Лекции по Икономика

11. Одиторски доказателсва

В МОС под одиторско доказателство се разбира информацията, която одиторът е събрал по време на одита, която се използва като база за изразеното от него мнение. Одиторът трябва да получи достатъчно доказателства, въз основа на които може да направи разумни изводи. Понятието „достатъчни” се отнася до количеството на доказателствата. Понятието „подходящи” до оценка на качеството или надежноста на доказателствата. Обикновено доказателствата се търсят от много и различни източници, защото те са по-скоро убедителни отколкото изчерпателни, затова одиторът се опитва да получи чрез тях по възможност разумна, отколкото абсолютна сигурност. Одиторът сам преценява кои доказателства са достатъчни и подходящи. За целта той взема под внимание редица фактори, като например:
1. оценка на нивото на ВПР на финансовия отчет, на отделни счетоводни сметки и групи операции;
2. характера на СС и на СВК и оценката на РК.
3. съществеността на проверявания обект;
4. натрупаният опит;
5. резултатите от приложението на одиторски процедури, включително случаите на измами и грешки, които може да са били установени;
6. източниците и надеждността на наличната информация;
Оценката на риска влияе съществено върху количеството на необходимите доказатества. Рискът може да е в конкретна област – например МЗ и провизиите на потенциални задължения са винаги субективно и следователно високо рискови области. Рискът може да е характерен за ФО като цяло. Например одиторът може да открил съществени грешки в предходни отчетни периоди и той може да няма доверие в тези, които съставят ФО. Например – предприятието може да отива към несъстоятелност и ръководството се стреми да впечатли инвеститорите като покаже резултатите в по-добра светлина.
Одиторът трябва да получи достатъчни и подходящи доказателства за оцененото ниво на РК. Тестовете за контрол се извършват за де се получат доказателства за ефективността на структурата на системата за счетоводно отчитане и СВК за предотвратяване, откриване и коригиране на НОН.
Процедурите по съществео представляват тестове, които са извършени с цел да се получат доказателства на одита, така, че да бъдат открити съществените НОН във ФО. За да постигне тази цел одиторът трябва да получи доказателства за твърденията на ръководството за вярност на ФО, които са изричани или включени в този отчет.
Тези твърдениея на ръководството могат да бъдат систематизирани по следния начин:
1. Съществуване - означава, че активите или пасивите са налице към определена дата, т.е. не са извън времето. Одиторът отделя голяма част от времето на това твърдение като потвърждава съществуването на такива активи, като например ДМА. Това е основополагащо твърдение, защото всяко друго твърдение е неуместно, ако активите и пасивите не съществуват.
2. Права и задължения – означава, че активите и пасивите принадлежат на предприятието, т.е. предприятието има законни или други права или задължения, свързани със съответните активи или пасиви. Одиторът трябва да се увери, че предприятието притежава съответния актив към датата на баланса. Например има случаи, когато едни актив се намира в складовете, но принадлежи на др., т.като вече е продаден. Пример – в малко предприятие е възможно някои от активите да принадлежи на съдружниците, респективно на основния акционер. Най-добрият тест за съществувана на актив е да се провери дали съществува физически (ако е материал) и дали има документ за собственост (ако е нематериален).
3. Настъпване – означава, че сделката , операцията или събитието, които са се състояли през изучавания период се отнасят до предприеятието.
4. Пълнота – означава, че няма неотчетени активи или пасиви, операции или събития;
5. Оценка – означава, че активите и пасивите са записани по правилата на прилаганата счетоводна политика;
6. Измерване – означава, че сделката, операцията или събитието са записани с точната сума и в правилния отчетен период. Отнася се до статиите в ОПР и авансовите плащания и начисления.
Обикновено одиторските доказателства се събират за всяко твърдение за вярност на ФО. В много случаи те се комбинират. Например – твърдението за съществуване на МЗ се комбинира с твърдението за тяхната оценка. Два от най-важните теста на твърденията са за пълнота и съществуване. Това са тестове, които се провеждат в противоположна посока. Ако например одиторът направи тест за пълнотата на задълженията, то той трябва да направи произволна извадка на първичен документ като например – фактура за получени стоки и да го проследи чрез други свързани фактури, дневници, главна книга – до ФО под формата на задължение. Ако иска да направи тест за съществуването на вземания, той трябва да започне по обратния ред – с извадка от вземанията във ФО и ги проследи през главната книга, дневниците и фактурите.
На практика одиторът се интересува от пълнотата или занижаването на разходите и пасивите и от съществуванато или завишаването на активите и приходите.
Трябва да се имат впредвид, че ако оборотната ведомост се равнява и одиторът открие завишен КО или други занижени ДО. И обратно.
Надеждността на одиторските доказателства зависи от конкретните обстоятелства и от техния източник (вътрешен или външен) както и от техния характер (визуални документи или устни). В тази връзка са полезни следните допускания:
1. доказателство, получено от външни източници. Например – потвърждение от трети лица е по-надеждно от това, което е получено от счетоводните регистри на предприятието.
2. доказателство, получено от счетоводните регистри е по-надеждно, когато счетоводната система и СВК работят ефективно.
3. доказателство, получено директно от одитора чрез анализ и физическа проверка е по-надеждно от това получено от предприятието.
4. документираното доказателство е по-надеждно от това получено в устна форма.
При събирането на доказателства одиторът използва различни техники:
 Фактическа проверка – включително физическа проверка или проверка на регистрите, документите и материалните активи. Пример – присъствието по време на извършване на инвентаризация на МЗ. Ако присъствието е невъзможно (складове извън града), то одиторът трябва да помисли за прилагането на алтернативни процедури. Той трябва да тества окончателно списък на МЗ, за да определи дали той точно отразява действителните резултати от инвентаризацията. Може и да е необходима и допълнителна работа за определеляне на собствеността, оценката и договорните задължения.
 Наблюдение – включително наблюдаване на осъществяването на определен процес или процедура, които се извършват от други лица. Например наблюдаване преброяването на продукция от персонала преди предаването й на клиентите.
 Запитване – включително търсене на информация от запознати лица вътре и извън предприятието, формално или неформално, устно или писмено. Надеждността на тази техника зависи от квалификацията и надеждността на източника. Пример за търсене на формален отговор е стойността на съществено по размер дъщерно предприятие.
 Потвърждение – получаване на отговори от външни източници на отправени запитвания за информация по сметките. Например може да се изисква потвърждение относно условията на някой отговори или сделки с трети лица, с които предприятието е страна. Друг пример на ситуации, при които могат да се изискват потвърждения от веншни източници са салда по банкови сметки и други инфомации от банки.
От тези случаи особени вниание следва да се обърне на потвърждаване на вземанията. Те дават надеждни доказателства за съществуване на вземания и за точността на крайните салда. Освен това се получават доказателства за нередности при извадката на фиктивни фактури или т.нар. фризиране в края на отметния период (издават се фактури и после се анулират). Тази процедура обаче не ни дава доказателства относно събираемостта. Съответния клиент може да се съгласи, че дължи пари, но това не гарантира, че ще ги плати. Когато ръководството не е съгласно да се иска потвърждение на определено салдо, одиторът трябва да прецени дали има достатъчно основание за това. Такава ситуация може да се получи, когато между предприятието и клиента има спорове и молбата за пътвърждение може да влоши водените преговори между двете страни. В този случай одиторът може да предложи други алтернативни процедури. Процедурата по потвърждение е насочена към постигане на няколко цели:
 Силни доказателства, за това дали вземанията са завишени. В този случай обикновено клиентите реагират, че дължат завишена сума.
 По-слаби доказателства за това дали вземанията са занижени. В този случай е по-малко вероятно клиентите да възразят за занижената сума.
 Косвени доказателства за стойността на продажбите.
При одита се използват 2 вида мобли за потвърждение:
1. положителни – от клиента се иска да потвърди директно на одитора, че е съгласен или не с дължимата сума;
2. отрицателни – от клиента се иска да отговори само ако не е съгласен с дължимата сума.
При ________ одиторът се интересува от заниженията на задълженията. Специално внимание трябва да се обърне на стари неплатени задължения и на отписани задължения по време на отчетния период. Не трябва да се пренебрегват аналитичните сметки с нулеви салда и задължения, платени до края на деня на проверката.
Потвържденията следва да бъдат оценени като се обърне внимание на % на отговорите, броят на несъгласията, резултата от проследяване на несъгласията, съществеността на съответни суми и резултат на това одиторът трябва да направи собствена преценка на получената информация.
Когато в предприятието има съдебни спорове, одиторът следва да постъпи по следния начин:
1. да изисква справка от ръководството, включително да получи изложение за отговорностите;
2. да провери протоколите на съвета на директорите относно тестовете;
3. да провери кореспонденцията с адвокатите, включително за представенито от тях сметки за изплатени хонорари;
4. да провери сметките, по които са отразени съдебните разходи.
Когато е установил съдебни спорове или искове или когато смята, че такива могат да възникнат, той трябва да се опита да осъществява директен контакт с адвокатите на предприятието. Ако тове не може да се осъществи е жилателно на него също да му бъде изпратени писмо.
При сложни ситуации, одиторът трябва да посети адвоката с разрешение на ръководството и за предпочитане в негово присъствие. Ако му бъде отказано решение за контакт е адвоката, тогава одиторът следва да изрази квалифицирано мнение.
 Изчисление – заключава се в проверка на аритметичната точност на първичните документи или по счетоводни регистри, както и извършване на независими изчисления. Например проверка на сборовете на оборотната ведомост.
 Аналитични процедури – заключават се в проучването и потвърждението на значими съотношения и тенденции, включително и на последващо изучаване на колебанията, които несъотвестват на друга свързана информация