Най-често се приема, че светът познава 3 валутни с-ми, отличаващи се с различния си паричен еталон - златен, златно-девизен (Бретън Уудска с-ма) и валутен.
1. Златен еталон
Появява се закономерно най-напред в Англия към края на ХVІІІ век. През 70-те години на ХІХ век той съществува вече в Дания, Швеция, Норвегия, Франция, а през 90-те години на същия век в Русия, Япония. В САЩ златният еталон е въведен през 1878г. и доминира на границата м/у двата века. На м/унар.конференция в Париж през 1867г. златото е признато като единствена форма на световни пари. Непосредствено преди Първата световна война златният стандарт е приложим в 44 д-ви. При него златото е важна част на паричната маса (златни монети и обезпечение на книжните пари). Съществуването на златния еталон се свързва с р-ието на новите стоп.отношения и с конкретната историческа ситуация, която се отличава с р-ието на един единствен крупен финансов център - паричният пазар в Лондон. В лицето на златния стандарт индустриалното р-ие намира своята адекватна парична с-ма.
Златният стандарт означава, че в обръщение са златни монети, сечени свободно и без ограничение. Всички други платежни средства са поставени в зависимост спрямо златото - всяка национална незлатна парична единица е обратима свободно в злато (това се гарантира от правителствата). Налице е свободно движение на златото м/у д-вите.
Предимствата на златния стандарт са:
стабилност на курсовете на валутите, голямо обществено доверие в официалния паритет. Златният стандарт е с-ма на твърди вал.курсове, откъдето е и неговата предсказуемост. Кол-вото чисто злато в нац.парична единица е фиксирано и не се променя. Незначителни отклонения на пазарните курсове от официалните са временни и стават в т.нар. горна (импортна) и долна (експортна) точка. В кратък период златният арбитраж не позволява вал.курс да се отдалечи от паритета.
автоматично възстановяване на равновесието (ликвидиране на дефицита или излишъка) в платежния баланс чрез д-вието на м-зма на монетно - ценовия поток в дълъг период. Той д-ва в тясна връзка със златния арбитраж. Приливите и отливите на злато,, промените в златните резерви на страните се съпътстват от промени в паричната маса и абсолютните р-ща на стоковите цени у тях.
Като слабости на златния стандарт се отчитат:
намесата на монетарните власти
съществуването заедно със златото и на други инструменти за разплащане (напр.английската лира)
В нач.на ХХ век се развива мощен процес на изтегляне на златото от обръщение. През 1913г. златните пари в обръщение са 31-37% , а през 1928г. в света имма само 5% златни пари. Назряват предпоставки за нова вал.с-ма. Колапсът на златния стандарт има в основата си немалко причини. След тежестите на Първата свет.война отказът от свободната търговия със злато става неизбежен, страните престават да превеждат злато навън при дефицит на платежния си баланс, появява се строга забрана за отлива на злато от страната.
Следвоенният монетарен режим се х-зира с концентрация на златото в централните банки, с изчезването му от обръщение и разрешението да се обменят пари срещу злато на слитъци само за международна търговия и то срещу значителни парични суми.
През 20-те години се правят нклк.опита за възстановяване на довоенния златен стандарт. През 1925г. Англия въвежда т.нар. орязан златно - кюлчеви стандарт. При него непълноценните пари са обменими в злато, но за целта се изисква да се купи едно кюлче злато, което е с цена 1700 англ.лири (имуществен ценз). През 1933г. във Франция, Италия, Холандия, Белгия също се правят опити за запазване на златния еталон. Англия се отказва от орязания златно - кюлчеви стандарт през 1932г., а Франция през 1936г. Съществуват друга група д-ви (Германия, Дания, Австрия), които за разлика от Англия и Франция не притежават достатъчно златни запаси. Те въвеждат златно-девизен стандарт. При него нац.валута на една страна става конвертируема при фиксиран курс в една или нклк.чужди валути, които от своя страна са обратими в злато също при фиксиран курс.
В САЩ през 1933/1934г. с правителствен акт златната наличност на населението се обявява за държавна собственост. Американките граждани се задължават да предадат на д-вата златото, с което разполагат по официално определен курс, а не пазарен; извършва се значителна девалвация на долара (40%); въвеждат се валутни забрани.
Може да се твърди, че през 30-те години се наблюдава разпадане на вал.отношения м/у страните, наблюдават се големи неравновесия на търг.баланси.
Краят на златния стандарт предполага необходимостта от установяване на нов вал.режим. Това става на практика в края на Втората световна война. На 6 април 1943г. САЩ публикуват плана на Хари Уайт, предвиждащ стабилизация на м/унар.парично обръщение. На следващия ден Англия публикува версията на Джон Мейнард Кейнс. През 1944г. в Бретън Уудс се провежда конференция, на която се обсъждат неофициалните проекти за ново м/унар.валутно устройство. Участват 44 д-ви.
