Генералното съглашение по митата и търговията (ГАТТ) се създава през 1947г. от 23 държави. Идеята е организацията да съдейства за либерализиране на МТ по пътя на преговорите и да стимулира икон.растеж. Осн.роля на ГАТТ е да бъде м/унар.форум, където се дискутират проблеми, разрешават се спорове и конфликти по повод търг.обмен. Всяка страна член на споразумението може да повдигне за дискусия въпрос, третиращ нарушаване правата и интересите в резултат на прилагане на търг.бариери и нелоялна конкуренция. Споразумението няма авторитарен х-р, неговите решения имат препоръчителен, а не задължителен х-р. Организирането на дискусии по повдигнати от членовете въпроси се нарича провеждане на кръгове от преговори, които продължават достатъчно дълго, докато се изслушат становищата на всички участници и се стигне до съответното споразумение. Споразуменията се постигат на двустранна основа, като резултатите се приемат от всички страни-членки. Постигнатите споразумения са многостранни и задължават всички участнички. До края на съществуването на ГАТТ са проведени 7 кръга от преговори. Най-значими в историята остават:
1. Кръг “Кенеди” 1964 - 1967г. (шеста сесия)
Инициатор на този цикъл многостранни преговори е администрацията на Кенеди. Това се налаг с оглед промените в икон.р-ие на Европа - създаването на ЕИО и присъединяването на Великобритания към общността, която и по население и по р-ще на пр-во стана сериозен съперник на САЩ. Един от аспектите на търг.политика на Общността, който пряко засягаше САЩ, беше прилагането на преференциален режим. ЕИО изтради обща митн.тарифа спрямо експорта на нечленуващите в нея. Заедно с това тя тръгна и към премахване на митата във взаимната търговия на страните-членки. Особено значение имаше общата аграрна политика, която се оказа крайно неблагоприятна за САЩ. Тъй като амер.позиции в свет.търговия започнаха да се влошават, всяко потенциално намаляване на експорта на първични продукти придобиваше особено значение за амер.икономика.
САЩ настояват преговорите за промишлени стоки да се водят заедно с преговорите за аграрните. Отсрочването на аграрните преговори поради нежеланието на ЕИО да финализира общата си аграрна политика, означаваше отсрочване и на преговорите за промишлени стоки. Въпреки тези трудности цикълът Кенеди приключи през май 1967г. при впечатляващи резултати по отношение на намаляването на митата.
Цикълът Кенеди нямаше никакъв успех по отнош.на нетарифните ограничения като за аграните, така и за промишлените стоки. Единственото по-значимо постижение беше приемането на антидъмпингов кодекс, който позволява на страните да налагат антидъмпингови мита само ако докажат, че чуждестранният дъмпинг е причинил директно материални загуби.
Постигната е договореност развитите страни да предоставят преференции на развиващите се страни без да искат реципрочност. Това имаше малко значение, защотосъщественото намаляване на митата се отнасяше за промишлените стоки, които развиващите се страни изнасят в незначителни размери.
Намаляването на митата, договорено по цикъла Кенеди, се извърши постепенно в течение на 5 годишен период, през който икон.положение на САЩ и на другите страни силно се измени. За пръв път през 1971г. в търг.баланс на САЩ се появи дефицит от близо 2 млрд.долара. Нарастващото отслабване на търг.им позиции се прояви за ключовите сегменти на пром.експорт - моторни превозни средства, текстилни продукти, обувки, битова електроника. За тези стоки излишъкът се смени с дефицит. Най-засегнатите отрасли не бяха привърженици на търг.либерализация и протекционистичните настроения се наложиха в търг.политика на САЩ. Този нов протекционизъм прие извънтарифно направление, каквито са например доброволните експортни ограничения.
2. Токийски цикъл 1973 - 1979г. (седма сесия)
Подходът в преговорите за намаляване митата на пром.стоки беше основан на разбирането, че високите мита могат да бъдат намалени пропорционално повече в сравнение с ниските. Рационалното в този подход беше желанието да се хармонизират ниските и високите мита.
С изключение на някои импортчувствителни продукти митата за пром.стоки бяха намалени на основата на формулата, предвиждаща унифицирането им в различните страни. Преговорите за намаляване митата покриваха 90% от търговията с пром.стоки на развитите страни. Беше редвидено постигнатите договорености да се осъществяват в 8 годишен период като се започне от 1 януари 1980г.
По отнош.на селскост.продукти всички страни преговаряха на основата на директно отношение към специфичните искания, предявени от техните търг.партньори едновременно за митата и за нетарифните ограничения. При тази с-ма на искания - предложения, средното намаляване на митата засегна приблизително 25% от търговията с аграрни продукти.
Особеното в този кръг на многостранни преговори е наблягането на нетарифните ограничения, чието значение се увеличи в резултат на предишните преговори. Участниците в токийския кръг потърсиха подход за приемане на кодекс за нетарифните ограничения.
Беше преговаряно по вноса на лицензи за отстраняване на ограниченията в търговията с лицензи за гражданската авиация. Страните успяха да се договорят за управление на мерките за защита, каквато е например процедурата за избавителната клауза.
3. Уругвайски кръг 1986 - 1993г. (осма сесия)
На този кръг интересите на високоразвитите страни се изместват в посока търговията с услуги, с интелектуална с-ст и с високи технологии. Поражда се нужда от нов регламент за дискутиране на проблемите и за регулиране на новите области на търговия. Уругвайският кръг остава в историята със следните по-важни договорености:
Променя съществено клаузите на споразумението по защитните мерки като установява равностойни правила, критерии и процедури за прилагане на защитните м-зми и на максималната продължителност или прекратяване на споразумението. Постига се споразумение за премахване на автоматичното право за ответна мярка от засегнатата страна и включването на изискването за прекратяване на д-вието на доброволните ограничения за износ и на други принудителни мерки.
Споразумението, касаещо селското стоп-во, установява конкретни правила и ангажименти за намаляване на експортните субсидии, вътрешните субсидии и за либерализиране достъпа до пазарите в рамките на период от 6 години за развитите страни и от 10 години за развиващите се страни. Установява се намаление на експортните субсидии в размер на 36% спрямо базовия период от 1986 - 1990г. като процент от бюджетните р-ди. Това засяга най-силно ЕС, тъй като повече от половината от това намаление се пада на тези страни. Вътр.субсидии се редуцират с 20% за развитите страни и с 13,3% за развиващите се страни.
Уругвайският кръг за първи път включва сферата на услугите и на инвестиц.мерки в процеса на многостранни търг.преговори. Включва многостранно съглашение за честна търговия без прилагане на дискриминационни мерки.
