Формите на плащане са различни от начините и средствата на плащане. Форми на плащане са акредитивът, инкасото, откритата сметка и банковият превод. Най-често в м/унар.практика се ползват първите 2 форми. Отделните форми на плащане се различават помежду си по използваните платежни документи, инициатора на плащането, технологията на движението на платежните документи и паричните средства, по възможностите да се ползва кредит за уреждане на платежните отношения, по отговорностите, които се поемат от страните.
1. Акредитив - писмен ангажимент на една банка в рамките на посочен срок да плати на определено физическо или юридическо лице точно определена
сума по поръчение и за сметка на свой клиент или кореспондентска банка, ако това лице представи изискуемите документи, доказващи изпълнението на предварително договорени условия между страните. Има приложение при стоковите и нестоковите плащания. Съществуват Еднообразни правила и обичаи относно документарните акредитиви, изготвени от Международната търг.камара в Париж и публикувани за първи път през 1933г. Те не са законов текст или кодифициране на междунар.практика, но спомагат за избягване на спорове и недоразумения.
Акредитивната операция е оттделна от търговската сделка, макар че е плащане по повод на същата. Банките плащат по документи и не могат да откажат плащането ако документите отговарят на акредитивните у-вия, въпреки че у-вията на сделката за покупко - продажба не са спазени. Банката следи за редовността на документите, но не и за конкретното изпълнение на сделката. Тя не е страна по търговския договор, а по акредитивната операция. Банките получават комисионно възнаграждение за услугите си. Стоково - разпоредителните документи, които се ползват са : търговска фактура, транспортен документ (коносамент, товарителница), застрахователни документи.
Участници:
Наредител - нарежда на банката да открие акредитив за негова сметка. Негов ангажимент е да осигури средства за плащането на акредитива. Ресурсът може да е собствен или получен на кредит.
Акредитивна банка - банката, в която става откриването на акредитива и която извършва плащането. Тя има право да изисква редовни документи, но не може да откаже плащането при спазени акредитивни у-вия.
Бенефициент - лицето, в чиято полза се открива акредитивът. За да усвои сумата по него, той трябва да представи пред банката редовни документи.
Операции с акредитива:
§откриване §плащане §закриване §потвърждаване §прехвърляне
Предимства - осигурява продавача срещу риска от отказ на стоката от купувача и гарантира плащането при перфектност на стоково - разпоредителните документи. За купувача акредитивът гарантира действителната доставка на стоката.
Недостатъци - тромава и скъпа с-ма на плащане, свързана със сложен документооборот.
Видове акредитиви :
отменяем и неотменяем
потвърден и непотвърден
покрит или непокрит
прехвърляем или непрехвърляем
частично използваем и неделим
еднократен и възобновяем
бек-ту-бек (вторичният акредитив при реекспортни операции)
насрещен (компенсационен)
рамбурсен - при борсовата търговия акредитив със срочна трата
стенд-бай акредитив - при гарантиране възвръщаемостта на кредита
акредитив с червена и зелена клауза - когато продавачът получава аванс без да е представил изискуемите документи
пенален - открива се в полза на купувача в случай, че продавачът не изпълни задълженията си по сделката
пекинг акредитив - свързан с предоставяне на аванс на продавача, който да послужи за подготвяне на стоката за експедиция
2. Валутно (документарно) инкасо - форма на плащане, чрез която дадена банка от името и за сметка на продавача инкасира (събира) дадено вземане, което съществува под формата на различни търговси ефекти. Прилага се при неподлежаща на съмнение платежоспособност на купувача, при стабилна икономическа, политическа и правна обстановка в страната на купувача, при отсъствия на ограничения за внос и при либерален валутен пазар в страната на вносителя; за стока, която не е предмет на спец.поръчка от страна на вносителя; когато платежната сума не е голяма.
Валутното инкасо протича по следната схема:
износителят експедира стоката; оформените документи представя на своята банка с нареждането за инкасо
износителят на режда на банкта си да препрати стоково-разпоредителните документи (придружени от трата или не) на банката на вносителя с ангажимент да извърши инкасо
банката на вносителя ги предава на вносителя срещу заплащане, което може да е в брой, срещу акцептиране на трата, срещу разписка или друг задължаващ го документ
Банката на износителя е банка-наредител, а тази на купувача е инкасираща банка. Тяхната роля в инкасовата операция се свежда до спазване на дадените нареждания с инкасовото нареждане.
Инициативата при инкасото е на износителя (за разлика от акредитива). Той вече е кспедирал стоката, когато започва да урежда плащането й. Рисковете за него са големи - риск от неплащане; от принудителна продажба на стоката на по-ниска цена, трансп.р-ди по връщане на стоката и др. Инкасото е изгодно за вносителя, тъй като не се налага предварително да се замразяват средства и е налице възможност първо да се огледа стоката и след това да се плати. Отговорността за извършване на плащането е на купувачите, а не на банката.
Инкасото е удобно при плащания м/у партньори, които са в трайни делови отношения и м/у които съществува голямо доверие.
3. Открита сметка
Стоковите документи изобщо не минават през банката. Плащането по открита сметка се среща рядко в м/унар.практика и то като изключение.
4. Банков превод
Преводът се прилага самостоятелно при някои случаи - предварително превеждане на суми за малки пратки; заплащане на услуги, свързани със стоковия обмен; плащания за комисионни, рекламации и др. Използва се в туризма - авансов превод.
Банкови гаранции - не са форма на плащане, а специф.елемент на организацията на м/унар.плащания. Осн.им предназначение е да предпазят страните по сделката от рискове, да гарантират реализацията на сделката и плащането. Банката поема условно задължение при издаването на гаранцията. То може да се превърне в ефективно при неизпълнение на поети договорености от една от страните.
Страни по банковата гаранция са банката - издател и бенефициентът, т.е. лицето, което чрез нея се освобождава от неблагоприятните последици на определен риск. Банката твърдо се ангажира да заплати определена сума, ако настъпи рисковото събитие, което е включено в писмения документ за гаранцията, но няма ангажимент реално да изпълни задълженията по основната сделка. Съществува голямо разнообразие от гаранции.
