Ликвидността трябва да се ограничава на един актив от ликвидността на фирмата. Ликвидността на активите зависи от времето за превръщането му в пари.
Ликвидността на фирмата се определя от способността й да посреща текущите си плащания към кредиторите. Под текущи плащания се разбират тези, свързани с краткосрочни пасиви и дължимите за съответния период погасения по дългосрочните разполагаемите за целта краткосрочни активи.
Ликвидността може да се разглежда в статичен и в динамичен аспект.
Разглеждайки я в статичен аспект – тя означава предприятието точно към конкретен момент да разполага с нужните краткосрочни активи, които да гарантират текущите му плащания.
Разглеждайки я в динамичен аспект (дългосрочен) ликвидността предполага да се отчита способността, разполагаемите имущества на предприятието да се превърнат в ликвидни активи.
Измерването на ликвидността може да стане по различни начини. Един от най-достъпните, но и най-грубите е т.нар. „текущ коефициент”. Текущият коефициент е отношение на краткосрочните активи към краткосрочните пасиви. Под краткосрочни активи разбираме най-често паричните средства, краткотрайните инвестиции, стоковоматериалните капитали и запаси, вземанията от длъжници и предплатените разходи.
Към краткосрочните пасиви се отнасят различните краткосрочни кредитори, краткосрочните заеми, дължимите данъци, осигуровки и др. Според някои критици съпоставянето на тези две величини дава представа не толкова за ликвидността, колкото до платежоспособността на предприятието и то към определена дата, а именно към датата на съставяне на баланса. Подхода е твърде статичен, защото промени могат да започнат още от следващия ден след съставянето на баланса както в краткосрочните активи, така и в краткосрочните пасиви. На пръв поглед може да се направи заключение, че съотношението 1:1 е приемливо, но това показва равенство между краткосрочните активи и краткосрочните пасиви и обстоятелството, че предприятието не може да си позволи да увеличи оборотните си активи. В такава ситуация е необходимо да се анализират обръщаемостта на запасите, също на това дали има компоненти с краткосрочни активи, които са финансирани с краткосрочни източници, с по-кратък срок, отколкото е времето за тяхното трансформиране. Също добре е да се съпоставят сроковете на вземанията от клиенти с тези на задълженията на предприятието към доставчици. Ако коефициента на общата ликвидност е по-малък от единица също не трябва да се правят прибързани заключения. Анализите в изброените по-горе насоки отново са положителни, а също преценка дали някой от компонентите на краткосрочните активи не са много бърза обръщаемост.
При коефициент на обща ликвидност равен на едно или по-малък от едно трябва да се проследи и възможността за финансиране на част от краткосрочните активи чрез постоянен капитал.
Коефициент по-голям от единица на пръв поглед не дава основание за тревога, но отново не изключва необходимостта от анализ в изброените по-горе направления. Трябва да се отчита обстоятелството, че коефициента на обща ликвидност е специфичен за всяко едно предприятие, тъй като се влияе от разхода и структурата на активите, от спецификата на дейността и т.н. За всяка фирма е характерен типичен коефициент на ликвидност и поводът за тревога е не толкова величината на коефициента, а отклоненията от него за един или друг период. Възможно е същевременно няколко предприятия да има едни и същи коефициент на ликвидност, но финансовите им позиции да са съвсем различни. С оглед на очерталите се недостатъци на коефициента за обща ликвидност в практиката се изчислява и коефициент на бърза ликвидност. Той е отношение на ликвидните активи към краткосрочните пасиви. Така се решава проблема какви точно активи да се включат в числителя. Други автори лансират идеята при изчисляване на коефициента на ликвидност да се отчита и способността на предприятието да създава парични потоци. Под парични потоци в случая се разбира печалба със включени към нея отчисления за амортизация от съответната година. Основание за подобен подход е обстоятелството, че фирма, която иска да плати на кредиторите си най-напред би използвала наличните в резултат на дейността й пари, преди да предприеме стъпки за изтегляне на краткосрочни заеми или за продажба на някои компоненти на краткосрочни активи. Така представен коефициента на текуща ликвидност е равен на 365 . (краткосрочни активи – ликвидни активи) : парични потоци от дейността. Този коефициент сам по себе си не е показателен за финансовото състояние на предприятието. Може да има две предприятия с еднакво значение на коефициента, но с различни финансови показатели. Все пак колкото по-мн. дни се получат в тоя коефициент, толкова фирмата е в по-добро състояние по отношение на своята ликвидност и платежоспособност. Смята се, че значение на коефициента под 1500 дни е вече сериозен предупредителен сигнал. Много важно при анализа на ликвидността е да се анализира ОПР и отчитане на ПП. ОПР показва каква част от продажбите са на кредит, т.е. как се увеличава дебиторската задлъжнялост на предприятието. Това съпоставено с отчета за ПП от една страна показва дали предприятието би изпаднало в потенциални проблеми и от друга страна, ако това е така, доколко се дължи на умението му да удовлетворява вземанията си на нивото на инвестициите, на разходите за капитал и т.н.
Ликвидността може да се характеризира и чрез анализ на постоянството на управлението на оборотния капитал чрез съотношението оборотен капитал – продажби. Оборотния капитал е равен на стоковоматериалните запаси + търговци длъжници – търговци кредитори. Възможно е да се получи отрицателно число за оборотен капитал, което не е толкова тревожно, ако може да се обясни и да се отдаде доверието, което кредиторите имат към предприятието.
За по-детайлен анализ на ликвидността може да се изчисли и т.нар. „паричен цикъл”. Паричния цикъл е времето за осъществяване на движението на парите от банката към стоково-материалните запаси и даването им в ръцете на клиентите, връщането им отново в банката и оттам към доставчиците. Паричния цикъл се изчислява на основата на три коефициента и е равен на стоково-материалните запаси в дни, минус получен търговски кредит в дни плюс вземания по кредити към клиенти в дни. Стоково-материалните запаси в дни се получават като сумата на стоково-материалните запаси се раздели на средните дневни разходи, а средните дневни разходи се равняват на общите разходи : на 240 или на 365.
Средните дневни продажби = продажби/(240,365).
Когато вземанията към клиенти се разделят на средно дневните продажби се получават вземания на клиенти в дни.
Последния коефициент „задължения към доставчици” в дни се получава като общата сума на задълженията към доставчиците се раздели на среднодневните разходи. Повечето предприятия имат положителен паричен цикъл, но относно тези, които имат отрицателен паричен цикъл, също не трябва да се правят прибързани заключения. Понякога тази минусова величина се дължи на възможността им да използват доста сетресивно пари на доставчиците.
Последния коефициент е т.нар. „защитен интервал”. Показва колко дни предприятието може да поддържа дейността си на основата на съществуващите парични салда по сметките и краткосрочните инвестиции, ако по някакви причини входящите парични потоци или кредити към него бъдат прекратени.
