Лекции по Икономика

32. Мерки за стимулиране на експорта. Политика на експортна ориентация и политика на заместване на вноса.

Експортноориентираната икономика се свързва не само със възможността и необходимостта от износ, а и с изграждането на предпоставки за повишаване ефективността на експорта така, че той да се превърне в двигател на икон.растеж за дадена страна. Основните моменти в осъществяването на тази идея са следните:
 темповете на икон.растеж да са пряко свързани с нарастването на експорта, т.е. експ.отрасли да имат стратегическо значение за дадена страна
 след въвеждане на мерките за стимулиране на експорта, показателите за икон.растеж трябва да отбележат значително развитие
 стимулирането на износа трябва да се съповожда с индуциран динамичен ефект в националната икономика, а не с моментно подобрение на платежния баланс
В тази връзка трябва да се разграничи търг.политика тип “експортна ориентация” от единичните мерки за преодоляване на кризисни ситуации и подобряване на плат.баланс. Политиката на експ.ориентация се основава на успешния търг.пробив и на стратегията за развиване и утвърждаване на пазарни позиции чрез управление на паз.отношения на чуждестр.пазари. Една от осн.трудности, които трябва да се преодолеят при експортна ориентация на търг.политика, е свързана с преструктурирането на вносната и износната номенклатури. Политиката на експ.ориентация се базира на внос на такива суровини или незавършени продукти, чиято обработка изисква влагане на местен труд и капитал, за да се получи завършен продукт, който да се изнесе. Обикновено се прилага тарифен режим с облекчена и проста процедура, която да не затруднява и да не оскъпява стоката по пътя й към м/унар.пазари.
Политиката на импортна субституция обикновено съдържа стриктни и отнемащи време процедури за внос на обработена или завършена продукция, което често пъти кара резидентите, очакващи този внос или да го заменят с местни продукти или да потърсят друга възможност за внос. Тази политика включва количествени ограничения или забранителни тарифни налози (мита).
Вариантността на експортно ориентираната политика се определя от х-ра на нац.икономика и от отношенията м/у правителството и бизнеса. Осн.фактори, влияещи върху реализирането на експортно ориентираната политика са технологически (размер на нац.пазар, интензивност на ф-рите за поизводство, зрелост на индустрията), социално-икономически.
Средства за стимулиране на износа

1. Облекчено кредититиране на износа - крупни банки и фин.институти отпускат на износителите кредити с по-ниска лихва. Предоставя им се и гратисен период или аванс за еспортно производство със срок до 2 години. В някои страни съществуват специализирани институти за експортно кредитиране. Понякога банки и фин.консорциуми, обвързани с крупни експортьори кредитират вносителите в страните - импортьори. Това е мощно средство за стимулиране на износа.
2. Държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити - обхваща фирмените и банкови кредити и цели да създаде допълнителни стимули не само за износителите, но и за фин.-кредитните институции в у-вията, когато облекченията по плащанията са важен компонент на неценовата конкуренция по у-вията на доставка. Държ.гарантиране на кредитите се извършва от експортно-импортни банки с държ.капитал и публично правен татут.
3. Данъчни и митнически облекчения за експорта - те са нклк.вида и могат да се разглеждат като косвено субсидиране. 1) Освобождаване от мита, данъци, такси и акцизи ; 2) Връщане на вече платени данъци и мита при износа (дроубек); 3)Предоставяне на данъчни, митнически и други преференции на чуждестр.инвестиции по повод повишаване конкурентността и експортността на местното производство.
4. Валутни привилегии за износителите - изкупуване на валутата по по-благоприятен курс, който може да се диференцира по стоки (напр. по-висок за вноса на по-ценни стоки и при износа на по-неконкурентни стоки). Други валутни преференции са оставяне на разположение на износителите на част или на цялата реализирана валута (прилага се в у-вията на вал.ограничения) и привилегировано снабдяване с валута за внос на суровини и материали за експортно производство.
5. Специфични форми на експортни преференции - привилегирован достъп до произвежданите суровини, комунални услуги (електро и водоснабдяване и т.н.) ; транспортиране на експортни стоки по занижени тарифи ; паспортни, визови и др.преференции.
6. Субсидиране на износа (дотиране) - подпомагане на местни производители, които произвеждат за износ.Фондовете, които са най-често източник на субсидиране, са държ.бюджет. Експортните субсидии източват бюджета и не могат да се ползват за никакви други цели. Така националната икономика губи 2 пъти - 1)чист национален доход, който се изнася в чужбина в полза на чуждестр.потребители; 2) забавяне на НТП и неефективно производство. Експортното субсидиране се ползва от страните за получаване на валутни приходи, с които да обслужват м/унар.си финансови задължения с настъпил падеж. Друга цел на експ.субсидиране е дъмпинг на определен пазар и стремеж за завладяване на значителен и траен паз.дял. Механизмите за експ.субсидиране са 2 - пряк и косвен. Прякото субсидиране е трансфер на суми в полза на местните производители срещу реализиране на определени кол-ва експорт. Косвеното субсидиране разполага с богат инструментариум от скрити средства и затова е по-труден за доказване. Средства на косвеното субсидиране са - ускорена амортизация, предоставяне на държ.кредити с ниски/нулеви лихви; предоставяне на материали, енергоносители на занижена цена; поемане р-дите по квалификация и преквалификация на персонала; освобождаване на предприятията от осигурителни вноски върху раб.заплати; освобождаване от ДДС на продукцията, предназначена за вътр.пазар; намаляване на данъка върху печалбата; поемане на разноските за реклама и маркетингови проучвания на чуждестр.пазари и мн.др. Екс.субсидиране се допуска по отношение на селското стоп-во поради неговата специфика - сезонност, рискове и др.
7. Износни мита, такси, данъци - могат да са стимул за експорта ако са експортна бариера срещу суровини и материали, дефицитни в страната, или които може да се изнесат като готов продукт.