Лекции по Икономика

16. Дивидентна политика на фирмата.

1.Ценни книжа.Същност и видове. Финансирането на фирмата се разграничава на краткосрочно, средносрочно и дългосрочно. Всяко едно от тях играе определена роля в акумулиране на необходимите капитали. Дългосрочното финансиране на дейността на фирмата е свързано с получаването на дългосрочни заеми или с издаването на ценни книжа - акции, облигации, депозити, сертификати и други. Отделните видове ценни книжа са свързани с различно право на компенсация за инвеститора за вложените от него капитали в случай, че фирмата има финансови затруднения. Различните ценни книжа осигуряват различна степен на претенция от страна на инвеститорите спрямо движимото и недвижимото имущество на фирмата. Това означава, че за тях е характерна различна степен на риск поет от инвеститорите. С издаването на облигации фирмата поема задължение да изплаща определена лихва през даден период, а с настъпването на падежния срок да изплати и първоначално инвестираната сума. Заемодаването под формата на облигации се оформя с договор, като всяка облигация е част от пакета от облигации. Банката е третата страна в сключения договор. Тя контролира спазването на условията по договора от страна на фирмата и защитава правата на притежателите на облигации. Процентът, отбелязан върху облигацията е лихвата, изплащана по стойността на облигацията. Той е фиксиран и се изплаща докато фирмата е платежоспособна. Като правило, колкото по-висока е нормата на дохода от ценни книжа, толкова по-рискови са те. Облигациите се разграничават на: осигурени и неосигурени.
Осигурените дават право на част от фирмените средства във връзка с изплащане на лихвите или на капиталовата сума. Неосигурените облигации дават право на доход, но не и на претенции, към финансовите средства. За инвеститора на капитали най-важен показател е нормата на дохода от облигациите, независимо от периода, за който се изчислява. Тя се определя по формулата:

P0 и P1 са пазарната цена на облигациите в началото и в края на периода. Това е сумата на лихвата, определена по лихвения процент.
(P1 - P0 ) се дефинира като капиталова печалба от облигациите през даден период.
i - лихва
Пример: Началната пазарна цена на облигациите е 960лв., а цената в края на периода е 990лв.Изчислената лихва за периода е 46,80лв.
Акцията е ценна книга, която изразява дела и частта на нейния притежател в реалния капитал на фирмата. Акцията притежава номинална стойност, емисионна стойност, пазарна стойност и нетна балансова стойност.
Номиналната стойност на акцията е отбелязана върху самата нея. Емисионната стойност е тази, по която акцията се пласира при емитирането й, т.е. на първичния пазар. Емисионната стойност е по-голяма от номиналната стойност. Пазарната стойност на акцията се формира на вторичния пазар, респективно на фондовата борса и изразява пазарната оценка на представяния от акциите реален акционерен капитал. Нетната балансова стойност се получава като отношение на собствения капитал към броя на емитираните акции. Акциите са основната форма на акумулиране на капитали от страна на фирмата. Те се разделят на обикновени и привилегировани. Обикновените акции дават право на част от фирмената собственост, от реализираната печалба и право на гласуване на акционерните събрания. Приходите от акциите се изплащат под формата на дивиденти, чиято величина зависи от решенията на управителния съвет каква част от печалбата през дадения период да се изплати на акционерите. Следователно за разлика от другите ценни книжа обикновените акции не са с фиксиран процент на дохода, а са с променлива величина на дивидента, която при определени условия може изобщо да не съществува.
Изчисляването на нормата на дохода от обикновените акции е аналогично на това с облигациите, с тази разлика, че вместо лихвата се използва дивидент.
d - сума на дивидента
Привилегированите акции са с фиксирана норма на дохода и с предимство при удовлетворяване паричните претенции на техните притежатели. В този вид ценни книжа се инвестира, заради изплащането на дивиденти, а не толкова заради капиталовата печалба. Ако привилегированите акции са с номинална стойност, дивидента се изразява в процент към нея. В противен случай той се посочва в абсолютна сума за една акция. Други видове ценни книжа са: полицата, ордерът, ценни книжа на общи фондове и други.

2. Същност и значение на дивидентната политика на фирмата. Издаването на акции е ефективен начин за увеличаване на капитала, след което фирмата изплаща определен дивидент на акционерите. Дивидентната политика трябва да се свързва с вземането на решение от управителния съвет каква част от печалбата да се изплати под формата на дивиденти и каква част да се реинвестира. Дивидентната политика играе важна роля в процеса на определяне стойността н фирмата. Изплащането на дивиденти обикновено служи на акционерите като сигнал за способността на фирмата да получи доход. При определяне на дивидентната политика и по точно на размера на дивидентите е необходимо да се има в предвид, че решението за изплащане на големи дивиденти ще доведе по-малко вътрешни ресурси за реинвестиране във фирмата. Това би я накарало да създаде фондове чрез издаването на нови акции и облигации. Следователно външното финансиране може да промени капиталовата структура и разходите за капитали на фирмата. В съответствие с това оптималната дивидентна политика предполага разумен баланс между използваните стойности на дивиденти и реинвестирането на остатъчните доходи.
Финансирането на дейността от вътрешни капиталови източници има голямо значение за фирмата. В това отношение важна роля играе разпределянето на реализираната печалба след изплащане на данъците на две основни части - неразпределена печалба и дивиденти. Върху тази основа възниква въпроса, каква пропорция да се реализира съответното разпределение и какви фактори обуславят този процес. Неговото решение има важно значение за финансовите мениджъри, тъй като те трябва да планират необходимите финансови ресурси за текущи и бъдещи периоди, а от друга страна те трябва да държат сметка и за интересите на акционерите. Съгласно традиционната постановка, собственици на цялата реализирана печалба от дейността са акционерите. Изхождайки от това мениджърите не би трябвало да имат проблеми в следваната от тях дивидентна политика. Фактически разпределението на печалбата след данъците на две части - резервирана печалба и дивиденти, се осъществява чрез определяне на коефициент, който конкретизира съответното разпределение. Това е т.нар. коефициент на резервираната печалба на една акция, който показва каква част от печалбата на една акция е резервирана като вътрешен източник за финансиране на дейността на фирмата.
Дивидентната политика на фирмата е регулиране на икономическите отношения между фирмата, в лицето на финансовия мениджър и инвеститора на капитали. Стремежът на финансовия мениджър е да се постигне оптимално постижение между резервирана печалба и дивиденти.