколко източника, то за всеки източник се определя данъчна основа по специфичен начин и накрая се сумират данъчните основи, за да се обложат с данък.
Общ годишен данък - това е съвкупност от всички парични и непарични плащания за една година, получени от всички източници в България и в чужбина. За да се постигне хоризонтална справедливост, се сумират доходите от трудови правоотношения, дейност на ЕТ, ренти, наеми, дивиденти и други.
Определяне на данъчната основа от трудови правоотношения
Данъчното облагане на доходи от трудови правоотношения се осъществява ежемесечно или годишно.
Месечен доход
Необлагаеми доходи
Облагаем доход
Задължителни социални осигуровки:
• за пенсия - 6,4%
• за временна нетрудоспособност и майчинство - 0,6%
• за фонд ПКБ - 0,8%
• здравни вноски - 1,2%
Доброволни социални осигуровки
Облагаема основа (месечна)
Облага се според действащата тарифа.
Месечният доход включва всички парични и непарични плащания, награди, премии, получени от лицето през месеца. Непаричните плащания се превръщат в левово изражение според пазарната им цена в момента на тяхното получаване. Получените плащания във валута също се превръщат в левово изражение по курса на БНБ към момента на тяхното получаване.
Необлагаеми доходи при работещите по трудов договор
Освен доходите, посочени като необлагаеми по-горе (стр. 49), не подлежат на облагане и следните:
1) стойността на безплатната предпазна храна, противоотровите и личните предпазни средства, съгласно Кодекса на труда, както и храната на дежурните екипи;
2) стойността на специалното работно облекло, безплатното работно облекло и униформено облекло, които се предоставят съгласно Кодекса на труда;
3) командировъчните пари - пътни, дневни и квартирни;
4) всяка форма на обезщетение;
5) стойността на картите за пътуване от местоживеенето до местоработата, осигурени безплатно от работодателя;
6) социалните разходи за сметка на работодателя, обложени от ЗКПО.
Данъчни тарифи, необлагаем минимум
Конкретните решения при съставянето на данъчните тарифи при личния подоходен данък в отделните страни се предопределя в зависимост от цял комплекс от фактори. Като такива могат да се разглеждат следните:
1) равнището на жизнения стандарт;
2) преобладаващата форма на доходи и подоходната диференциация;
3) приоритетите и конкретните цели на икономическата политика;
4) възприетата философия за мястото на преките данъци, в частност подоходните данъци, в данъчната система;
5) събираемостта на данъците;
6) предлагането на труд, стопанската инициативност, демографското поведение на гражданите и други.
При тези изходни условия практическите въпроси, които трябва да решава всяка данъчна система, са свързани с определянето на необлагаемия минимум, равнището на минималната данъчна ставка, равнището на максималната данъчна ставка, броя на етажите в данъчната тарифа и стръмността на прогресията.
Определяне на необлагаемия минимум
Важно значение за реализацията на принципа за вертикална справедливост още в класическата теория се възприема като аксиома, че прякото подоходно облагане не трябва да засяга доходите, които осигуряват задоволяването на най-минималните потребности. Затова, когато се определя необлагаемият минимум, се изхожда от границата на бедността. Необлагаемият минимум може да се определя в глобална сума (както е у нас), а може и да е съвкупност от различни данъчни облегчения и намаления, които се предоставят на всеки нетрудоспособен член от семейството в това число и на работещия. У нас необлагаемият минимум се движи около минималната работна заплата.
Определяне на минималната данъчна ставка
Минималната данъчна ставка има не толкова фискално, колкото социално значение. Счита се, че и хората с по-ниски доходи трябва да допринесат за финансирането на публичния сектор. У нас тази ставка е 20%. В страните от Европейския съюз тя се движи между 10 и 15%, а в страните в преход от 6% за Румъния до 25% в Унгария. Минималната данъчна ставка зависи от предвидените в отделните страни преференции и облегчения при данъчното облагане. При ниския необлагаем минимум у нас е твърде висока минималната данъчна ставка от 20%, като се има в предвид, че с 20% се облагат доходи от 80 до 115 лв.
Определяне на максималната данъчна ставка
С максимална данъчна ставка се облагат високите доходи, които са източник на спестявания и инвестиции. Това налага по-щадящи отношения и към високите доходи, защото умереното данъчно облагане на високите доходи е условие за капиталообразуване и икономически растеж. Максималната данъчна ставка от 40% у нас е по-ниска от тази в европейските страни. Например в Полша тя е 45%, в Белгия 50% и пр. Високите доходи у нас биха могли да се облагат с по-висока данъчна ставка, особено като се има в предвид спекулативният характер на голяма част от тях и използването предимно за потребителски разходи, а не за инвестиции.
Данъчна прогресия
Данъчната прогресия има важно значение за разпределителната роля на данъчното облагане.
дан. ставка
960 1380 4560 год. доход
Би могло у нас да се приеме скала, при която прогресията да се изтегли значително по-нагоре към високите доходи, за да може да се намали ефективното данъчно облагане при ниските доходи.
Осигурителни вноски
Вид на осигуровките За сметка на работниците За сметка на работодателя Всичко
За пенсия 6,4% 25,6% 32%
За общо заболяване и майчинство 0,6% 2,4% 3%
За фонд ПКБ 0,8% 3,2% 4%
Здравни вноски 1,2% 4,8% 6%
Трудова злополука - 0,7% 0,7%
Общо: 9% 36,7%
Определяне на данъчната основа при доходи от стопанска дейност и други доходи по извънтрудови правоотношения
Данъчно задължени лица в тази категория са:
1) ЕТ;
2) нотариуси;
3) практикуващите частна медицинска практика;
4) лицата, осъществяващи свободни професии.
Данъчната основа за облагане доходите на посочените лица се формира по два режима на установяване:
1) Отнася се до физически лица, ЕТ, нотариусите и упражняващите частна медицинска практика. Нотариусите и частните медици имат право на избор дали да облагат доходите си по този първи режим на облагане или по втория. Първият режим за определяне на данъчната основа се свежда до формиране на данъчната основа по реда на ЗКПО, така както се образува облагаемата печалба чрез съответните корекции.
2) Вторият режим се отнася до физически лица с доходи от свободни професии и отново нотариуси и частни медици, възприели този режим на облагане. За тези данъкоплатци данъчната основа се образува с помощта на нормативно признати разходи по съответните дейности и отново вноски и облегчения. Използването на нормативи за признаване на разходите, не изисква водене на двустранно счетоводство, което е задължително при първия режим на облагане.
Общ годишен доход
70% за животновъдство
60% за растениевъдство
50% за цветя и произведения на изкуството
35% за свободни професии
25% за участие в контролни и управителни органи
Облагаем доход
социални вноски
дарения (5%)
Данъчна основа
Тази данъчна основа се облага по годишната данъчна тарифа.
Образуване на данъчната основа от доходи от продажба на движими и недвижими ценности
Данъчната основа при тези доходи се формира на принципа на стойностните разлики. Това е разликата между продажната цена на имуществото и фактическата му цена на придобиване или актуализираната цена на придобиване. По своята същност тази разлика е прираст на капитала, който се облага като реализиран доход от собственост на имуществото.
Формиране на данъчната основа от доходи от наеми, рента, аренда, от движимо и недвижимо имущество
Категорията облагаем доход се получава като от общия годишен доход се приспаднат 20% разходи.
Общ годишен доход
20% разходи
Облагаем доход
5% дарения
Данъчна основа
Формиране на данъчната основа при други доходи
Това е брутната сума на получените доходи от следните дейности:
1) временно отстъпване ползването на права по договор за лизинг, франчайзинг, факторинг и други;
2) парични и предметни награди от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодателя или възложителя на дейността;
3) обезщетения за пропуснати ползи и неустойки;
4) лихви, извън освободените;
5) производствени дивиденти от кооперации;
6) упражняване на права на интелектуална собственост по наследство;
7) доходи от доброволно социално и здравно осигуряване.
Тези доходи се облагат с окончателен данък в размер на 20% за превишения над 60 лв.
Облагане с окончателен годишен патентен данък
За тази категория данъкоплатци, които се облагат с патентен данък, не се формира данъчна основа. Те се облагат с фиксиран размер патентен данък, който се определя по критериите вмид на дейността и размер на годишния оборот за годината, предхождаща данъчната - 75 000 лв. Единствено при таксиметровите услуги данъкът е без оглед на годишния оборот. Дейностите, които се облагат с патентен данък, са разделени по видове в 27 групи. Част от тях са следните: хотели и хотелиерска дейност, търговска площ, платени паркинги, производители на хранителни и други стоки и занаятчийски дейности като дърводелство, шивашки услуги и други.
Размерът на патентния данък е в зависимост от зоните, в които попадат отделните селища и според дейността. Ако дадено лице извършва повече от една дейности, предвидени за плащане на патентен данък, то ще плаща по ½ от предвидения данък за всяка дейност.
Патентният (паушален) данък стимулира гражданите за реализиране на повече доходи, тъй като неговият размер не зависи от величината на доходите. Колкото доходът е по-голям, толкова е по-малко относителното тегло на данъка.
Данъчни облегчения
Според ЗОДФЛ се предвиждат два вида преференции: дарения (5%) и при лицата, които имат призната степен на инвалидност (3та, 2ра, 1ва група), облагането с този данък започва след като от облагаемия доход се приспадне два пъти необлагаемият месечен или годишен доход. Ако лицето инвалид плаща патентен данък, то ще плати ½ от него.
Внасяне на данъка
Внасянето на данъка може да се осъществи по три начина: авансово, месечно и годишно.
Авансово внасяне. При свободните професии авансовият данък е 15% от брутния размер на дохода, намален с нормативно признатите разходи, след като се превиши годишният необлагаем минимум (960 лв.). Внасянето на авансовия данък става от работодателя. При ЕТ се правят авансови вноски в размер на 1/12 част от данъка, платен през предходната година.
Ежемесечно внасяне. Такова внасяне се осъществява при работещи на трудови правоотношения. Основният им работодател годишно преизчислява данъка и коригира внесения данък като го допълва или връща надвнесеното.
Годишно внасяне. Годишното внасяне на данъка се отнася за всички лица. Осъществява се или от работодателя (трудови правоотношения) или на самообложна основа (ЕТ и свободни професии).
Патентният данък се внася на три равни части - до 31.01 (първа част), до 31.01 (втора част) и до 31.10 (трета част).
Данъчни декларации
Всички данъчно задължени лица по този закон подават годишни данъчни декларации за облагаемия си доход, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен патентен данък, в срок до 15 април на следващата година. Декларират се и притежаваните акции и дялови участия в задгранични дружества, както и място на стопанска дейност и недвижима собственост в чужбина. Лицата, които подадат данъчна годишна декларация до 31.01 на следващата година и заплатят данъка в същия срок, ползват 2% отстъпка от полагашия се годишен данък.
Данъчна декларация не подават лицата, които са получили доходи само от трудови правоотношения. Но ако работещите по трудово правоотношение са получили доход в границите на необлагаемия годишен минимум и са надвнесли по този начин данък, трябва да подадат данъчна декларация, за да им се върне този надвнесен данък.
Получените от облагане с данък приходи са разпределяеми. 50% от сумите по този данък остават за общинските бюджети, а останалите 50% се привеждат на държавния бюджет.
