За всяко предприятие е важно да се осигури възможно по-висока величина на капитала с оглед да финансира дейността си при възможно по-ниска цена. Ето защо един от водещите аспекти на дейността на финансовия мениджър е формирането на определена роля на капитала на фирмата.
Финансова структура – съвкупност от всички части на капитала и временната зависимост между тях формират финансовата структура на капитала. Или финансовата структура обхваща абсолютно всички източници за финансиране, независимо от техния срок. Едно от най-важните правила при изграждането на финансова структура е следването на т.нар. „принцип за минимално финансово съответствие”, т.е. изисква се съвпадение между продължителността на употреба на заетите в предприятието активи и продължителността на източниците за тяхното финансиране. Ако финансовата структура е умело изградена би трябвало да не се получава нито излишък, нито недостиг от определени категории капитал. При изграждането на финансовата структура могат да се откроят някои основни правила:
1) Свързано е с финансовата устойчивост на фирмата или т.нар. вертикална структура на капитала и изисква сумата на чуждите капитали в бизнеса да е два пъти по-малка от сумата на собствените капитали. На практика това правило често се нарушава особено в дребния бизнес.
2) Свързано е с хоризонталната структура на баланса и гласи, че дълготрайните активи трябва да се придобиват за сметка на собствения капитал и дългосрочни кредити. Рисковите си начинания фирмата би трябвало да покрива със СК;
3) Фирмата да притежава ликвидност, т.е. способност да посреща, да изпраща текущите си задължения. Най-ликвидни са паричните средства в наличност. На следващо място са краткосрочните вземания. Това са суми, които външни контрагенти дължат на фирмата.
4) Текущите (оборотни) активи на фирмата да са покрити не само с краткосрочни пасиви, но и с постоянни капитали. Постоянните капитали включват собствен капитал, резервите, неразпределена печалба и дългосрочни и средносрочни заеми. Минималния размер на постоянните капитали, съгласно това четвърто правило трябва да покрива фиксираните или необоротни активи и да оставя известен излишък, с който да се финансират оборотни активи. Именно този излишък, който представен алтернативно, представлява превишение на оборотните активи над краткосрочните пасиви се нарича „поле на сигурност на фирмата” или чисти оборотни капитали. При отговора на въпроса: Каква е величината на чистите оборотни капитали или казано по друг начин какво да е полето на сигурност на фирмата могат да се следват различни подходи, съобразени преди всичко с характера на бизнеса.
Когато той се характеризира със силни сезонни колебания, когато входящите и изходящи парични потоци са неравномерни и импулсивни би трябвало да се следва по-консервативен подход при изграждането на финансовата структура на фирмата.
Различните подходи при изграждането на финансовата структура са свързани с финанси като тази временна потребност например. При едно консервативно или защитно поведение дългосрочните активи, краткосрочните активи и дори част от временната потребност от краткосрочни активи се финансира от дългосрочни източници, т.е. от собствен капитал и само част от временната потребност от краткосрочни източници. При този подход финансирането е сигурно, но цената на капитала е твърде висока.
При умерения подход ДА и минималното равнище на краткотрайните се финансират с СК и дълготрайните заеми, а временната потребност се финансира чрез краткосрочни източници.
При третия подход, който е с най-рисковия ДА и само част от краткотрайните се финансират чрез постоянен капитал, а цялата временна потребност и голяма част КА се финансира чрез краткотрайни заеми.
Разумно е онова поведение, което гарантира достатъчно финансова автономност на фирмата при приемлива цена на финансите, т.е. цена на капитала като е приемлива при възможната за бизнеса норма на възвръщаемост (рентабилност). Освен анализ на финансовите средства е важно да се осъществява на капиталовата структура.
