1. Финансов модел на фирмата - конструкция. Финансите на фирмата са едно от важните звена на финансовата система. Тази важност произтича от обстоятелството, че почти цялостната финансова система пряко или косвено има за своя основа финансите на фирмите. Финансовата стопанска дейност на фирмите е преди всичко базата за съществуването и функционирането на публичните финанси, на кредита и банковото дело, застраховането, социалното осигуряване, а в голяма степен и на индивидуалните финанси доколкото една част от населението получава своите финансови средства от трудови правоотношения с фирмите. Както финансите въобще, така и финансите на фирмите се свързват парите и обикновено се отъждествяват с паричните помощи, които произтичат и обслужват дейността им. Изходната позиция на финансовия мениджмънт е финансовият модел на фирмата. В световната теория и практика е създаден и се прилага унифициран финансов модел, който е въведен със закона за счетоводството и в българските фирми. Финансовия модел има две страни:
- статична, която намира израз в неговата конструкция;
- динамична, която е свързана с функционирането на финансовия модел.
А) В бизнесa мениджърите разполагат с две групи активи: дълготрайни и краткотрайни. От това произтичат варианти за тяхното съотношение. То не е еднозначно и се разглежда с нюанси. Възможно е при добрите и успяващи фирми относителното тегло на краткотрайните активи да е ниско. Ударението се постига върху инвестициите, работи се с малко запаси, нормални са вземанията и т.н. Същественото при този вариант е, че мениджърите не са затруднени, тъй като нормалния бизнес поддържа по-ниско тегло на краткотрайните активи. Възможно е и обратното - фирмите, намиращи се в затруднение да боравят с по-високо тегло на краткотрайните активи, тъй като те са бързо ликвидни и дават малък шанс при търсенето на решения за оцеляване на фирмата. Следователно мениджърите са призвани да дирижират съотношението между дълготрайни и краткотрайни активи според конкретни условия.
Б) Бизнесът на фирмата се основава върху две групи капитал: собствен и чужд. Съотношението между тях формира капиталовата структура. Тя има три степени: ниска, средна и висока, които с помощта на т.н. капиталов механизъм осигуряват на фирмата печалба, дивиденти и инвестиции.
В) Собственият капитал като условие за формиране и функциониране на фирмата има три части: основен, резерви и печалба. Основният капитал дава представа за възможностите на собственикът на фирмата. Неговото формиране, увеличение или намаление е регламентирано в ТЗ на РБългария. Резервите са необходима съставка на собствения капитал. Една част от тях се формират по предписание на държавата и чрез тях се гарантират интересите на кредиторите. Освен тях фирмата може да поддържа допълнителни резерви за покриването на загуби, инвестиции, спонсорство и т.н. Съществен елемент на собствения капитал е печалбата. В практиката функционират 4-ри разновидности на печалбата. Те трябва да се познават от всички мениджъри.
а) брутна или оперативна печалба (БП) - тя е първичен резултат от фирменият бизнес. Към нейният размер са насочени 4-ри групи интереси:
- на мениджърите, защото по нея ги оценяват;
- интересите на държавата през призмата на данъците;
- интересите на банките относно кредитите и лихвите;
- интересите на конкуренти и партньори с оглед на междуфирмените сравнения.
б) фискална (облагаема) печалба - тя има оперативно значение само като основа за определяне на данъците върху печалбата. Като компромис между държавата и фирмата тя е разлика между брутната печалба и данъчните преференции за фирмата.
в) чиста печалба - представлява брутната печалба минус полагащите се данъци от печалбата изчислени върху величината на фискалната печалба. Чистата печалба е на собствениците и те дирижират нейното разпределение. Мениджърите са само консултанти в случая;
г) неразпределена печалба - получава се след като от чистата печалба се приспаднат сумите за дивиденти на собствениците. Тя се използва за инвестиции за текущ бизнес и т.н.
2. Функциониране на финансовия модел на фирмата. Той функционира в бизнеса. Промените в него се подготвят и извършват от мениджъри, собственици, държавата и банките. В най-синтезиран вид те могат да се представят в 4-ри групи:
а) промени водещи до преструктуриране на активите на фирмата. Правят се от мениджъри. Чрез тях се подготвят и реализират определени ефекти в бизнеса. Например: чуждестранна валута се продава и трансформира в левове и чрез тази финансова операция може да се реализира печалба;
б) реципрочни промени - отнасят се до преструктуриране капитала на фирмата. Като правило те се правят от собствениците. Например: част от печалбата се насочва към резервите. Ефектите тук са по посока на рационализирането на капиталовата структура;
в) най-голямо внимание се отдава на третата група промени, защото те са носители на реалните печалби от бизнеса. В резултат фирмените активи и капиталът на фирмата се увеличават. Постига се чрез многообразието и разнообразието на сделките;
г) при тази група промени става дума за намаляването на активите и на капитала на фирмата. От една страна идва като следствие на губещи сделки, осъществявани от мениджърите. От друга страна тази промяна може да е положителна и да се свързва с насочване на фирмените капитали от собствения капитал към съучастия, задгранични инвестиции, закупуване на нови фирми и други.
3. Основни източници на финансовата информация. За да се вземат аргументирани финансови решения е необходима информация. Решенията изискват както външна, така и вътрешна информация. Чрез външната се характеризира общоикономическата и политическата ситуация в страната и чужбина, а чрез външната се добива представа за текущото финансово състояние на фирмата. Вътрешната информация е главно счетоводна.Основните източници на информация са счетоводния баланс на фирмата и отчетът за приходите и разходите. Тези два документа дават най-синтезирана информация в балансова форма. Тя е достатъчна за характеризиране и оценяване на финансовото състояние на фирмата и за вземането на аргументирани управленски решения. Счетоводния баланс дава информация за финансовото състояние на фирмата към определена дата (края на годината, тримесечие). Към посочените дати също така статично се отразява структурата на активите и пасивите. Лявата страна на баланса (актива) показва как е използван капиталът във фирмата, в какво имущество е материализиран. Поради това тази част на баланса се нарича имуществена. Пасивът разкрива правният произход на имуществото, т.е. на кого принадлежи. Важно е двете страни на баланса винаги да са равни. Двете страни на баланса се отличават по това, че капиталът се разглежда от различни аспекти. Когато разглеждаме пасива си поставяме въпроса "Кой ни е дал този капитал?". При разглеждане на другата страна се питаме "Как е използван този капитал?". Има много варианти за това. От съществено значение е в какви дълготрайни и краткотрайни активи ще бъде използван.
Вторият основен източник на информация е отчетът за приходите и разходите. Той също се представя в баланса на фирмата и има две страни: приходи и разходи. Отчетът се съставя най-често за една година, докато баланса представя актива и пасива към определена дата. Поради тези причини отчета има динамичен характер, а баланса статичен. Чрез отчета за приходите и разходите се определят доходът и печалбата на фирмата. Доходът от дейността включва нетния размер на приходите от продажбите (без ДДС и акцизи) субсидии, дотации от бюджета и други. Разликата между приходите и разходите показва печалба или загуба.
Балансът и отчетът са приходите и разходите са неделими и взаимнодопълняеми. Те винаги трябва да се използват едновременно, за да се оцени финансовото състояние на фирмата и да се вземат ефективно управленски решения.
