Като методи за акумулиране на ресурси се разбира конкретните инструменти, чрез които средстват се изземват от източниците и се предоставят на държавния бюджет. Данъчната теория и практика познава три метода: данъчен, данъкоподобен и неданъчен метод.
Най-важно значение има данъчния метод. Като елементите на този метод се разглеждат законоустановените данъци, действащи в дадена страна за определен период от време (ДДС, Данък печалба, ДОДФЛ, акцизии и други).
Формите на данъкоподобния метод са най-близки до данъците, но те не са данъци. Основната разлика между тях и данъците се състои в това, че те се плащат доброволно и са възмездни. Такива са таксите, самооблагането, патентите, глобите, лихвите, конфискациите, приносите и др.
Като форми на неданъчния метод се разглеждат държавния кредит, стопанската дейност на държавата, разпродажбата на държавно имущество, отдаването на държавно имущество под наем, в това число концесиите и паричната емисия.
Таксите са доброволни плащания за получаване на услуги от държавата или обществените учреждения. Те в най-добрия случай трябва да покриват разходите за предоставената услуга, но не и да носят печалба. Разглеждат се като цена на квази публичните блага. Тъй като таксите се ползват неравномерно от отделни индивиди, справедливо е тези, които ги потребяват да плащат тяхната цена. Таксите биват:
1) в зависимост от учрежденията, които ги указват - държавни и общински;
2) в зависимост от начина на пределяне на таксата - прости (постоянни), които не зависят от размера на услугата или от платежоспособността на ползвателя; пропорционални (спрямо изгодата) и прогресивни;
3) в зависимост от начина на плащане на таксите - таксови марки; в брой; чрез превод по сметка.
Самооблагането е доброволна форма на участие на населението при изграждане на някои обекти от местно значение. Провежда се след референдум на територията на дадена община. Може да бъде в парична форма (3% от РЗ) или под формата на трудово участие.
Патентите са платежни разрешения за упражняване на дадена търговска или занаятчийска дейност и съответно реализиране на доход от тази дейност. Те се диференцират според бранша и големината на дейността.
Приносите представляват плащания на отделни лица в полза на държавата, поради факта че те са облагодетелствани от извършени държавни разходи. Например изградени от държавата в близост до техни имоти ЖП линии, ЖП гари, автомагистрални пътища, язовири и пр., които повишават цената на имота. Сега на практика не се прилага особено широко, поради възможността за екологични замърсявания, шум, предизвикани от тези обекти.
Формите на неданъчния метод се различават от данъците.
Най-важната неданъчна форма и втора по значение като приходоносител след данъците, това е държавния кредит. Той представлява заемане на средства от страна на държавата от физичски и юридически лица, срещу които тя предоставя ДЦК. Това е кредит, който бизнес секторът и населението оказва на държавата в случай на касови разриви на бюджета (касови дупки). Тази форма е гъвкава и безконфликтна, като прилагането й не създава социално напрежение при акумулирането на ресурси в държавния бюджет. Тя е подходяща и когато чрез тези средства се финансират крупни национални обекти, от които ще се ползват бъдещите поколения. По този начин се прехвърля тежестта от тяхното изграждане на бъдещите поколения. Държавния кредит формира вътрешния държавен дълг на държавата. Държавният дълг е неефективен дълг, защото става дума за преразпределение на вътрешните ресурси в полза на държавата.
Държавния кредит е подходяща форма и от гледна точка на кредиторите на държавата. За тях това е форма на безрисково вложение на свободни парични средства.
Недостатъците на държавния кредит се изразявата във факта, че това са заемни средства, които не постъпват на безвъзмездна основа, а подлежат на връщане с лихвите. Следователно държавата трябва да намери други източници, за да върне тези средства.Това най-често става чрез емисия на парични единици, което води до обезценката на парите и инфлация.
Стопанската дейност на държавата и разпродажбата на държавно имущество перманентно присъстват във финансовата система на страните без да са с някякво особено значение. У нас разпродажбата на държавно имущество е важна форма за акумулиране на ресурси в държавния бюджет.
Паричната емисия (емисионен данък) представлява пускане на пари в обръщение без покритие. Това е най-непопулярната финансова форма за акумулиране на ресурси, тъй като води до обезценка на паричната единица, загуба на контрол над паричното обръщение и до цялостно разстройство на финансовата система при често прилагане.
