Транснационалът е компания-майка, която:
осъществява производство и др.д-сти чрез своите филиали в различни държави
осъществява директен контрол върху политиката на филиалите си
разработва и прилага бизнес стратегии в производството, маркетинга, финансите и др., които прекосяват нац.граници
Транснационалът играе ролята на международен трансферен агент чрез институционално - организационна с-ма, включваща компанията - майка и отделните филиали. Компанията - майка е фирменият център, който оределя целите, контролира операциите и цялата с-ма. Тя взема ключови решения, свързани с разкриването, ситуирането, размера на филиала, на продуктовия микс, направлението, обема и състава на трансферите м/у поделенията. Това са стратегически решения, които задават модела на продуктовите и факторните потоци м/у членовете на с-мата. Компанията - майка и филиалите са разположени в разл.д-ви. Филиалите могат да изпълняват производствени, маркетингови, финансови функции. Филиалите са свързани с компанията - майка посредством множество трансгранични потоци от продукти, капитали, технологии.
Д-стите на транснационала, свързани с пряко инвестиране, включват съвкупност от продуктови и факторни потоци в рамките на мултинац.с-ма. Международният трансфер на реален капитал обикновено започва с трансфера на финансов капитал. Изследването на фин.потоци на даден транснационал предполага разглеждане на фин.стратегия на с-мата. Изходната теза е, че само когато фин.фондове се превърнат в реален капитал, се постига увеличаване на производството. След като се реши да се инвестира, компанията - майка трябва да реши кои ще са източниците на капиталови разходи, защото от това зависи вида на капиталовите потоци в с-мата и м/у с-мата и външни фин.източници. Два са основните въпроса, които трябва да се решат при инвестирането - откъде да се получат ср-вата (от страната на компанията - майка или от друга страна) и дали финансирането да е от външни или вътрешни за с-мата източници.
Вътрешни източници са на филиалите на компанията - майка (самофинансиране).
Външни източници са инвестиционните банки, фондовите пазари и др.
Възможни са 4 варианта на капиталови източници:
1) Трансфер на реален капитал (машини, оборудване и т.н.) от изпращащата към приемащата д-ва
2) Трансфер на финансов капитал от изпращащата към приемащата д-ва
Финансирането може да е от неизползвани ср-ва на компанията - майка. 1) и 2) са външно(м/ународно) финансиране.
3) Неизползвани ср-ва на филиала в чуждата страна. Когато даден филиал получава ср-ва от филиал в друга д-ва безусловно се приема, че се осъществява м/унар.трансфер на капитал.
4) Филиалът може да получи ср-ва от местни институции, при което главната централа може да предостави или не гаранции на финансовите институции. Компанията - майка може да набере капиталов фонд от външни източници, които се номират в страната-домакин.
3) и 4) са вътрешен трансфер, а не м/ународен.
Крайното решение за избор на източници зависи от стратегията на компанията - майка и от различните ограничения за движение на капитал в м/унар.аспект.
Съществуват вътрешни и външни фактори, които ограничават избора на източници на финансиране. Възможни са валутни ограничения в изпращащата страна по отнош.на капитала, който компанията - майка иска да инвестира зад граница. Това ще доведе до ориентиране към чуждестранни източници на капитал. Валутни ограничения в страната - домакин ще принудят компанията - майка да разчита на местно финансиране на филиалите. Високите р-ща на инфлация и валутен риск също стимулират местното финансиране. Данъчното облагане влияе също върху вида и формата на финансиране. В САЩ обикновено печалбата на чуждестранния филиал не се облагат с данък печалба, докато тя не се репатрира при компанията - майка. Възможно е обаче да се облагат фин.трансфери м/у филиалите като се счетат за прикритие на заеми или инвестиции. Разходите, които неизбежно съпътстват набирането на капитал, влияят в/у избора на външни капиталови източници.
Вътрешни източници на капитал - най-логичният разход на компанията е най-високият маржинален алтернативен разход, където и да е в рамките на цялата транснац.с-ма. Обичайно компанията - майка взема инвестиц.решения без да сравняват у-вията в дадена страна с инвестиц.у-вия в други д-ви. Счита се, че м/унар.трансфери на капитал не са непременно необходим елемент на директното инвестиране зад граница. За такъв по-скоро се приема трансфера на мениджърски опит и предприемачески умения.
