ВТ политика на 1 страна е част от общата икон.политика и част от външната политика. Тя е теоретична постановка, определени средства, мерки и организационни форми, чрез които се осъществяват и защитават интересите на националните производители и потребители. Теорет.основа на ВТ политика е икономическата теория, на която се базира общата икон.политика.
Исторически първата теория е тази на меркантилизма, която възниква като монетарна теория в края на ХV век. Някои я наричат икономически национализъм, защото защитава местните производители. Сред осн.аксиоми на меркантилизма са идеите, че богатството на една нация се измерва чрез благата, които могат да бъдат превърнати в злато; че осн.източник на това богатство е ВТ и държавата трябва да съдейства чрез намесата си в търговията за увеличаване на богатството. От тези постановки следва, че изгодите в МТ са едностранни, т.е. едни страни печелят, а други губят. Меркантилизмът отрежда важна роля на държавата - тя трябва всячески да ограничава вноса и да стимулира износа. Пример за това е Навигационният акт на Кромуел, който забранява под страх от конфискация на корабите и превозваните стоки, търговията с Великобритания и нейните колонии в случаите, когато собствениците, капитаните и по-малко от 3 / 4 от екипажите на корабите не са британски поданици. В историята на свет.стоп-во нито една друга д-ва не е провеждала в чист вид политика на протекционизъм или на свободна търговия. В резултат на тези изключително строги протекционистични мерки, Великобритания развива мощна индустрия, превръща се във фабриката на света, нейните стоки са конкурентноспособни. При тези у-вия тя може да се откаже от протекционизма и да осъществява политика на свободна търговия.
На другия полюс са либералните и неолибералните икон.теории, които се обявяват за ненамеса на д-вата в икономиката и за свободен достъп на чуждестр.изделия до местния пазар. Така свободното конкуриране ще доведе до селекция на най-ефективните производства, закриване на губещите пр-ва и преструктуриране на икономиката. Свободната търговия защитава интересите на местните потребители. Интересът на потребителя е в рамките на ограничения си доход да закупи пакет от стоки, чието съотношение “цена-качество” да задоволи максимално потребностите му. Затова той трябва да може да избира, а по-голям избор има в у-вията на свободна търговия. Освен това чуждестр.конкуренция стимулира местните производители да повишават кач-вото на продукцията си, да съкращават р-дите си, т.е. да увеличават ефективността на пр-вото. Благоприятните ефекти на своб.търговия обаче са осезаеми в дълги срокове. В краткосрочен план своб.търговия рязко увеличава безработицата, защото неефективните производства се закриват. За преквалифицирането и пренасочването на освободената раб.ръка са необходими много средства, с които д-вата може и да не разполага. Затова профсъюзите и браншовите представители са най-големите привърженици на протекционизма.
Негативните соц.ефекти на свободната търговия правят невъзможно прилагането й в чист вид. Всяка власт е принудена да осъществява определени протекционистични мерки. Такова клас.средство са митата. В същото време трябва да се отчитат и негативните ефекти на протекционизма - напр.високите вносни мита оскъпяват продукцията на местните поизводители, които работят с вносни суровини и я правят неконкурентоспособна. За да сеизбегне това по правило се прилага гъвкава тарифна политика. Това означава, че митн.ставка нараства пропорционално със степента на преработка на стоките.
В съвременните у-вия д-вите се стремят все повече към премахване на протекционистичните бариери в МТ. За тово съдействат м/унар.организации като СТО (ГАТТ), МВФ, ЕС , както и преговорите в сферата на търговията със стоки, услуги и интелект.с-ст на двустранна и многостранна основа.
