1. Видове производствени разходи. Те изпълняват съществена роля в икономиката на всяка фирма, тъй като от тяхното равнище в значителна степен зависят и крайните финансови резултати. Обикновено разходите в бизнеса се обособяват в две основни направления:
А. Производствени. Те са многосъставни и включват:
- Общи (съвкупни) разходи - ТС, състоящи се от два вида разходи:
* постоянни - FC - Те не се променят с изменение на количеството произведена продукция и се извършват дори, когато не се произвежда. В техния състав обикновено се включват наеми за помещения, оборудване, лихви и др. Проблемът при тях е, че постоянството им се съхранява само в определени граници.
* променливи - VC - Влияят се силно и се изменят непосредствено с промяната на количеството на произведената продукция. Те включват средствата, изразходвани за суровини, материали, гориво, енергия, работна заплата и др.
TC = FC + VC
Това групиране е от особено значение за управлението на финансовите процеси във фирмата.
Независимо, че размерът на ТС се определя от сбора на FC и VC в общата им характеристика водеща роля имат VC.
- Маржинални - МС - Те са пределните разходи за всяка допълнително произведена единица продукция.
- Средни разходи - АС - Отразяват размера на извънредните разходи за единица продукция. Те биват:
* средно съвкупни
* средно постоянни
* средно променливи
Освен по този начин производствените разходи могат да бъдат групирани от друга, нетрадиционна за нашата практика гледна точка:
+ Разходи, които могат да бъдат избегнати
+ Разходи, които не могат да бъдат избегнати - наричат се уместни разходи, отбелязват се с RC. Те са тази част, която са неизбежни и при най-добрата организация на работата. В тях се включват както VC, така и онази част от постоянните разходи, които са пряко свързани с производството на дадена стока. Най-характерно за РС е, че те се влияят от взетите решения, отнасящи се до изменение на производството. При характеристиката им трябва да се разграничат две разновидности на FC:
^ преки постоянни разходи FC' - те са непосредствено свързани с производството на конкретна стока. В този смисъл те могат да са отменими, т.е. да бъдат прекратени с вземане на решение за спиране на производството на стоката.
^ общи постоянни разходи FC" - те се отнасят за производството като цяло и за дейността на фирмата във всичките й направления. Тези разходи се определят пропорционално на обема на продажбата на всяка стока, тъй като по същество не влияят, не се променят от взетите решения за изменение на производството на дадена стока и затова не се включват в състава на RC.
Б. Разходи по обръщението в т.ч. "чисти разходи", свързани с обслужването на покупко-продажбата; "допълнителни разходи", имащи по същество производствен характер, но се осъществяват в сферата на обръщение; "транспортни разходи".
2. Концепция за приноса - тя се изгражда върху разликата между приходите от продажбите на дадена стока и извършените уместни разходи, за производството на тази стока. Определяне приноса на всяка стока се извършва при вземане на решение за спиране на производството й, ако тази стока е на загуба. Размерът на приноса на всяка стока поотделно и общо за фирмата се установява в следната последователност:
- Обем на продажбите (приходите)
- Материални разходи
- Разходи за труд
- Преки постоянни разходи - FC'
- Общи постоянни - FC"
- Съвкупни разходи - ТС = VC + FC' + FC"
- Печалба (загуба) = Обем на продажбите (приходите) - ТС
- Уместни разходи - RC = VC + FC'
- Принос = обем на продажбите (приходите) - RC
Видно е, че размерът на печалбата е по-малък от този на приноса, тъй като в първия случай участват всички производствени разходи, а във втория само RC.
3. Диаграма на равновесието. Зависимостта между извършените разходи за производство на дадена стока и получените приходи от реализацията й може да бъде изразена чрез т.нар. диаграма на равновесието. Чрез нея могат да се проследят различни настоящи и потенциални възможности в определен момент при производство на конкретен вид стока. Построяването й изисква:
- Количеството на произведената продукция да е равно на количеството на реализираната продукция. Това означава да се гарантира нормалната реализация на продукцията без излишни задръжки в цехове и складове;
- Цените да останат непроменени за разглеждания период;
- Не се променя асортиментната структура и последно тире:
- Технологията и организацията остават едни и същи.
Правата отразяваща обема на приходите започва от началото на координатната система и наклонът й зависи от продажната цена на дадената стока. Точката на равновесие фиксира равнището на производство, над което фирмата ще работи на печалба, а под което на загуба. Коридорът на безопасната зона, очертан в границите между годишното производство и точката на равновесие гарантира известен обем печалба и в случаите, когато не е достигнат набелязаният обем продукция.
С помощта на тази диаграма може да се определи онзи обем от производство, при който би се максимизирала печалбата. Освен графично точката на равновесие може да се определи и по аналитичен начин - с помощта на следната формула:
TР - точка на равновесие; Р - продажна цена за единица
