След ІІ Свет.война до края на 80-те години осн.търг.партньори на България са страните от СИВ (3 / 4 от общия стокобмен). На СССР се падат 50 - 55% от стокобмена на страната ни. Това е резултат от взаимното обвързване на стопанствата и високата импортна и експортна зависимост. Във вноса преобладават машини съоръжения, суровини, горива и метали. Бълг.износ вкл.стоки за широко потребление, но и някои машини, електронна техника, селскостоп.машини и др.
С развитите страни се наблюдава ускорен растеж на стокообмена през 70-те години и спад през 80-те; има трудности по балансиране на стокобмена, които водят до натрупване на външен дълг.
От нач.на 90-те години настъпват чувствителни икон.промени. Активизира се обмена с развитите индустр.д-ви от ОИСР за сметка на съкращаване на обмена със страните от Центр.и Източна Европа. Това е резултат от разпадането на СИВ и стремежа на България да се интегрира в европ.стр-ри.
Нов момент във ВТ на РБ с развитите индустр.д-ви е по-бързото нарастване на износа в сравнение с вноса и относит.дял на страните от ОИСР в износа ни през 1996г. е 51,9% (през 1991г. - 26,3%). В резултат на тези промени се наблюдава постепенно преодоляване на отрицателното външнотърг.салдо и постигането на положит.търг.баланс с тези страни през периода 1994 / 96г. Традиционно най-големи търг.партньори на РБ са Германия и Италия, както и някои съседни д-ви - Гърция и Турция.
Осн.търг.партньори на РБ от страните от Центр.и Източна Европа са Русия, Украйна и Македония. Техният дял в стокообмена обаче намалява. Низходяща тенденция има и в търговията ни с арабските д-ви.
Промяната на геогр.стр-ра на стокобмена поражда редица проблеми. Те са свързани с :
- балансирането на търговията
- адаптиране на стоковата стр-ра към новите пазарни у-вия - по време на комунист.управление бившите соц.страни се придържат към развиване на пълна производствена стр-ра, въпреки липсата на съответните у-вия. Това води до появата на неефективни и губещи производства. След падането на соц.режими са необходими много ср-ва и време за преструктуриране на икономиката и пренасочване на ресурсите.
- кач-во и конкурентоспособност на експортната продукция - България внася голяма част от суровините, необходими за промишлеността по световни цени, което оскъпява продукцията и затруднява нейната конкурентоспособност. Липсват традиции в основните управленски дейности на бълг.бизнесмени - маркетинг и мениджмънт, чието следствие е неефективно организиране на чов.ресурси (липса на мотивация), на производствените ресурси и т.н. Това води до понижаване на конкурентоспособността на бълг.стоки.
- повишаване ефективността на износа
- липса на изгодни у-вия за кредитиране
- търг.бариери пред вноса ни в ЕС, който е осн.партньор
- липса на дожстатъчно стимули и благоприятни условия за навлизане на чуждестранни инвестиции
