Лекции по Икономика

7. Външен контрол.

1. Характеристика на финансовата ревизия.

Финансовата ревизия може да се разглежда като съвкупност от проверки, анализи и наблюдения , извършени от органи на външния ревизионен контрол, върху настоящата и миналата дейност на обектите с цел да се установи законността и целесъобразността на явленията и процесите. Чрез ревизията може да се обхване цялостната или частична дейност на даден обект.

2. Органи на ревизионен контрол.
В страната са създадени две системи в областта на ревизионния контрол – системата на държавния финансов контрол и системата на ведомствения финансово-ревизионен контрол. Държавният финансов контрол е на пряко подчинение но Министерството на финансите. Той се оглавява от Агенция за държавен вътрешен финансов контрол.
Агенцията се представлява и ръководи от директор, който се назначава от министъра на финансите, съгласувано с министъ- председателя, по трудово правоотношение за срок 4 години, без ограничения в броя на преназначаванията. Териториалните дирекции на агенцията извършват ревизии на обектите, намиращи се на територията на областта. Чрез тях се постига доближаване на ревизионния контрол до неговия обект. Тези управления не са подчинени на местните органи на власт, което ги прави независими.
Документално оформяне резултатите от финансовата ревизия.

Ревизионният акт е основен приключителен документ. Той се съставя винаги, когато при ревизията се установят слабости и недостатъци. Актът се разполага в три части – обща, констативна и заключителна.
В първата част се посочват номера на заповедта, ревизионният период, продължителността на ревизията, броя но МОЛ, които фактически са проверени.
Основно внимание се отделя на констативната част. В тази част се посочват само онези констатации, които са направени по време на ревизията на основата на преки контролни действия. Не се включват констатации, които не са резултат на контролни действия, а са вследствие на подадени сигнали, които не са проверени. Констатациите се подреждат по степен на важност – престъпления, щети, нарушения, слабости и недостатъци.
Заключителната част по акта съдържа заключението на ревизора и документирането на направените констатации. Заключението е самостоятелен документ, но е неразделна част от акта.
Ревизионният акт се съставя в четири екземпляра. Единият се изпраща, въз основа на писмо, в ревизионната служба, включва се в досието на обекта и се съхранява в рамките на една година след приключване на следващата финансова ревизия. Останалите се изпращат на принципала, прокуратурата и един екземпляр остава за обекта, който е ревизиран.
Ревизионната разписка е също основен приключителен документ. За разлика от ревизионния акт тя се съставя, когато по време на ревизията няма установени слабости и недостатъци. Тя е задължителен документ. Чрез нея се потвърждава, че е извършена ревизия, съгласно плана на ревизионното управление, и не са установени слабости във връзка с проверката на задачите, отразени в програмата.
Актът за начет е съпроводителен документ. Съставя се успоредно с ревизионния акт. Той е документ с подчертана доказателствена сила и сезираща функция. Съставя се винаги, когато има причинени щети от материалноотговорни лица и отчетници. В него се посочват само констатациите, направени относно нанесените щети.Всяка констатация се обосновава с оригинални документи, преписи или фотокопия. Към акта се прилагат дадените от виновните лица писмени обяснения, протоколите за извършените разпити. Актът се съставя в четири еднообразни екземпляра. Единият се връчва на виновното лице, а другите са за съда или прокуратурата, ревизионната служба и ревизирания обект. Този документ се съхранява една година след събиране на вземанията по него, но не повече от 10 години от момента на издаването на изпълнителния лист.
Актът за нарушение е съпроводителен документ. Съставя се, когато по време на ревизията се установят нарушения на Закона да държавен финансов контрол и други нормативни актове. Има установителна функция – установява извършено административно нарушение. Има и сезираща функция – слага се началото на административнонаказателното производство.