Дипломатическа кореспонденция - осн-средство на дипл.общуване. Преимуществата на писмения документ са много - доказателствена сила, възможност за предварително обмислянеи по-голяма точност на изразите, възможност за анлизиране и съхранение и т.н. Дипломацията ползва определена терминология, но тя не е толкова разгърната. Дипл.език се отличава с ясно изразена учтивост, уважение и мекота на изразите. Според формата си документите биват:
Дипломатическа нота е най-разпространеният и универсален документ в дипл.преписка. Има 2 вида ноти - лична и вербална. Личната нота, макар да се пише на специална бланка, наподобява лично писмо, тъй като има обръщение, изразява се в първо лице, не носи печат и се подписва. Тя обаче е официален документ (носи подписа на шефа на представителството или мисията), който ангажира съответното ведомство. Вербалната нота също се пише на спец.бланка, но е без обръщение, в безличната форма на трето лице, не се подписва, но се подпечатва с печата на представителството или на Мин-вото на външните работи. Значението и на двата документа е еднакво. Страните са свободни по свое усмотрение да използват едната или другата форма.
Паметна записка - обикновено е текст, който може да закрепва някакво устно изявление, съдържание на водени разговори или преговори, както и израз на начина, по който авторите на документа считат, че трябва да се разбират изразените становища. Може да придружава нотата и да я пояснява.
Меморандум - представлява подробно изложение по определен въпрос, съдържащо факти и аргументите, произтичащи от тях. Може да се отнася до фактическата, политическата или юридическата страна на въпроса. Този документ няма обвързващото значение на нотата. Може да придружава нотата и да я пояснява.
Послания (лични послания на държ.глави или на ръководители на правителства). Използването на тази форма показва голямото значение, което се придава на засегнатите въпроси. Разновидности на тази форма са обръщенията, поздравителните писма и телеграмите по случай някакво събитие.
Декларации - различават се от предходните документи по това, че не са адресирани към определена страна, а изразяват за общо сведение позицията на правителството по важен въпрос.
Официални съобщения за печата - представят се от специално упълномощени говорители на компетентните ведомства. Дават възможност за по-голяма публичност. Близо до тази форма са официалните речи и изявления по въпросите на външната политика на висшите държ.ръководители.
Извън категорията на официалната дипл.преписка са личните писма и обръщения, но те също се използват за изразяване на лични мисли и становища. Нямат обвързваща сила.
