Лекции по Икономика

19. Международен кредит - същност, източници, видове и стойност. Външен дълг и методи за неговото регулиране.

Кредитът е форма, чрез която се движат заемни капитали при условията на възвръщаемост, целевост, срочност и лихвеност. При м/унар.кредит е налице движение на заемен капитал в пределите на глобалното икон.пространство.
В кредитните връзки има кредитодател (заемащ) и кредитополучател (длъжник). Растящата конкуренция м/у различните типове фин.посредници води до повишаване на достъпността на фин.ресурси за кредитополучателите и намаляване на цената им. Страни по кредитната сделка могат да бъдат частни фирми, банки, държавни предприятия и учреждения, правителства, м/унар. и регионални вал.-фин.организации. Заемоискатели обикновено са фирми, които желаят да придобият работен краткосрочен капитал ли фондове за инвестиции. Към тази група се отнасят и офиц.власти на страните, нуждаещи се от фондове (от външно финансиране), за да покриват текущия си публичен дълг. Заемодатели са обикновено банки и фин.институци, които се отказват временно от определени фондове, за сметка на вземания в бъдещ период.
В зависимост от това кой е кредиторът, м/унар.кредит бива:
 Банков
 Фирмен - по износа и по вноса
 Брокерски - предоставя се с посредничеството на брокер на производители от развиващите се страни
 Правителствен
 Консорциален - разновидност на банковите кредити. Предоставяните кредити са в големи размери. Рискът се разпределя между група банки.
В зависимост от срока, за който се предоставя, кредитът бива:
 Краткосрочен - до 1 година
 Средносрочен - до 5 години
 Дългосрочен - над 5 години
В зависимост от формата се кредитът бива:
 Счетоводен (контокорентен, овърдрафт) - банкови кредити, които се предоставят на нац.вносители, в чиято платежоспособност банките са уверени. Извършват се плащания в обеми, които превишават размера на собствените им средства по текущата сметка при банката-кредитор. Кредитът се погасява автоматично с идващите постъпления в бъдеще в полза на фирмата - кредитополучател.
 Сконтов (менителничен) - отпуска се на местните износители. Менителница, издадена от местен износител срещу чуждестранен вносител и акцептирана от него се сконтира от търг.банка, заверява се сметката на предявителя при нея. Сумата по м-цата обаче е намалена с дисконта и с някои комисионни, които покриват разноските и риска по операцията. Фактически със сконтовия кредит се финансира вноса на чуждестранните купувачи. Сконтовият кредит обичайно е със срок до 90 дни, но може и повече. При този кредит изплащането става от трасата (платеца), а не от кредитополучателя (длъжника).
 Ломбарден (срещу залог на движимости) - кредитите срещу залог на движимости са фиксирани. Залозите са ценности, които могат бързо и без загуби да се обърнат в парични ср-ва. Размерът на кредита се определя от оценката на заложените вещи или ценности. Лихвата се удържа предварително.
 Акцептен - при акцептно - рамбурсните кредити банката от страната на износителя поема ангажимент пред банка от страната на вносителя да преведе (рамбурсира) от името на вносителя сумите по менителницата, преди да е настъпил нейния падеж. Банката обикновено сконтира м-цата, но остава задължена за нейното изплащане на падежа, договаряйки се с купувача на свой ред той да плати за нея.
 Рамбурсен
 Авалов - банката поема ангажимент за задълженията на своя клиент чрез предоставянето на поръчителство (гаранция). Ангажиментът е за определена сума и опред.срок.
 Ипотекарен- предоставя се срещу недвижимо имущество

Смесени форми на външнотърговско кредитиране
Форфетинг
Същността на тази форма на експортно финансиране се състои в покупката на средносрочно абстрактно вземане (документирано с трата или запис на заповед) или вземане по акредитив, обезпечен със стоковоразпоредителни документи, при условие, че купувачът на вземането се задължава да не предявява регресен иск към продавача на вземането. Форфетьорът (купувачът на вземането) придобива при опред.сконто търг.ефекти с ненастъпил падеж. Така продавачът на вземането се освобождава от всякакви рискове от неплащане. Сконтото обаче е толкова по-голямо, колокото по-трудно събираемо е вземането. На падежа форфетьорът събира дължимото по м-цата. Форфетирането дава възможност на продавач, който е продал на кредит опред.стоки, да превърне продажбата на кредит в продажба в брой. Форфетирането покрива напълно кредитния риск. Форфетирането може да се уговоря както м/у форфетьора и износителя, така и м/у форфетьора и вносителя.

Факторинг
Факторингът е сделка, при която една компания поема ангажимент да събира вземанията на друга фирма. Фактически едната фирма отстъпва правото си на вземане, а другата поема отговорността да събере вземането, поемайки кредитния риск. Факторингът е насочен към дребното и средното предприемачество. Клиентът на факторинговата компания (износителя) задължава нейната сметка за вземанията си по всички продажби и получава веднага плащанията по тях, но намалени с 2 до 3 % и с лихвата за продължителността на търговския кредит. Плаща се и застрахователна премия за покриване на кредитния риск. Факторът поема грижата по инкасирането на вземането от длъжника, но без право на регрес към износителя.

Лизинг
Лизингът е отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество, като след изтичане на срока на наема наемателят има възможност да придобие цялото или част от наетото имущество. Различават се 2 осн.форми на лизинга - финансов и оперативен. Според степента на експлоатация - лизинг от първа ръка и лизинг от втора ръка. В завис.от х-ра и предназначението на обекта на лиз.операция :
Лизинг за инвестиц.стоки, който бива :
1)нетен - наемодателят не участва в обслужването;
2)лизинг с пълно обслужване - лизингодателят поема пълното обслужване ;
3)мокър лизинг - лизингодателят поема пълното обслужване на обекта, вкл. и екипа, осъществяващ неговата експлоатация
Лизинг за стоки за широко потребление
 В завис.от срока на лиз.договор различаваме: краткосрочно отдаване под наем (нклк.часа до 1 год.); средносрочно - от 1 до 3 години; дългосрочно - над 3 години.
Финансов лизинг - лизингодателят (обикн.финансова институция) се задължава да предостави опред.обект (оборудване, трансп.ср-ва, цяло редприятие) на разположение на лизингополучателя с право на ползване съгласно опред.указания. Срокът на лиз.д-р по правило покрива икон.живот на обекта. Лизингополучателят има правото да закупи обекта след изтичане на лизинговия срок. В д-ра за ФЛ се предвижда начален период, наречен неотменяем, в течение на който нито една от страните по д-ра няма право да го прекрати. Този период е продължителен и покрива икон.живот на изделието. Лизингополучателят поема всички р-ди, рикове и отговорности по експлоатацията на обекта на лизинга. Лизингодателят осъществява лиз.операция в кач-вото си на собственик на обекта. ФЛ от позицията на лизингодателя е една кредитна операция. След приключване на срока на д-ра лизингополучателят има 3 варианта: да върне обекта на лизингодателя; да закупи обекта като заплати на лизингодателя остатъчната му ст-ст; да се договори продължаване срока на лизинга.
Оперативен лизинг - има по-кратък срок (нклк.часа до 3г) и затова няма у-вие за неотменяем период; наемодател по правило е фирма производител или специализирана лизингова фирма; обичайно след приключване на д-ра наемателят връща обекта на лизинга на наемодателя.

Цена на кредита
Всеки източник на финансиране има своя цена. Всички р-ди, които кредитополучателят заплаща в процеса на получаването, ползването и погасяването на кредитните ресурси, формират неговата цена. Тя включва:
 лихва - атрибут на кредита; различна е при разл.видове кредити. Има нклк.р-ща на лихв.процент - базов, на търг.банки, на базата на сконтовия процент. Банковите кредити имат по-ниска цена от фирмените.
 комисионни
 такси
 застрахователни премии и др.
Това са явните елементи на цената, но съществуват и скрити елементи като разликата в цената на стоката, която се търгува на кредит и цената, която се плаща в брой.

Външен дълг и методи за регулирането му
Държавният дълг е сумата, която правителството дължи на кредиторите си в даден момент. Той е следствие на хроническото поддържане на дефицит в бюджета. Натрупването на държ.дълг показва, че правителствата са изразходвали повече средства от набраните бюджетни постъпления. В зависимост от това дали кредиторите на правителството са вътрешни или външни, дългът бива вътрешен и външен. Емпирични анализи през 80-те години показват, че по-ниските данъчни ставки влияят благоприятно върху бюджетните постъпления и икон.растеж. Това означава, че може да се намали бюдж.дефицит, а оттук и държавният дълг.