Индустриалната революция - това е революция извършена в областта на индустрията. Това е ново качество в живота, цялостна промяна в страните, които я осъществяват. Индустриалния преврат слага началото на нова ера в човешката история.
Индустриалната революция /ИР/ бележи началото на едно общество с ново лице. Тя не само променя технологичната база, но и начина на живот на обществата, които я извършват. Англия е родината на индустриалния преврат. Тя е страна, в която се стичат много богатства от колониите /наличие на свободни капитали/. Получава се промяна на демографската картина в Англия, оформя се пазар на евтина работна ръка, заражда се манифактурното производство. Провежда се политика на покровителстване на местната индустрия, особено на вълненотекстилната. И тази индустрия е поле, върху което да стъпят собствениците на капитали. Всички тези благоприятни обстоятелства локализират извършването на индустриалната революция именно в Англия, а не във Франция.
Памуко-текстилната промишленост се явява широка потребителска ниша, която трябва да се заеме /памучните изделия са много търсени/. Това пренасочва инвестициите и свободните капитали към памуко-текстилната промишленост. Единствено машината е в състояние да конкурира индийското памучно влакно. Английското правителство на два пъти издава закони забраняващи вноса на памучни изделия. Тогава е изобретен и тъкачния стан на Кейс /летящата совалка на Кейс/. Тази “летяща совалка” автоматизира процеса на изтъкаване на нишката /1733- Кейс/.
Благодарение на това откритие се очертава диспропорция - не стига преждата и се появява глад за предачи и затова се механизира процеса на предане на памучното влакно. Това става през 1784 г., когато тъкачът Хардгрейвс създава предачната машина”Джени”. Но с нея не се слага началото на индустриалната революция. Появява се ватермашината-предачна машина задвижвана с вода. Това изобретение е дело на Аркрайт - тази машина обаче не произвежда фина нишка, затова усилията са насочени към подобряване на тази машина. През 1783 г. Кромнтън създава т. нар.”мюл-машина”- това е крачка напред към повишаване качеството на памучната тъкан. През 1790 г. Кели създава машина, която произвежда фино памучно влакно. През 80 те години на 18-ти век се преминава към машинен начин на пресукване и намотаване на памучното влакно. През 1785 г. селският свещеник Картрайт изобретява механичен тъкачен стан, който заменя труда на 20 тъкачи. Производствената търговия се повишава 7 пъти. През 1801 г. се появява първата механизирана тъкачна фабрика. След 1801 г. вече има над 200 тъкачни фабрики в Англия.
Следващата индикация е в търсенето на енергия. Оказва се, че силата на вятъра и водата не са благоприятни от териториална гледна точка, това обстоятелство на независимост създава редица затруднения на английските тъкачи - трябва да се търси промяна по отношение на някаква универсална енергия. Благоприятна предпоставка е откритието на “фонд папен”-парния котел. Върху основата на това откритие Джеимс Усий през 1776 г. изобретява и патентова парната машина. През 1784 г. е построена и първата памукопредачна фабрика с парен двигател /възниква глад за метал/. До тогава металът се получава чрез използване на дървени въглища. Започва масово изсичане на гори, търси се заместител на дървото с друго гориво. Съществува опасност от екологична катастрофа.
През 1735 г. Дербм патентова добиването на метал чрез използване на каменни въглища. Това е едно от най важните открития на 18 век. С използването на каменните въглища се скъсва пъпната връв на човечеството с аграрната епоха. Постепенно с откритието на Дербм близо 50 г. по късно се преодолява гладът за метал. Постепенно се очертава глад за каменни въглища. Дълго време показателят добив на въглища е основен, по който се определят икономиките на страните.
Възниква въпросът за задоволяване гладът за машини. До тогава те са се добивали ръчно. Благоприятна предпоставка за задоволяване на този глад е откритието на Корт за добив на стомана. През 1784 г. той патентова идеята за добив на стомана, а също и прокатния стан за стомана. С откритието на Корт се преминава към машинен начин за производството на машини. Заслуга в тази насока има и Модел - той открива автоматичен машинен чук. Следват откритията на струга и фрезата и възниква машиностроенето. С него завършва индустриалната революция в Англия.
Следващата индикация е в областта на транспорта. Робърт Фултън през 1807 г. е построил първия параход в САЩ, с което се слага началото на корабостроенето. През 1829 г. Джордж Стефенсон качва парния двигател на колела и качва тази каруца на релси с името “Ражето”-появява се първия локомотив и е построена първата ж.п. линия - Ливърпул-Манчестър. Тази линия придобива определено стопанско значение. Изграждат се и други ж.п. линии.
Нещата продължават в сферата на разпределението, социалната сфера и т.н. Източник на ИР в Англия е развитието на капитализма в селското стопанство. В резултат на процеса на т. нар. “ограждания” се изтласкват масово хората от селата към градовете.
Чрез внедряване на агротехнически новости и мелиорация на стопанството се дава тласък за развитието на растениевъдството. Тази индукция дава отражение в животновъдството. Така се получава един затворен кръг наречен “достоен кръг” и е проява на първия механизъм на пазарното стопанство. Нарасналата продуктивност оказва влияние върху градския сектор. Промишлеността трябва да се включи в достойния кръг. С индустриалната революция имаме оформена система на единно национално стопанство /развитие на пазарния механизъм в селското стоп/. Моделът на индустриалната революция в Англия се повтаря и във всички страни но в различен етап от време.
