Измерване на БВП
Един от подходите е продуктов или разходен подход. БНП се представя като сума от парични разходи за покупка на крайните стоки и услуги през годината. Вторият подход е ресурсно-доходен, където БНП се представя като сума от отделните доходи на факторите на производството.
1. При разходният подход, се акцентира върху оценката на произведените стоки и услуги, направена от купувачите. Акцента при доходния подход е към доходите, получавани от собствениците на факторите на производството. Паричните разходи за покупката на завършените стоки и услуги за 1 година са равни на БНП, който е равен на сумата от доходите представляващи разходи за производството на завършените стоки и услуги.
В подхода на доходите най-важния компонент са заплатите и другите възнаграждения на наемните работници. Най-важни са: доходите от собственост /наеми, лихви, дивиденти, рента, печалби и др./, амортизациите.
При разходния подход най-голямо значение имат разходите за лично потребление – блага с краткотрайна употреба и такива, които имат по-дълъг срок на използване – жилища, автомобили и др. Вторият базисен компонент на разходния подход са брутните вътрешни инвестиции. Те са бъдещи нови жилища, производствени съоръжения, материални запаси и др. БВП обхваща и чуждестранни инвестиции, но в него се включват и инвестициите, които една страна прави в чужбина. Третият компонент са държавните покупки на стоки и услуги. Това е всичко, което държавата купува от пазара, в т.ч. образователни, медицински, юридически услуги, разходите за електроенергия, за пътища, заплати на държавни служители и др. Четвъртия компонет е нетния експорт – получава се като от общия експорт спаднем общия импорт.
2. Производственият подход е сумиране на добавената стойност, създаден във всяка фирма.
3. Номиналният БНП се изразява в цени за текущата година.
4. Реалният БНП измерва физическото нарастване на благата чрез отстраняване влиянието на промените в цените което се извършва чрез индексът на цените. Индексът на цените показва разходите за покупката на стоките, включени в БНП през даден период спрямо разходите за тяхната покупка през приетия за база период. Ако индексът на парите е по-голям от сто, означава че цените са се увеличили през изминалия период. Когато индексът си остане 100 означава, че цените не са се изменили и следва че м/у номиналния и реалния БНП няма разлика. В редица развити страни индексът на цените остава няколко последователни години непроменен. Когато индексът на цените за определен период остане под 100 означава че те са се понижили и е налице дефлация.
