ВСВ налага съществени промени в световното стопанство. През първия период на войната до март 1941г. Б-я е неутрална. Това предпазва националната икономика от допълнителни разходи. Б-я е предимно аграрна страна. нац. индустрия е силно зависима от вноса на суровини и машини. Поради тази причина правителството увеличава запасите от храни и суровини за населението и за леката пром. С избухването на войната техните цени нарастват. Това предизвиква покачване цените на местните стоки, което оказва негативно влияние върху селското стопанство. По този начин е засегнат интересът на трудоспособното население. Води се политика на поддържане на стабилността на бълг. лев. Държавата се намесва при обема на някои производства, налага забрана за износа на дефицитни стоки от първа необходимост.
Селско стопанство: През първия период със селско с-во се занимават около 70% от жителите на страната. Повишава се размерът на посевните площи, но има спад в средните добиви, което е резултат от негативните промени в международния пазар и неблагоприятните климатични условия. Намалява вносът на суровини и машини. Особено чувствителен е спадът на пшеница и други зърнени култури. За сметка на това се развива п-вото на трайните овощни насаждения поради интереса на Германия от тях. Броят на животните се увеличава.
Индустрия: Ползват се два вида суровини - вносни и местни. Вносът от Германия и другите страни спира. В п-вото с вносни суровини се наблюдава по-голям спад от тези, които работят с местни суровини, защото селскостопанските реколти са добри и има запаси на вносни суровини. Подсигурен е и добър машинен парк. Вътрешно-търговските контакти се улесняват от добрата транспортна мрежа. Дори тя се разширява с нови Ж.П. линии и шосейни пътища. Вътрешно-търговските цени нарастват въпреки усилията на министъра на търговията да ги спре. Това води до лек спад в покупателната способност на населението. Въвежда се купонна с-ма. След 1941г. условията са по-неблагоприятни за развитието й, защото средствата от държавния бюджет са много по-малки от тези на другите отрасли. Намалява запасът на вносни суровини, с което се затруднява металообработващата, кожарската и текстилната индустрия. увеличава се обемът на местната п-я. Има промени във вътрешната търговия. Създават се нови търговски центрове, защото се увеличават консумативните нужди на държавата след присъединяването на новите територии. Поради общия спад в нац. п-во след 1941г. и увеличаването на износа, обемът на стоките на вътрешния пазар намалява. Има дефицит на пазара и се наблюдава рязко поскъпване на стоките. Най-ниски са цените на стоките от първа необходимост. Правят се корекции в Търговския закон за борба с черната борса и спекулата. разходите за железниците, пощите и телеграфите не намаляват. Основен външнотърговски партньор е Германия. българските търговци разширяват износа си само към нея. Значително намалява вносът на машини и суровини. Изнасят се зърнени храни и технически култури, консерви и концентрати. През 1944г. те са основна част от износа на страната. През 1942г. търговският баланс на Б-я е положителен. След 1941г. финансово-кредитната с-ма търпи финансови затруднения. Бюджетните разходи се увеличават. Б-я разчита само на Германия. Въвеждат се нови данъци. Паричното обращение се увеличава. Пускат се нови банкноти и т.нар. съкровищни бонове. Започва рязко покачване на цените, поради увеличението на инфлацията. Намалява се подпомагането на социално слабите слоеве на населението. Намалява се жизненият стандарт на хората. БНБ все по-трудно използва своята кредитна дейност. Увеличават се сумите за кредитиране на държавата.
В условията на военен конфликт Б-я става предпочитан външно-търговски партньор. Във финансово-кредитната с-ма има следните проблеми: Стабилността на лева се запазва. Германия не може да доставя договорената с Б-я продукция. Това води до бюджетен дефицит. Кредитната си дейност държавата издържа чрез държавните кооперативните и частните кредитни институции. След 1941г. започва нов период в стопанското развитие на Б-я. Коренно се изменят условията за развитие на нац. икономика. Ангажиментите й към Германия нарастват.
В селското с-во възникват следните промени: Посевните площи намаляват за сметка на пасбищата и необработваемите земи. Снижава се добивът от животновъдство и растениевъдтсво. Увеличава се нуждата от машини и суровини. Нараства зърнопроизводството и животновъдството в присъединилите се към Б-я страни. Но те също са зависими от недостига на машини и суровини. Това води до спад в селскостопанската п-я. През 1942г. в София е създаден българо-германски аграрен институт. Той прави следното: 1.Завишават се цените на земеделската п-я; 2.Въвежда се задължителна застраховка, която улеснява държавния бюджет; 3.Взимат се мерки за повишаване на средните добиви; 4.Създават се земеделски училища и читалища; 5.Проучват се предварително природо-климатичните условия на ползваните райони. По този начин селското с-во дава известни резултати. През 1943-1944г. се увеличават средните добиви. За сметка на това броят на домашните животни намалява. Частната собственост е дребна и средна.
България излиза от ВСВ с икономика, която е силно ограничена и стопанството е силно изостанало.
