Изборът на подходящо процедура за получаване на одиторски доказателства е въпрос на професионална преценка и зависи от конкретните обстоятелства.
Прилагането на тези процедури включително избор на определени обекти за тестване, като по този начин одиторът получава доказателства за постигане целите на проведените тестове. При разработване на одиторски процедури, одиторът определя подходящите средства за избор на обекти за тестване съществуват различни способи, някои от тях са следните:
1. избор на всички обекти ( 100% проверка). Тя е подходяща, когато цялата съвкупност от данни се състои от малък брой обекти с висока стойност; когато ВПР и РК са високи, а останалите способи не осигуряват достатъчни и уместни доказателства;
2. избор на конкретни обекти – изборът зависи от такива фактори, като степен на познание на бизнеса и напревините предварителни оценки на ВПР и на РК. Конкретни обекти могат да бъдат:
- обекти с висока стойност или определени ключови обекти – подозрителни, необичайни, особено предразположени към риск, или при които вече са допуснати грешки;
- обекти над определена сума – по този начин одиторът удостоверява голяма част от общата сума на салдото на определена сметка или групи операции. Най-често тези обекти са 2 вида: обекти с цел получаване на информация (пълно изясняване вида на бизнеса на клиента или характери на осъществуваните от него сделки) и обекти с цел тестване на процедура. По този начин одиторът установява дали дадена процедура е била извършена или не.
3. одиторска извадка – включва прилагането на одиторски процедури, върху по-малко от 100% от обектите, формиращи салдото на дадена сметка или групи операции, при които всички единици в извадката имат шанс да бъдат избрани. Отделните обекти, които изграждат извадката се наричат извадкови единици (фактури от продажби, извлечения от банки и др.)
При проектирането на одиторската извадка, одиторът трябва да вземе под внимание целите на теста и характеристиката на популацията, от която е направена извадката. Под популация се разбира пълната съвкупност от данни, от които се формира извадката, и за които одиторът иска да достигне до съответно заключение. Популацията следва да отговаря на следните изисквания:
избира се въз основа на информация от счетоводните регистри;
трябва да съдържа такава информация, че въз основа на нея да се приложи избрания от одитора метод (за проверка на просрочените вземания е необходимо съответните обекти да имат дати);
тя трябва да е с конкретни граници (документите попаднали в извадката трябва да бъдат сортирани взивисимост от величината на тяхното влияние върху ФР с посочване на сума и дата);
трябва да е свързана с установените цели на прилаганите на дадения метод (може да се окаже невъзможно определянето на състоянието на кредиторската задлъжнялост само чрез проверка на съответните сметки. Възможно е да се наложи да се проверят и някои плащания, коит оса направени след 31.12. Одиторът трябва да определи пътищата за провеждане на извадката. Те са няколко:
- стратификация = по възможност – представлява разделяне на съвкупността на еднородни групи от елементи (разделяне на продадените стоки на 2 групи – за вътрешния и за външния пазар). Това се прави, за да се увеличи ефективноста на проверката, т.като обемът на извадката се намали без да се увеличи рискът за поява на грешки.
Одиторът трябва да внимава, за да не внесе в подбора преднамереност; случайния подбор той е невъзможен, докато при безсистемния подбор е възможен. (не бива да се избира първия и последния елемент на дадена страница, в други случаи съществува тенденция да се избират само кръгли цифри или подсъзнателно се включват само големите суми. При извадките следва да се отчитат следните 2 параметъра:
Очаквана грешка – грешка, която е заложена в предварителната оценка на съвкупността. Тази оценка може да се основава на резултати от предходната година, на предварителна оценка на риска или на преварителните аналитични процедури.
Допустима грешка – максимизиране на възможната грешна величина на съвкупността открита при одита. Понякога се нарича горна граница на грешката. Установяването й представлява предварителна оценка на риска, при която се отчитат количествени, така и качествени фактори. Както вече беше посочено при одита неможе да се търси 100% сигурност, но целта трябва да бъде 95% сигурност. Възможно е да се приеме следния модел на одиторска сигурност при одиторска извадка:
95% сигурност – надеждност с К = 3
86% сигурност – надеждност с К = 2
63% сигурност – надеждност с К = 1
50% сигурност – надеждност с К =0,6(0,7)
Пример 2
Салдо = 10 000
Същественост = 2 000
95% - 15броя – 667 стойност (10 000*3/2 000 = 15)
86% - 10броя – 1 000 стойност (10 000*2/2 000 = 10)
63% - 5 броя – 2 000 стойност (10 000*1/2 000 = 5)
50% - 4(3броя) – 2 500 стойност (10 000*0,6/2 000 = 3,5)
10 000/15 = 667 съответните обекти ще бъдат проверявани през 667лв.
Пример 3
Изходни данни:
1. обем продажби – 785 000
2. пера, от които се правят извадките
- вземания от дебитори – 23 900
- задължения към кредитори – 10 500
Изчисления:
Същественост – 785 000*0,5% = 3 925
Одиторска сигурност – 95% - надеждност – 3
Одиторска извадка от дебиторите (23 900*3)/ 3 925 = 18броя
Стойностен интервал 23 900/18 = 1 327
Одиторска извадка от кредиторите (10 500*3)/3 925 = 8броя
Стойностен интервал 10 500/8 = 1 312
При извадката възниква възможността одиторското заключение основаващо се на нея да бъде различно от това, до което би се достигнало, ако цялата популация е предмет на същата одиторска процедура. Съществуват 2 вида риск на извадката:
1. риск на предоверяване – до него се стига когато одиторът заключава случай на тест на контрола, че РК е по-нисък отколкото в действителност или в случай на тест по същество, че не същуствува съществена грешка, когато в същност има такава. Този риск влия върху одиторската ефективност и съществува вероятност да се стигне до неподходящо одиторско мнение.
2. риск на недостатъчното доверие – до него се достига, когато одиторът стига до заключение в случай на тест на контрола, че РК е по-висок от колкото е в действителност. Или в случай на тест по същество, че е налице съществуна грешка, но такава несъществува в действителност. Този риск влияе върху одиторската ефективност и води до допълнителна работа, за да се установи, че първоначалните заключения не са били точни.
