Главната задача на тази част от ф-мения план е да се определи какви материали и в какви количества са необходими за съответният планов период за да се произведе планираното количество продукция. Към видовете материали спадат следните:
1.основни суровини и материали. Те влизат като основна съставна част в готовите изделия и се планират и отчитат в разходите за единица продукция (а се отнасят)
2. спомагателни материали – те също влизат в готовите изделия, но изпълняват допълваща роля в произ. Те не се пл. и отчитат в разх. за единица, а се отнасят към разходите за цялото производство. Когато се произвежда повече от един продукт, те се разпределят по видове продукти с помощта на нормо коефициенти.
3.горива и енергия – изразходват се при производството, но не влизат при продуктите. Начисляват се в разходи за цялото производство.
4. Кооперативни доставки- те стават съставна част от прод. и се пл. и отчитат в разход за единица продукция.
5. Малоценни малотрайни предмети – обозначават се като материали, макар че представляват оръдия на труда с определена стойност или със срок за ползване до 1 година
6. Резервни части, агрегати и др. материали, необходими за организацията и управлението на фирмата.
7. Консумативи, канцеларски и др. материали, необходими за организацията и управлението на фирмата.
8. Амбалаж – закупувани от фирмата опаковъчни материали, необходими за продажбата на продукцията.
9. Търговски стоки, доставени отвън които нито се преработват, вграждат, а се продават само като допълнение към собствения асортимент.
Най-често потребностите от суровини , материали и кооперирани доставки ………….. се определят с пряк метод въз основа на обема на прод. по производствената програма и нормите за изразходване на материалите за произв. на единица продукция. Общата потребност от даден вид материали се определя като сбор от съотв. потребн. за всеки вид прод. или определен вид работа.
Обемът на прод. може да бъде измерен с натурални, условно натурални и стойностни ……… затова и нормите за разход на с-ни и матер. могат да бъдат определени за единица прод. натура …………. . Най-точно потребностите от с-ни имат за произв. програма включват и потребностите от незавършено произв., които се определят и в зависимост от остатъците от незав. продизв. в началото и в края на пл. период и нормите за разход на с-ни и материали за единица продукция. Тези потребности са със знак + и се добавят към потр. за готовите изделия, като за съответният планов период обемът на незавършеното произв. се увеличава. Обратно потр. незав. произв. са с – и се изваждат от потр. за готовите изделия, като обемът на незав. произв. намалява. Прякото изчисляване на потребностите изисква да се определят нормите за разход, като отразят максимално допустимото количество с-ни и материали за произв. на единица прод. или за извършването на определен обем раб. или услуга. В разходната норма се включва както полезното тегло или обем на с-ните и материалите, съдържащи се в готовото изделие така и отпадъците. Те от своя с-на се делят на технологични и на др. отпадъци и загуби.
При определяне на потребностите от с-ни, спомагателни материали, горива и енергия съществуват някои особености .. сравнение с определянето на тези с основните материали.
Потребностите от с-ни – обемът на продукц. се раздели на показателя за рандемана – т.е. на % за полезният продукт, извличан от единица суровина по формулата
П= Q . 100
R
П - потребност
R- рандеманът – зависи от съдържанието на полезния продукт в изходната суровина и от възможностите за извличането му при дадено равнище на техниката и технологията.
Q- обемът на производство на полезния продукт, извличан от същата суровина
Разходните норми и потребностите от горива се определят в натура в условно гориво в зависимост от предназначението му. Разходните норми и потребностите от спомагателни материали се определят по усреднени норми за единица обем продукция, а тези за работните материали както и за малоценните малотрайни предмети е въз основа на някакъв специфичен измерител, отразяващ условията за изхабяване на материалите.
Резервните части, агрегатите и др. материали за подмяна и ремонт на машини, оборудване и др. се определят върху стойностния обем на ДМА и нормите на разход на материални ресурси за единица стойностен обем на ДМА. Както няма разработени разходни норми потребностите могат да се определят по динамика като тези през базисния период се умножават по индекса на обема на продукцията и индекса на изменение на разхода на материали. Методите за опр. на разходните норми са:
-разчетно – аналитичен
-лабораторно-производствен
-опитно-статистически
Планирането трябва да осигурява икономичното развитие и използване на суровините, материалите, горивата и енергията в следните осн. насоки:
1.намаляване на бруто и нето разхода на суровини и материали при произвеждането на единица продукция.
2. използване на нови материали, заместители на дефицитни и скъпи
3. усъвършенстване на с-рата на производството на крайната продукция
4. възможно най-добро използване на всички суровини
Съгласно действащите нормативни документи остойностяването на материали следва да се осъществява по начин, позволяващ групирането им по видове дейности.
Пром. дейност може аналитично да се отчита и планира по изделията. Потребностите за цялата дейност на формата се изчисляват чрез сумиране на определените дейности. В практиката потребностите от материали не могат да се прогнозират със сигурност. Възможно е да има непредвидени прекъсвания на производството, бракът да е необичайно висок или нисък, да се е наложило промяна в производствената програма и т.н.
