1. Същност и основни понятия.
Дипломацията възниква още в античния свят с появата на д-вата и на първите м/удърж.отношения. Дипломацията като професия, дипломат.представителство като институт се появяват доста по-късно (ХІІ и ХІV век с разцвета на търговията и м/унар.връзки в Средиземноморието, а по-късно и в процеса на преодоляването на феод.разпокъсаност на Европа). Успоредно се развиват и правилата за водене на дипл.д-ст.
Дипломацията може да се дефинира като средство на външната политика за постигане на нейните цели само чрез мирни преговори и споразумения. Тя е главното мирно ср-во на външната политика, а останалите ср-ва с изкл. на войната подкрепят дипл.усилия. Осн.цели, към които се стреми дипломацията са целите на външната политика. Дипл.цели не могат да са различни или противоположни на целите на външната политика. Х-рът на дипломацията се оределя от външната политика, на която тя служи. Дипл.отношения не са еквивалентни на м/унар.отношения. За да се установят дипл.отношения е необходимо изрично съгласие и на двете страни, а прекратяването им може да се осъществи едностранно и във всеки един момент. Дипломатите са лица, упълномощени да осъществяват дипл.отношения. Общността от всички чуждестранни дипломати, акредитирани в дадена д-ва, образува дипломатическия корпус.
Способите, с които дипломацията си служи за постигане на целите, са убеждаването и компромисите. Тези два способа присъстват едновременно в дипл.практика, смесват се и се допълват. Силата не е способ, нито средство на дипломацията. Убеждаването и компромисите са способи, към които дипломацията прибягва в процеса на преговори. Те са начини за постигане на споразумение, отговарящо на интересите и целите, преследвани от страните. Дипл.практика отграничава дипломатическите разговори от дипломатическите преговори. При първите в непосредствения вербален контакт само се обменя информация, търсят се контурите на едно или друго решение на даден проблем. Участниците не си поставят за цел да постигнат полит.или юрид.решение. При дипломатическите преговори участниците си поставят обща цел - да решат чрез споразумение някакъв засягащ интересите им проблем. Преговорите се предхождат от грижлива подготовка. Преговорите в дипл.практика не винаги са израз на добра воля и готовност да се решават проблемите, а се започват с намерението да се провалят от заинтересованата страна.
Стратегията на убеждаването е насочена към това, партньорът да разбере, че предлаганото споразумение отговаря и на неговия интерес. Компромис идва от латински и означава “взаимно обещание”. Компромисите зависят от интереса, волята и желанието на страните да се споразумеят, когато съществуват различия в позициите и в преследваните от тях интереси.
Преговорите са осн.начин дипломацията да постигне желаното. Изкуството да се преговаря е истинската същност на дипломацията.
2. Средства на дипломатическото общуване
2.1. Вербална форма на личните контакти
Личните контакти разкриват индивид.кач-ва и дипл.умения и се осъществяват системно на всички възможни равнища. Голямо значение имат официалните срещи и контакти. Х-рно за тях е, че участващите лица разговарят от името на своите правителства. Поводите могат да са разнообразни. Постигането на външнополит.цели се осъществява и чрез неформални лични срещи и контакти.
2.2. Дипломатическа преписка - осн-средство. Преимуществата на писмения документ са много - доказателствена сила, възможност за предварително обмислянеи по-голяма точност на изразите, възможност за анлизиране и съхранение и т.н. Дипломацията ползва определена терминология, но тя не е толкова разгърната. Дипл.език се отличава с ясно изразена учтивост, уважение и мекота на изразите. Според формата си документите биват:
дипломатическа нота
паметна записка
меморандум
послания
декларации
официални собщения за печата
Според съдържанието си дипл.документи биват:
съдържащи предложения
изразяващи ивъзражения и протести
предупреждаващи за възможни д-вия
определящи позициите на странат
информация за предстоящо или отминало събитие
оформящи договрености или постигната степен на съгласие
2.3. Дипломатически знаци - важно и широко използвано ср-во
Ядрото на конвенционалния зноков език е унифицирано и събрано в дипломатическия протокол. Това са онези правила, традиции и условности на поведението, чието спазване е общоприето и задължително в м/удърж.отношения и отношенията м/у офиц.лица, изпълняващи дипломат.функции. Осн елементи на дипл.протокол са закрепени юридически в м/унар.актове и съглашения. Счита се, че дипломат. протокол включва следните групи правила :
А) Правилата на м/унар.учтивост
Б) Правилата за формата на отношенията в дипл.корпус
В) Дипломатически церемониал
Г) Правила за титлите и обръщенията
Д) Правила за ордените и отличията
Е) Правила за приемите
Стриктното спазване на протоколните изисквания е знак за зачитане достойнството на другата страна. Съществуват специализирани ведомства, занимаващи се с дипл.протокол.
Още по-сложно и необятна е областта на другия дял на мълчаливия език на дипломацията, който е напълно свободен, неформален и неконвенционален. Сложността и разнообразието на неговите знаци не може да се систематизира. Всеки дипл.знак се състои от 2 елемента - сигнал (жест, постъпка, особеност в поведението и начина на изразяване) и смислово ядро. Анализът при търсене на смисловото ядро е насочен в 3 направления - установяване на адресата, установяване на съдържанието, разбиране степента на значителност на знака.
3. Особености в България
Република България ратифицира Виенската конвенция през 1967г. В своята дипл.д-ст Република България се стреми да установява дипл.отношения с другите д-ви във възможно най-високата степен - посолства.
Във всяка страна има установен начин за осъществяване на връзка м/у дипл.представителство, акредитирано в дадена д-ва, и нейните вътрешнодържавни органи. В България, когато става въпрос за установяване на връзка м/у едно дипл.представителство, акредитирано в страната и определено ведомство, институт, лице и т.н. (които не са към Мин-во на външните работи) това не може да се извърши директно, а само посредством така наречения Единен държавен протокол. Директни контакти с дипл.представителство в България са възможни само при наличието на предварителна договореност по този въпрос.
