Лекции по Икономика

39. Трансферни цени и трансферно ценообразуване.

Трансферното ценообразуване е практика присъща за транснационала. Свързват се с непазарен подход на дефиниране на цените на продукти и у-ги, които се доставят от 1 подразделение на транснационала на друго. Въпреки административното ценообразуване, трансферните операции в транснационала могат да се осъществяват и върху пазарни принципи като чрез ценовата база се възпроизвеждат х-рни черти на конкурентното ценообразуване. Определянето на трансферните цени може да се затрудни и от това, че всяко подразделиние продава част от продукцията си на външни клиенти. Цената, която един филиал получава като приход е разход за друг филиал. Така трансф.ценообразуване неизбежно носи конфликта м/у интересите на разл.структурни звена на транснационала. В основата на трансф.ценообразуване стоят едни или други фирмени приоритети, а не пазарни реалности. Начинът за определяне на трансф.цени зависи преди всичко от управленските цели, които могат да бъдат:
 Тр.цена да служи за оценка на ефективността на работата на филиалите
 Тр.цена да се използва за минимализиране на облагането с данъци
 Чрез тр.цена да се осъществява контрол в/у възвръщаемостта на ср-вата в рамките на корпорацията
 Чрез тр.цена да се прехвърлят печалби м/у задграничните филиали

В зависимост от конкретните цели, тр.цени се разработват в/у различни ценови бази и са различни по р-ще от цените, по които транснационалът предлага продукцията си на външни купувачи. Трансф.ценообразуване може да се разглежда и като м-зъм за вътр.разпределение на финансови ресурси м/у филиалите. Прилагат се 3 осн.метода на транф. ценообразуване, като всеки от тях е с конкретно целево предназначение.

1) Метод на пазарноориентираната трансферна цена
Прилага се като ценова база за вътрешнофирмен обмен в компании с най-висока степен на децентрализация и за междинните продукти (обект на трансфер) съществуват алтернативни външни пазари. Когато тр.цена отразява реалните пазарни у-вия, тя е най-обективният критерий на размянат м/у структурните звена. За прилагането на пазарния тип тр.цени са необходими някои у-вия:
 Корпорацията да е силно децентрализирана
 Поделенията да имат автономия при вземане на решения
 Структурните единици да бъдат възможно в най-малка зависимост една спрямо друга
 Да съществува конкурентен пазар за продуктите на трансфера
 Да съществува надеждна, достъпна информация за конкурентните пазарни цени

Приосъществяване на вътрешнофирмените доставки па пазарни цени всички филиали могат да реализират печалба. Размерът на печалбата е верен показател за ефективността на тяхнат д-ст. Пазарният тип цена е критерий за анализ на рентабилността по цялата верига на вътрешнофирмените доставки. Звеното-купувач купува от звеното-продавач докато продукцията му отговаря на изискванията за кач-во, дизайн, функционалност и т.н. Ако звеното-продавач не е конкурентоспособно, звеното-купувач е свободно да купува от външни доставчици. Същевременно звеното-продавач е свободно да отказва вътрешнофирмени доставки, ако предпочита да продава на външни купувачи.

2) Трансферни цени на базата на договорни цени
Договорната паз.цена е цената, която структ.звена на транснационала договарят помежду си и която по различни причини се отклонява от конкурентната паз.цена. Например вътрешнофирменият обмен може да се осъществява при у-вия, различни от пазарните. Това е основание филиалите - партньори да догварят пряко тр.цена. Големият обем на вътр.покупки, по-ниските пласментни и административни р-ди са аргумент на поделението - купувач за исканата от него по-ниска цена. Поделението - продавач може да обоснове своята тр.цена, ако то трябва да произведе и достави по специална поръчка на вътрешния купувач дадено комплектовъщо изделие.
Използването на някакъв непазарен подход се налага най-често, когато няма конкурентни външни пазари или когато поради външни причини не може да се набави конкурентна ценова информация. Ограничаващ фактор за пазарните методи на ценообразуване е индивидуалният х-р на изделията, особено за изделия, които са със спец.конструкция, изработка, функции и т.н. Централизираната схема на вземане на управленски решения също е от значение за популярността на непазарните методи на трансферно ценообразуване.

3) Трансферни цени на база разходи
Сред предимствата на този метод са това, че фирмата разполага с необходимите изходни данни, методът е лесен за усвояване и е удобен за прилагане. Приложението му е най-голямо там, където властва централизираното фирмено управление.
Слабите страни на този метод протичат скрита и са свързани с това, че липсват сигнали кога един вътрешнофирмен трансфер е целесъобразен и кога не е. При този метод на ценообразуване само производствената единица, която е краят на производствино - технологичната верига и продава на външни консуматори, реализира печалба. Всички останали структурни звена са без мотивация. Друг важен недостатък е, че структурните поделения не са заинтересовани да упражняват контрол върху разходите си. Така последното звено натрупва неефективността на предходните структурни поделения.
Трансферното ценообразуване от разходен тип има някои разновидности според това кой вид от р-дитесе взема за база на цената:
3.1. Метод на пълните фактически р-ди
Използва се динамиката в дълги срокове на пълните р-ди за продуктите, предмет на обмен. Използва се ценовата формула: разходи + определена надбавка = тр.цена. Това е т.нар. “синтетична паз.цена”, защото напомня по стр-ра отрасловата паз.цена. Осн.недостатък на тази цена е, че тя създава у-вия за пренасяне на неефективността на продавача върху купувача и обезсмисля използването на показателя печалба като критерий за анализ и оценка на д-стта на филиалите. Друг недостатък е, че поделението-продавач няма интерес да прави технолог нововъведения и да намалява производствените р-ди.
3.2. Метод на стандартните разходи
Означава, че тр.цена се определя въз основа на усреднени общи (стандартни) р-ди. Така стандартните р-ди заставят звеното - продавач да контролира р-дите си и да се стреми да ги съкрати. Тр.цена на база стандартни р-ди осигурява на производителя възстановяване на нормативния, а не на фактическия размер на р-дите.
3.3. Метод на променливите р-ди
Този метод в най-голяма степен удовлетворява интересите на звеното - купувач. Не се включват непреките и постоянните р-ди, които по принцип не са свързани с конкретния трансфер. Величината на непреките р-ди може да е определена от висшето ръководство на фирмата в кач-вото на арбитър на спорни положения. Постоянните р-ди се влияят от това дали производствената единица работи с пълна или непълна мощност. Практиката показва, че е най-удачно да се ползват стандартни променливи р-ди.
стандартни променливи разходи + надбавка = тр.цена (фин.резултат на всяко звено)