Различаваме две нива на планиране:
1. Макрониво на планиране – планиране на равнище на икономическата система като цяло
2. Микрониво на планиране – планиране на отделната фирма. Решенията взети на макрониво касаят планирането на микрониво.
1. Макрониво на планиране:
Насочено към страни с пазарна икономика, при които бизнес плановете служат като ориентир за едни или други управленски решения. Взетите решения очертават приоритетите на национално ниво.
2000 г. ЕС постави изискване за разработване на бизнес план за икономическо развитие.
Разработването на планове на макро ниво е приоритет за страни с напреднало икономическо развитие.
Планът влиза в детайли относно произвеждане на основни стоки и услуги и реализация на продукцията. С този план се лимитира разпределението на ресурсите. Плановете на макрониво не позволяват да се извършва бизнес планиране на микрониво.
2. Микрониво на планиране:
В условията на централно управлявана икономика бизнес планиране не може да има. Планът се превръща в начин за оцеляване на една организация. Бизнес планирането на микро ниво ни служи за стопанските единици, защото бизнес динамиката много бързо нараства.
Чрез бизнес планирането може да се представи по-добро планиране на бъдещето и оцеляване на организацията.
Бизнес плана е необходим на мениджърите и организацията, за да стане възможно обхващането на всички проблеми. Осигуряване на информация и критерии, по които се търсят сътрудници.
Бизнес плана позволява да се формира дух на корпоритивизъм в организацията.
Бизнес плана е инструмент, необходим при контактите на организацията с банки и кредитни институции. Чрез него може да се прецени доколко организацията може да контролира себе си.
Планът е необходим при привличане на потенциални инвеститори, както и в контактите с различни органи на местната власт - доколко дава реалистичност на инвестиционните намерения.
