Споразумението от Бретън Уудс предвижда създаване на 2 фин.институции - МВФ и М/унар.банка за възстановяване и развитие.
1. МВФ
Започва съществуването си на 27 декември 1946г., но фактическата му д-ст започва през март 1947г. В момента членовете на фонда наброяват 185 страни (почти цялата световна общност). МВФ има статут на специализирано учреждение към ООН.
1.1. Цели на МВФ
да съдейства за м/унар.сътрудничество чрез м-зъм на взаимни консултации и взаимопомощ
да облекчава балансирания растеж на м/унар.търговия и така да спомага за постигане на висока степен на заетост и реални доходи, за развитие на производствения капацитет на страните-членки
да съдейства за стабилността на вал.курсове и за избягване на конкурентната обезценка на националните валути
да стимулира многостранната с-ма за разплащане за текущи операции и премахването на вал.ограничения, които пречат на м/унар.търговия
да предоставя временно финансови ресурси за страните-членки с адекватни защитни мерки с цел подпомагане на платежните баланси, да съдейства за намаляване времетраенето и обема на платежните дисбаланси на страните-членки
1.2. Органи на МВФ
Съвет на управляващите - това е висшият орган; в него влизат министрите на финансите или управляващите на централните банки на отделните страни. Съветът на управляващите се занимава с въпросите, свързани с приемане на нови членове или разпределяне на СПТ. Сесиите на Съвета се провеждат ежегодно, обикновено през септември на годишните срещи на МВФ и Свет.банка.
Директорат (Управление на изпълнителните директори) - изпълнителен орган на МВФ, в който е съсредоточена властта за постоянното вземане на решения. В състава му влизат 24 директори, които се срещат 3 пъти седмично зе решаване на широк кръг от организационни и административни въпроси. Решенията на този орган се вземат с гласуване.
Изпълнителен директор - избира се от Директората. Изпълнителният директор е носител на административни задължения - председателства Директората, участва в общите годишни събрания на МВФ, консултира д-вите от Г-7 и упражнява надзор върху персонала на Фонда. Изпълнителният директор е глава на институцията, но няма ефективна власт. Избира се за 5-годишен период и традиционно е европеец.
Временен Комитет - най-важният орган на Фонда, определящ цялостната му политика; състои се от министрите на същите 24 държави, членове на Директората. Членовете на Комитета се срещата 2 пъти годишно. Той определя цялостната политика на Фонда. Председателството се дава на “ротационен принцип”.
персонал - над 2000 души от повече от 120 страни
1.3. Ресурси
Ресурсите на МВФ се състоят от основен капитал, образуван от вноските на страните-членки и натрупвания в резултата на д-стта му. МВФ стартира д-стта си с нач.капитал 7,7 млрд.долара. Към 1999г. капиталът на Фонда е 145 млрд.долара ( тази сума е равна на квотите на страните -членки). Самите квоти отразяват значимостта на икономиката на всяка страна. Квотите се обновяват всеки път години. 3 / 4 от квотата се плаща от д-вата-член в нац. валута и 1 / 4 в СПТ или някоя реално използваема валута (долари, герм.марки).
Към 30 април 198г. МВФ притежава 3217,3 тона злато. Напрактика сега осн.част от златния резерв е превърната в блокиран резерв, чието ползване може да стане с решение на 85% от гласовете.
Ръководството на МВФ защитава позицията, че за да може Фондът да отговори на новите икон.реалности е необходимо увеличаване на неговите ресурси.
1.4. Кредитна д-ст
МВФ осъществява кредитни операции само с официалните органи на страните-членки. Кредитите се предоставят целево и са под формата на продажба от Фонда на необходимата чуждестранна валута срещу националната валута на странат-заемател. Максималният размер на заема зависи от квотата. Средствата по заема се заделят веднага, но се отпускат на части. Още от 1952г. е прието кредитите да се отпускат за срок от 3 - 5 години. Заемополучателите са длъжни в края на всяка фин.година (30 април) частично да изкупуват от МВФ своята нац.валута в случай, че през изминалата година се наблюдава увеличение на валутните им резерви.
В основата на фин.помощ, предоставяна от МВФ, стои политиката на траншовете. Всеки транш е 25% от квотата. Първият транш може лесно да се изтегли от страните, изпитващи платежнобалансови трудности. Тегленията на следващите траншове са много по-трудни - държавата е задължена да съгласува програма и да провежда консултации с МВФ. Тегленията са обект на у-вия.
ФОРМИ И С-МИ ЗА КРЕДИТИРАНЕ
Стенд-бай кредити - най-известна форма с практика от 1952г. Наричат се “резервни кредити”. Откриват се при поискване от МВФ под формата на кредитни линии. Предоставят се за срок от 1 година, но могат да се изплащат в срок от 3 години и се използват за точно определени и съгласувани с Фонда цели.
С-ма на компенсационно финансиране (действа от 1963г.) - предоставяне на спец.краткосрочни кредити за срок от 5 години за покриване на дефицити в плат.баланси, свързани с непредвидени промени в цените на м/унар.пазари.
С-ма за разширено финансиране (от 1974г.) - предвижда се предимно за развиващите се страни, страдащи от структурни неравновесия в производството и търговията. Изисква се програма за приспособяване и по-дълги срокове на връщане - от 4 до 10 години.
Кредитно улеснение за структурно приспособяване и разширено кредитно улеснение за структурно приспособяване на обща стойност 8,7 млрд.долара. Тези 2 м-зма са въведени в разгара на дълговата криза.
Общо споразумение за кредитиране - създава сепрез 1962г. от САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Япония, Холандия, Канада, Белгия и Швеция. Целта му е предоставяне на допълнит.ср-ва на развитите д-ви в случай, че една или друга от тях се нуждае от допълнит.кредитиране.
Междинни кредити - въвеждат се в средата на 80-те години - странат-членка получава незабавно заем за кратък срок, но се задължава да подпише кредитно съглашение с МВФ в рамките на дадена програма за икон.стабилизация.
Улеснение за структурна трансформация - нов кредитен м-зъм, въведе през 90-те години във връзка с трудностите, които изпитват д-вите в преход (бившите социалистически страни). Предлагат се заеми на тези страни на стойност до 50% от квотата им. Ср-вата се предоставят на 2 транша и при изгодни у-вия.
2. Международна банка за възстановяване и развитие
Мисия - да подпомагаразвиващите се страни с оглед намаляване на бедността и стимулиране на процеса на стабилен растеж. Свет.банка не прави дарения, а кредитира развиващите се, но не и развитите страни. Тя се дефинира като банка от последна инстанция, т.е. след като всички други източници на финансиране са изчерпани.
Страните -участнички в СБанка по правило са членки на МВФ. Най-големият акционер са САЩ - 17% от акциите й. Размерът на дяловото участие на отделната страна се определя от дела й в световната икономика.
Центр.офис е във Вашингтон. В банката рядко се прибягва до гласуване. Обичайно има консенсус, който обхваща всички взети от банката решения. Банката работи изключително с правителствата на страните, но контактува и с неправителствени частни предприятия. Един от приоритетите на СБ е да стимулира р-ието на частния сектор, тъй като се счита, че той е генератор на икон.растеж. Уставът на банката забранява директно кредитиране на частния сектор, но съществува банков клон, който има за задача да инвестира преимуществено в частния сектор. Това е м/унар.фин.корпорация (инвестира 2 млрд.долара годишно).
Банката отпуска 2 типа заеми:
първият вид се дава на развиващи се страни, които са способни да изплащат лихвен процент по кредита, близък до пазарния
вторият вид се дава на най-бедните д-ви, които не са в състояние да плащат лихва, близка до пазарната. Страните получават ресурс безлихвено, изплащайки 0,75% административна такса, а срокът на погасяване на кредитите е 35 - 40 години, но често се вкл. и 10 години отсрочка.
Друг приоритет на СБ е опазването на природната среда. СБ подпомага екологични проекти.
М/унар.фин.корпорация (дъщерна институция на СБ от 1956г) извършва освен кредитна д-ст и технически експертизи, предоставя ноу-хау в сферата на техниката и финансите, управлява икономически и политически рискове. Лихвите по кредитите, които корпорацията предоставя, варират според страната и проекта. Капиталът, с който тя оперира, се осигурява 80% от международните фин.пазари чрез държавни ценни книжа или частни вложения и 20% е зает от Световната банка.
