1. Принципи и подходи при изграждане и функциониране на контролните органи.
При упражняването на финансов контрол контролните органи прилагат следните принципи:
законност - осъществяване на контролната дейност въз основа на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
независимост при планирането, възлагането, извършването и отчитането на контролната дейност от институциите, органите и лицата, чиято дейност се контролира.
обективност и служебно начало - установяване обективно и по инициатива на контролните органи на всички факти и обстоятелства относно контролираната дейност;
опазване на служебната тайна - неразгласяване и непредоставяне на информация, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения, освен когато това е предвидено в закон.
2. Класификация и правомощия на контролните органи.
2.1. Държавен финансов контрол
Държавният вътрешен финансов контрол се ръководи и осъществява от Агенция за държавен вътрешен финансов контрол.
Агенцията е администрация към министъра на финансите и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Агенцията има териториални звена, които са със статут на териториални дирекции.
Структурата, численият състав на агенцията и районите на действие на териториалните дирекции се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Органи на агенцията са директорът и заместник-директорът на агенцията, директорите на териториалните дирекции и вътрешните одитори.
Агенцията се представлява и ръководи от директор, който се назначава от министъра на финансите, съгласувано с министър - председателя, по трудово правоотношение за срок 4 години, без ограничения в броя на преназначаванията.
Органите на агенцията при изпълнение на служебните си задължения имат право:
на свободен достъп до служебните помещения и документацията на одитираните обекти;
да проверяват активите и пасивите, системите за финансово управление и контрол, информационните системи и всички документи, включително електронни, които имат значение за контролната дейност;
да изискват в определени от тях срокове от длъжностните лица документи, заверени копия от документи, сведения и справки във връзка с осъществяването на контролната дейност;
да изискват от длъжностните лица декларации за всички банкови сметки в страната и в чужбина на одитираните обекти;
да изискват сведения и заверени копия от документи от юридически лица и еднолични търговци извън одитирания обект, както и да извършват насрещни финансово- счетоводни проверки в тях, които имат значение за контролната дейност;
да се запознават с разрешение на съда и на органите на досъдебното производство със следствените и други материали, които имат значение за контролната дейност.
2.2. Национална агенция за приходите.
Националната агенция за приходите има 28 териториални ди¬рекции, които обслужват републиканските данъци (данък общ доход, корпоративни данъци, акцизи, ДДС, патент), и задължителните осигу¬рителни вноски. Обслужването на местните данъци и такси (такса смет, данък сгради, данък при придобиване имущество и т. н.) се поема от общините. Причините за тази промяна – общините сами да администрират местните си данъци и такси, са свързани с финансовата децентрализация и постигането на финансова независимост на местните власти.
Тъй като тези данъци постъпват в общинските бюджети, логично е те сами да събират и контролират плащането на тези данъци и такси.
Правомощията на данъчните органи се свеждат до следното:
Свободен достъп в подлежащите на контрол обекти.
Изискване на документи, данни, сведения, справки от контролираните лица.
Изискване от едноличните търговци, търговските дружества и др. юридически лица при данъчни проверки и ревизии да декларират банковите си сметки в страната и чужбина.
Да извършват насрещни проверки.
Да изискват писмени обяснения от проверяваните лица.
Да назначават вещи лица.
Да налагат запор и възбрана по установения от закона ред за обезпечаване на държавните вземания.
Какво се променя за гражданите и фирмите?
Обслужват на едно място данъчните и осигурителните си задължения. Това спестява време и не е необходимо да контактуват с две администрации.
Общи декларации за данъци и осигуровки.
Възможност за намаляване на данъчно-осигурителната тежест, заради повишаване на приходите от увеличеното доброволно плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски.
Допълнителни приходи в бюджета, при намаляваща издръжка на адми¬нистрацията.
Нови алтернативни начини за обслужване на задълженията – по интернет и по банков път. Без да е необходимо да посещавате администрацията.
Намаляване на корупционния натиск, заради непрекия контакт с адми¬нистрацията.
По-ясни и разбираеми данъчни и осигурителни закони.
2.3.Сметна палата.
Сметната палата е държавен орган за външен одит на бюджета и други публични средства и дейности съгласно този закон.
Сметната палата е независима при осъществяване на своята дейност и се отчита пред Народното събрание.
Дейността на Сметната палата се основава на принципите на публичност и прозрачност.
Сметната палата има самостоятелен бюджет, който е част от републиканския бюджет на Република България.
Сметната палата осъществява одит на:
1. държавния бюджет;
2. бюджета на държавното обществено осигуряване;
3. бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
4. бюджетите на общините;
5. други бюджети, приемани от Народното събрание.
