Лекции по Икономика

15. Управление на оборотния капитал.

1. Същност и обръщение на оборотния капитал
При осъществяването на всеки бизнес неизбежно се налага използването на оборотен капитал, чрез който по същество се покриват текущите нужди на фирмата. Той не трябва да се смесва с други две на пръв поглед близки понятия - оборот на фирмата и оборот на капитала. Оборотът на фирмата изразява размера на чистите приходи от продажбите и се получава като от съвкупните приходи се извадят оборотните данъци. Оборотът на капитала представлява неговия кръгооборот, разгледан като непрекъснат процес на последователно преминаване на капитала от една фирма в друга и възвръщането му в първоначална форма. Оборотът на капитала представлява средствата предназначени и разходвани за текущата производствена дейност. Той е понятие, което условно може да се очертае в две направления. Първото обхваща физическия състав на оборотния капитал - суровини, материали, горива, труд, материални запаси, незав. производство и други. Второто направление е в парично изражение, включващо следните елементи на оборотния капитал - различни вземания и плащания, ценни книжа и налични пари. Управлението на оборотния капитал е тясно свързано с неговата обръщаемост. Тя се установява с помощта на три коефициента:


а) коефициент на обръщаемост =
СП - стойност на продажбите
СРНка -средна наличност на краткотрайните активи
б) коефициент на натовареност =
в) дни на обръщение =
показва броя на кръгооборотите, които извършва оборотния капитал за определен период от време. Той показва и какъв обем продажби се постига с помощта на единица оборотен капитал.
Пример: Реализираната през годината продукция е 2 000 000лв., а средната наличност на краткотрайните активи през годината е 400 000лв. Да се определи
= брой на оборотите за 1 година
Стойността на продукцията, която се реализира е 5 000 000лв.
показва колко оборотен капитал е реализиран в производството на единица продукция.

показва продължителността на един кръгооборот в дни, т.е. времето необходимо за възстановяване на инвестираните средства в първоначалната им форма.

Резултатът показва, че времето необходимо за осъществяване на един кръгооборот е 72 дни. Колкото е по-малък кръгооборотът, толкова по резултатно ще бъде използван този оборотен капитал. На база съпоставката на така изчислените показатели за обръщаемост с показателите за обръщаемост за предходния период може да се определи промяната в ефективността и в начина на използване на оборотния капитал. Ако показателите свидетелстват за ускоряване на обръщението в сравнение с предходния период, то би следвало да е налице абсолютно или относително освобождаване на оборотен капитал и обратно, забавянето на обръщението означава допълнително ангажиране на капитал.

2.Управление на запасите
Ръководството на фирмата трябва да сведе съставянето на запасите, в които е ангажирало не малък капитал. Равнището на запасите трябва да бъде оптимално, т.е. нито много високо, нито много ниско. Правят се излишни складови разходи, съществува риск от разваляне на стоките, промяна в търсенето на продуктите, както и промяна в технологията, които могат да доведат до нежелателни последици. Ниското равнище на запасите може да доведе до спиране на производството, поради нередовното постъпване на партиди от материали. Следователно за фирмата е важно да контролира състоянието на складовите запаси. Една от основните задачи на финансовия мениджмънт е да намери оптималния размер на запасите. За целта е необходимо:
а) да сме наясно с технологично допустимия минимум на различните видове запаси с оглед осигуряването на ритмичност на производството и на продажбите;
б) набавянето и поддържането на запасите е свързано с две групи разходи: разходи по доставката и складови разходи.
Намаляването на средната наличност на запасите е свързано с увеличаване броя на доставките през годината, респективно намаляване на количеството в една доставка. Това води до намаляване на складовите разходи и до увеличаване на разходите по доставката. Колкото по-голям е броят на доставките през годината, толкова разходите по доставките се увеличават. Това се дължи на това, че организирането на всички доставки е съпроводено от разходи, които не зависят от количеството на заявените в тях запаси. Такива са разходите за работни заплати на служители по снабдяването, пощенските разходи, разходи за командировки и други. Тези разходи са минимални, когато цялата потребност от производствени запаси за годината се заяви и достави наведнъж. Управлението на запасите е свързано с определянето на минималното количество в една доставка.

ОКД - оптималното количество на една доставка
НКГ - необходимото количество за годината
Р1Д - разходи за една доставка
СР - складови разходи за единица производствени запаси
Пример: Годишния разход на даден вид материал възлиза на 100 000бр. Разходите по една доставка са 800лв., а годишните складови разходи за един брой са 8лв. Да се определи оптималното количество на една доставка.

Определяне на оптималния брой на доставките през годината (ОБД)
ГР - годишен разход

3. Управление на вземанията
Основната част от вземанията на една фирма се формират от стойността на продадените, но все още неплатени стоки и услуги. Това се дължи на времето необходимо за документооборота и за постъпването на парите по сметката на фирмата-продавач От друга страна равнището на вземанията от клиенти зависи от продажбите на стоки и услуги на кредит. Този вид продажби удължават средната продължителност на едно вземане извън времето, необходимо за осъществяване на документооборота между страните по сделката и обслужващите ги банки. Друг вид вземания от клиенти са т.нар. несъбираеми вземания. Те са в много тежко финансово състояние и не могат да се издължат. Всичко това показва, че общия размер на вземанията зависи изключително от търговската политика на фирмата и по-специално от изискванията, които тя предявява при продажби на кредит. Ако тези изисквания са по-строги, по-малко ще бъдат клиентите на кредит. Това означава намаляване на този вид продажби, а от там и на вземанията. Ако фирмата е по-либерална към клиентите получатели на кредит, тогава продажбите се увеличават и размерът на вземанията също се увеличава. В крайна сметка става ясно, че трябва да се прави избор между:
а) по-строги изисквания при продажба на кредит и произтичащото от това намаляване на продажбите;
б) повече продажби на кредит и свързаното с това допълнително замразяване на оборотния капитал. Поставя се въпросът как да открием най-добрата комбинация.
Вземанията са заеми, отпускани от фирмата на клиенти. При това те са безлихвени. Когато решаваме каква комбинация да изберем между различни вид продажби е необходимо да се съпоставят допълнителните печалби, произтичащи от увеличаване на продажбата на кредит с допълнителните разходи. Ръководството на фирмата трябва да изработи собствена политика по отношение на вземанията, която да включва:
а) критерии за оценка платежоспособността на клиентите;
б) очертаване на възможностите за стимулиране на коректните клиенти;
в) ясно формулиране на санкции при просрочване на плащанията;
г) посочване на начините за компенсиране на случаи, при които някои от задълженията изобщо няма да бъдат изплатени.