Лекции по Икономика

7. Великите географски открития и последиците им за световното икономическо развитие.

Капитализмът се заражда благодарение на ВГО. Самите ВГО са възможни благодарение на развитието на техниката (компаса). Множество са хората, които имат отношение към ВГО- Христофор Колумб, Васко Да Гама и Фернандо Магелан. Европа отдава стратегическо предимство на всички останали континенти.
Започва колонизиране на новооткритите земи. Осъществява се интензивно колониално проникване. Възникват международни търговски компании, чрез които се слага началото на монополизирането на търговията. ВГО коренно променят ситуацията в Европа и създават предпоставка Стария континент да се превърне в световен център на търговията.
Самата колонизация променя живота на поробеното население. Безугледна е жестокостта на европейците. Местното население е избивано и изтласквано в територии, които нямат стопанско значение. Настъпват промени в търговията и паричното обращение. Развитието дава тласък в икономиката на различни европейски страни и започват да се появяват различия между тях. Постепенно средиземноморският район губи своето стратегическо значение. ВГО дават нечуван тласък на отвъдморската търговия на Европа. В края на XVIв. европеецът познава 6 пъти по-добре света отпреди ВГО.
Първоначално се създава стоков поток от колониите към метрополиите (заграбени материални ценности, суровини и др.). По-късно обаче се увеличава необходимостта за колониалното население администрация. Създават се редовни търговски връзки с почти всички части на света, разраства се търговският флот. Ценообразуването на някои основни групи стоки се определя от европейците. Появяват се нови колониални стоки- черен пипер, чай, тютюн. След 1700г. превес имат чаят, кафето и тютюнът. Вносът на колониални стоки се заплаща с благородни метали (59%), европейски стоки (21%) и полици (20%). Във връзка с развитието на полиците се създава пазар на преводни услуги в Нидерландия и Англия. Това стимулира развитието на банковото дело и изграждането на банкова мрежа в почти всички западноевропейски страни. Голямото разрастване на международната търговия води до специализация на всяка западноевропейска страна в производството на определени стоки. Холандия и Швейцария се специализират в производството на сирене и масло и сини сливи. Рейнската област се специализира в пр-вото на вино. Испанските Валенсия и Гранада- сурова коприна.
Съществено се изменят методите на международната търговия. Обемът на стоковите потоци се увеличава и започват да се сключват сделки за покупка на едро без да се проверява цялата стока, а само отделни стокови образци. Това води до появата на първата стокова борса в Атверпен през XVIв. По-късно там възниква и първата фондова борса.
През 1566г. Томас Грешан създава Лондонската стокова борса. По-късно стокови борси възникват и в останалите европейски градове. Заплашителни размери придобива спекулата, която води до бързо забогатяване и до натрупване на огромни парични средства в ръцете на спекулантите. Появява се пиратството-опасен спътник на международната търговия. За център на пиратството се оформя басейнът на Карибско море. По пътя на пиратството се натрупват огромни парични средства. Появява се застраховането-един лондонски кръчмар Едуард Лойдс натрупва огромни капитали чрез вноски за застраховане на корабни товари. Настъпват и съществени изменения в равнището на цените в Европа. От последното десетилетие на XVв. до края на XVIв. цените се увеличават средно 3 пъти и то при отчитане на действителното съдържание на чисто сребро или злато в тогавашните монети. Особено стремително увеличение на цените в Европа се наблюдава от средата на XVIв. до края на XVIIв.-”революция на цените” (“екстравагантна инфлация”). Това води до промяа на социално-икономическия статус на почти всички социални слоеве в Европа. Най-много печелят производителите на селскостопански продукти, т.е. селяните, селяндурите и търговците. По пътя на търговията и продажбата на селскостопански стоки се натрупват огромни средства, които по-късно се превръщат във функциониращ капитал. Тя се отразява най-тежко върху социално-икономическия статус на феодалната аристокрация.На преден план излизат свободните капитали. Влошава се положението на прохождащата работническа класа.
Революцията на цените дава дълбоко отражение върху държавните финанси на европейските държави. Нов момент във фискалната практика на Европа, особено след XVIв. е конфискуването на църковни имоти. Изграждат се абсолютните монархии, светската власт постепено излиза от сянката на папата. Започват и процеси за реформиране на църквата. В различните страни има различни прояви на тези процеси (протестанството и др.).
В периода на абсолютизма се въвежда и практиката на дългосрочни държавни заеми, както и отказване правото да се събират данъци. По пътя на прекупвачеството се натрупват огромни средства в ръцете на частни лица. Огромният приток на пари води до революция на цените. Огромното количество злато поражда голяма пъстрота на монетния метал, явява се необходимостта за приравняване на отделните единици (първоначално се взема теглото на златото и среброто 1:15 и 1:10). Всички тези промени дават своето отражение за развитието на капиталистическите отношения в сферата на производството. Раждането на новите произвдствени отношения за голяма част от населението е дълъг процес на приспособяване. Налагането накапитализма в най-развитите европейски държави трае средно от век и половина до два века.
В основата на прехода към новия тип капиталистически производствени отношения лежи възникналата след ВГО в Европа потребност от по-големи мащаби на пром.п-во. Това обаче не е възможно в рамките на феодалните производствени отношения, ограничаващи мащабите на занаятчийското п-во, пречещи за бъдещето развитие на външната и вътрешната търговия, както и за развитието на техниката. Преходът към новия тип производствени икономически отношения бил свързан с известен технически напредък през XVв. Той води до формиране на класата на капиталистите и класата на работниците.Преходът към новия тип производствени икономически отношения изисква концентрацията на значителни парични средства в ръцете на новата буржоазна класа. Протекъл един бурен процес на натрупване на капитали. Методите на този процес са различни, но никога почтени. На първо място огромни средства се натрупват чрез ограбването на колонии, чрез пиратството, спекулата, нееквивалентната търговия, злоупотребата с държавни длъжности. Особено голямо значение има правото да се откупуват данъци. Не по-малко значение за натрупване на богатства имат и феодалните войни. Огромни средства се натрупват чрез търговия. По-късно се налага посредническата дейност на банките. Това дава още по-бурен тласък за развитието на банковото дело. Новият тип отношения изискват нов тип комуникации. През 1613г. на територията на Германия е изградена първата официална императорска пощенска мрежа, изградени са пътни станции, между които циркулират товаро-пътнически дилиджанси. През 1621г. се появява и първият печатен ежедневник “Париж”. Всички тези промени водят до необходимостта от промяна на производствената структура. Стига се до появата на манифактурата и манифактурното п-во. Това е предопределено от две обстоятелства: евтина работна ръка и свободни капитали. Манифактурата е най-висшата организация на ръчния труд. Съществува както разпръсната така и централизирана. В резултат на това се появява фигурата на капиталиста предприемач.