В МОС се разглежда като съвкупност от способи и записвания, чрез които се обработва информацията за стопанските операции и като средство за поддържане на финансовата отчетност. Чрез СС се идентифицират, събират, анализират, калкулират, класифицират, регистрират и обобщават всички сделки и други стопански събития и факти. По отнощение на тази система, одиторът трябва да извърши оценка на следните сведения:
1. основни групи стопански операции, които формират дейността на предприятието;
2. прилаганата счетоводна политика;
3. вътрешна структура на счетоводния отдел;
4. компетентността на специалистите в счетоводния отдел;
5. организацията на документообората;
6. ролята и мястото на срредствата за компютърна обработка на счетоводната информация;
7. критичните области на отчитане, при които рискът на възникване на неточности, отклонения и несъотвествие е най-голям;
8. средствата за контрол, предвидени в отделните сектори на счетоводната система.
СВК е съвкупност от всички възприети мерки и процедури за недопускана не грешки, пропуски и злоупотреби, включително спазване на политиката на управление, опазване на активите, пълно водене на счетоводните документи, като цяло, т.е. включително и счетоводни регистри и своевременно изготвяне на надеждна счетоводна информация.
У нас такава система функционира в най-големите дружества и особено във финансовите и застрахователни институции. От своя страна СВК се състои от контролна среда и контролни процедури.
Контролна среда – отношението, осведомеността и практически действия на ръководството, насочени към установяване на НОН. Върху контролната среда оказват влияние на следните по-съществени фактори:
1. стилът на ръководството и възприетите основни принципи на управление;
2. организационна структура – включително управленските, функционални и информационни връзки в предприятието;
3. разделяне на отговорности, т.е. разработени ли са в предприятието вътрешни документи, като длъжностни инструкции, правила за поведение и др.
4. функциите, които са възложени на ВК, т.е. осигурява ли се контрол на всички равнища на управление от специални отдели или групи, от отделен специалист иил от ревизионни комисии;
5. реда на подготовката и осъществяването на периодичното счетоводно приключване;
Контролни процедури – конкретни методи, правила и специални проверки, разработени от ръководството, които са насочени към предотвратяване, отстраняване на грешки и неточности на информация в системата върху техния състав оказват влияние такива фактори, като големината и особено на дейността на предприятията, спецификата на контролната среда и състоянието на счетоводната система. Контролните процедури са многобройни. По-важни от тях са:
1. адекватно разделяне на задължения з важно правило е разделяне на материалната отговорност от счетоводното отчитане. Ако едно лице едновременно изпълнява 2 функции съществува риск за нарушение. Например не може отчитането на материалите да се извършва от началник склад, който ги отпуска в производството и е МОЛ.
2. система за санкциониране – всяка стопанска операция трябва да бъде разрешена по подходящ начин. Това се постига или чрез разработване на общи привала или чрез контролни указания за всеки отделен случай. Така се установява единна процедура по придобиване и намаление на активите. Например покупката на активи до 5 000лв. се одобрява от началник отдел, до 10 000 – от всеки един от директорите, над 10 000лв. – съвета на директорите.
3. документиране и систематизиране на счетоводните записвания – от гл.т. на одитора тази процедура за контрол осигурява пълно и своевременно документиране на операциите и текущото им отчитане. Става въпрос за оформянето на вътрешни и външни документи, начин на съхранение на програмите и файловете и др.
4. фактически контрол върху ресурсите и документите – най-ефективни са предприетите физически мерки за контроли и ограничаване достъпа до активите и до сч.документация от лица, които не са опълномощени. Тук се включват и правилата по провеждане на инвентаризация на различни активи.
Познанията, получени за СС и СВК трябва да бъдат документирани в работните книжа на одитора. След като получи разбиране за тези 2 системи трябва да изготви предварителна оценка на РК за всяко съществено салдо на сметка или група сметки. Той оценява като високо нивото на РК за някои или за всички твърдения за вярност, когато:
1. приеме, че СВК и СС са неефективни;
2. оценяването на ефективността на тези 2 системи няма да бъде ефикасно.
Тази предварителна оценка на РК се приема като висока, освен ако:
одиторът е в състояние чрез контролни процедури да коригира съществени НОН;
планира да извърши тестове за контрол, с които да потвърди тази своя оценка
След първоначална оценка на системата на надежността на контрола, одиторът е длъжен да извърши процедури за потвърждаване на тази своя оценка. Най-разпространения метод за изучаване и оценка на надеждността на средствата за контрол се явява тестването. Тестовете за контрол са разнообразни:
1. фактическа проверка на документи и регистри – установява се дали адекватно реагира контролната система за определени сделки – например – отпускането на определен вид продукция от склада – дали е предварително одобрено от натовареното за тази цел лице.
2. отправяне на запитване за ВК – например – кой в действителност извършва определени функции, а не само кой се предполага, че ги извършва.
3. повторно изпълнение на някои функции на ВК – например – има ли равнение на банкови сметки с банкови извлечения, за да се гарантира, че те са правилно водени в предприятието;
4. наблюдението на рутинни контролни функции - например – как се осъществява напрактика изплащането на РЗ;
5. тестване на компютърна система;
При събиране на одиторските доказателства за ефективно функциониране на системата за контрол следва да се вземе под внимание как отделни процедури са били предлагани от кого. Възможно е да възникнат отклонение в резултат на изменения или колебания като например настъпили промени в основния персонал, значителни сезонни колебания на сделките и други. Чрез тестовете за контрол одиторът се стреми да събере достатъчно доказателства, чрез които да оцени РК на ниво по-различно от високо. Колкото по-ниска е оценката на РК, толкова повече доказателства трябва да се съберат за потвърждение, че СС и СВК са разработени по подходящ начин и функционират ефективно. Затова след тестовете за контрол, одиторът е възможно да преразгледа предварителната си оценка за РК.
