Лекции по Икономика

51. Международен морски транспорт.

1. Същност и особености
Морският транспорт продължава в много случаи де е най-изгоден за м/унар.превоз на стоки. Взаимоотношенията м/у търговците и корабособствениците се урежда от договор за м/унар.превоз на товари по море. Х-рно за този договор е, че пристанището на изпращането и пристанището на получаването са в разл.страни. Отношенията на търг.мореплаване в много случаи се уреждат от разпоредби на нац.морско право, което трябва да се определи с отпращащи норми. Съгласно чл.19 от КТМ спрямо договорите за превоз на товари се прилагат разпоредбите на уговорения м/у страните закон; ако няма такава уговорка се прилагат разпоредбите на този кодекс.
Договорът за морски превоз задължава превозвача срещу оределено навло да превози с кораб до определено място товар, който му се предоставя от изпращача и който трябва да предаде на получателя или на упълномощено от него лице.
Възможно е да се сключи договор за чартърен превоз или превоз на отделни пратки. При чартърния превоз целият кораб или част от него се предоставят за един или нклк.рейса в каквото и да е направление. Осъществява се фрахтоване на кораб. Според чл107 на КТМ чартърът урежда отношенията м/у изпращача и превозвача. При превоз на масови товари страните могат да използват типови (стандартизирани) форми на чартъри за уреждане на отношенията си. Стандартните образци на чартъри се изработват от национални или м/ународни неправителствени организации на корабособственици и фрахтователи. С най-широка популярност са стандартните образци на чартъри, одобрени и препоръчани от Камарата по корабоплаване на Обединеното кралство Великобритания и Сев.Ирландия - Лондон и от Балтийския и М/унар.морски съвет - БИМКО - Копенхаген. Тези образци са отпечатани и съдържат готови постоянни у-вия на договора за морски превоз с трампови кораби.
Стандартните образци за рейсови чартъри са 2 вида - специализирани и универсални. Специализираните образци на чартъри са предназаначени за скл.на договори за превоз на определени товари в дадени релации. Такива са Африканфос, Фертикон, Зернокон и др. Универсалните чартърни проформи са за превоз на товари, за които няма специализирани чартърни проформи. Такива са Дженкон, Нювой.
Договорът за фрахтоване на кораб за рейс е консенсуален. Негова изразна форма е рейсовият чартър - осн.документ. Напротив, при линейното корабоплаване договорните отношения на страните възникват в момента на предаване на товара (реален договор) и се оформят само с коносамент, който е осн.документ, уреждащ отношенията м/у страните. При линейното корабоплаване се използва букингнотата, чиято цел е да закрепи за изпращача правото да превози на следващ линеен кораб опред.товар. В букингнотата се излагат взаимните задължения на превозвача и изпращача по отнош.на запазване на място в кораба и предаването на товара за превоз. Букингнотата съдържа данни за кораба, дата на натоварване на товара, размер на навлото и др. Букингнотата е предварителен договор (за предстоящ превоз), оформян впоследствие като окончателен чрез предоставяне на товара и подписване на коносамента.
Коносаментът е документ, който се издава от превозвача на изпращача на товара при морски превоз. Той е универсален транспорт документ при всички видове морски превози - линейни, трампови, превози по чартър и без чартър. Има голямо разнообразие на документи. Коносаментът служи за потвърждаване на клаузите на договора м/у изпращача и превозвача. Коносаментите са 3 вида - поименни, ордерни, коносаменти на приносител. Коносаментът дава право на собственост върху товара.
При липсата на чартър договорът за морски превоз се оформя с 2 документа, които се разменят м/у страните : 1) ордер за натоварване, подаден преди натоварването и подписан от изпращача (или упълномощено лице); 2) издаден от превозвача коносамент, който възпроизвежда съдържащите се в ордера за натоварване сведения за товара и излага редица у-вия на превоза.
Превозвачът е длъжен да подаде за натоварване с уговорения товар кораба, който е предвиден в чартъра или в разписанието за дадения рейс. Той трябва да предостави кораба в мореходно състояние. Корабът трябва да е подготвен за превоз на този товар, който е предвиден в чартъра или букингнотата; да е годен за превоз на товар именно в това направление или геогр.район, предвидени в договора за превоз. Превозвачът е длъжен да предостави кораба готов за натоварване в уговореното или обичайното място и в уговореното време.
Задължение на фрахтователя е да подаде товара на кораба. Периодът, в течение на който един кораб е на разположение на фрахтователя с цел натоварване или разтоварване се нарича сталийно време. Заради всяко заангажирано време след този период фрахтователят заплаща демюрейдж.
Доставянето и предаването на товара на получателя в пълна изправност съставлява едно от най-важните задължения на превозвача. Превозът трябва да се извърши в уговорения срок, а при липса на уговорка - в обичайно приетите срокове.
Осн.задължение на фрахтователя е да заплати уговореното навло. Средство за обезпечаване на заплащането на навлото е правото на превозвача да задържи товара.
За отношенията на участниците в морския превоз само по коносамент се прилагат Хагските правила (М/унар.конвенция за унифициране на някои правила относно коносаментите).

Установен е принципът на отговорност на морския превозвач за предполагаема вина. Превозвачът обаче не носи отговорност за т.нар.навигационна грешка (д-вия, небрежност или грешка на капитана, моряците при корабоводенето или управлението на кораба).
Отговорността на морския превозвач е ограничена до 100 англ.лири за колет или единица товар, ако стойността на товара не е обявена от изпращача. Когато е приложим бълг.закон, превозвачът е длъжен да заплати обезщетение за погинал товар в размер на неговата цена, но не повече от 280 лв. на всяка единица товар.
Според Брюкселската конвенция от 1924г. претенциите срещу превозвача по повод на скрити недостатъци на товара трябва да бъдат предявени в 3-дневен срок от деня на предаването на товара на получателя. Този срок няма преклузивен х-р и не лишава от правото на иск.
В Конвенцията на ООН за морски превози, приета в Хамбург, 1978г. не се предвижда освобождаване на морския превозвач от отговорност за навигац.грешка; повишава се пределът на неговата отговорност при неопазване на товара.