Това са понятия, които са придобили граждансвеност. Регион-термина се интерпретира като отнасящ се към една област и няколко съседни страни. Почти във всички езици на страните членки на Ес понятието "регион" звучи прблизит. еднакво. Локален-определя се като местен, свойнствен само на едно място, което се намира или засяга едно място, но не и дадена цялост. Производния термин локализиране означава засичам, намирам нещо. В съвр. икон. теория регион. ИИ се разгл. като висша степен на интернац. на стоп. живот а и още по-подробно като коорд. насърчаване на заинтерисов. д-ви п-с на дълбоко всеобхватно срастване на техните възпроизв. п-си, което има необратим х-р и води до създ. на един цялостен междунар. стоп. комплекс.
Рег. ИИ се х-ра още като обективна закономерност в развитието на съвр. свтовно стопанство. В него има всеобхв. и необр. х-р; притежава висока степен на комплексност; регистрира вътр. еволюция; най-често се институциира с подписването на споразумения; разпростира се на разл. територии , като търпяща и тяхното обратно влияние . Интеграцията е най- развита сред развититите страни.
По субрег. ИИ се разбира обединяването на територ. единици от разл. д-ви с общи граници с цел решаване на общи проблеми, най-често иконом., социални, еколог. Извън това по-тясно и главно акцентиращо в/у периферията х-р на обединяв. се раиони локална с субрег. интегр. на др. места се свързва с участието в нея на вече малък на брой съседни д-ви. Счита се че субрег. формиров. съдействат за структурата и устр-вото на икон. на д-виte които участват в тях за повишаване на техн. равнище на пр-во и интенз. разв. на съвр. ф-ми на межд. отнош. Също така те биват разгл. като межд. стъпка към общоевр. интегр.
В края на 40те год. на мин. век най-напред на изток и след това на запад от жел. завеса са създ. първите регионални формирования. Това за някои е т.наречената Голяма интеграция. Във всички случаи това и осъзнаване на предимствата които може да носи интеграцията на страните.
Успоредно с развитието на гол. интегр. протича п-с на протичане на малка интеграция, свързана с появата на м/удърж. обединения, включващи територ. единици от най-малко 2 д-ви. Най-много субрегиони се появяват в алпииските страни а след това и по теч. на река Рейн. Първото "регио" обединение по течен. на долен Рейн е през 1963- в него участв. райони от ФРГ, Ф-я и Шв-я.; 2-ро:началото на 70те на 20в Сар-лор-люкс - отделни части от Г-я, Фр-я, и цялата територ. на Люксембург ; 3-то: Регионален съюз Алпи- 1972г. области от Австрия, Г-я, Шв-я, Италия; 4-то:Междунар. конф. за Боденското езеро-1979- уастници Г-я, Австрия, Шв-я; 5-то: Дунавски регион-1984 участв. Г-я и Австрия, а в последствие се вкл. и др. дун. страни.
Тенденция за създаване на рег. и субрег. общн. за икон. сътруднич. или икон. интегр. продължава и през 80те и 90те год. на 20в. Този път обаче това става още по-интензивно на изток, особенно след като съвета за икон. взаимопомощ (СИВ) търпи разпад и през 1991г. прекратява своята д-ст. Сред по-известните субрег. форми по това време са: Орган.за източно -европ. сътруднич. и търговия- октомври 1991г. от страни бивши членки на СИВ; Орган. за черном. икон. сътрудн. 25.06.1992г. в резултат на усилията на 6 черном. и 5 нечерн. д-ви; Центр. европ. зона за евр. търг. известна като SEFTA продукт на усилията на страните от "Висша градска четворка - Полша, Унг., Чехия,Словакия" с начало от 21.12.1992г. ;Регион. икон. орг. на д-вите от Източните карпати с нач. 14.02.1993г. и участващи Словакия,Полша, Унгария, Украйна; Норд Калоте- субрег. орг. иницирана от съда в нач. на 50те на 20в. северен съвет, обединение на Скандинавските д-ви в областта на м/унар. политика - Швеция, Норвегия и Финландия; Конфедерация на Ш-я, Ф-я, Естония и Лихва; Балтииски съюз с участ. на Естония, Латвия, Литва.
Най-голямо внимание заслужават онези субрег. образув. които включват пригранични територ. еден. на д-ви разполож. на двете страни от "Желязната завеса". Типичен пример е Съюзът Алпо-Адриатика създаден в средата на 1978г. от 4 д-ви (пригранич. райони) които по онова време членуват в 3 разл. по своята същност и цели регионални общности- Австрия, Италия, Унгария, Югославия. В резултат на затопляне на взаимоотн. м/у Източна и Западна Европа през 80те в следствие смяната на властта в СССР (Горбачов идва на власт) става възможно 10г. по-късно мин. председ. на 4те горе през ноември 1989-да подпишат споразумение за една нова орган. така наречения "Квадрагонал". По-късно той става прототип на центр. европ. инициатива което е със състав повече от 15 страни.
Изводи: -1во- регион. икон. интегр. винаги е била разгл. като п-с на всеобхв. и дълбоко срастване на икон., най- малко на няколко намиращи се в непосредствена близост д-ви. При нейните конкретни форми на прояви , най-отчетливо се забелязва пестеп. отстъпване на суверинитет с/у получ. на допълнит. сигурност с външни ресурси. При равни др. условия развит.и зависи от наличието на др. области на близост м/у интегр. се д-ви, като етнич., езикова, културна, религиозна, и др. В истор. план създ. на регион. интегр. общности предшества появата на такива на локална основа. В същото време от гл.т. на един континент опред. общност или орган. може да се разгл. като регион а от глоб. гл. т. като локална , или като характерна за дадено опр. място ; -2ро- субрег. икон. интегр. се разглежда като обедин. на територ. единици от разл. д-ви с общи граници.Като правило това са по-слабо развити региони имащи разпределение във всички части на Е-па , в т.ч. и на страни членки на ЕС. При опред. неблагопр. услов. именно периф. х-р на тези по-слабо развити райони ги поставя в много по неизгодни позиция в сравнение с тези намиращи се в центъра. В този факт могат да се търсят мотивите на тяхното обед. под разл. форми ; -3то- субрег. икон. интегр. възнаква малко по-късно от регионалната.Първите опити датират от 60те г. на 20в. Субрегион. орган. възн. както във вътр. така и на нейната периферия, както в рамките на разл. общ. с-ми, така и м/у д-ви от разл. общ. с-ми. За разлика от регион. субрегион. е значително по-слаба. Обуславя се не само от факта, че в икон. област търсят близост само отделно обособени части от съседни д-ви, но и от недост. полит. воля да се изградят и развият по-задълбочени форми на интеграция, повече д-ви да споделят общо култ. наследствои прочие.
Не на последно място има и значение, че опитите за субрегион. икон. интегр. спец. в Зап. Евр. през 60те г. на миналия век се възприпятстват от разл. причини сред тях са унаследени полит. отнош. на нац. равнище. Различните с-ми на държ. устр. принадлежат към разл. регион. икон. структури и военни структури. Рег. и субрег. икон. общ. в една не малка част от случаите имат за членове едни и същи д-в. така например И-я е член на ЕС, член на европ. икон. простр., член е на центр. европ. инициатива. Същото важи и за Австрия.
При съвр. условия разд. на регион.-субрегион. икон. общм. като че ли започва да губи своето значение. Може би минава времето на създаване на рег. общ. Още от своето начало нововъзн. придобиват х-р на регион. По-важно e следното- разл. форми на сътрудн. и интегр. на рег. основа в Е-па са начин за сбл. на отделни д-ви от една или друга част на конт. , а чрез това и за задълбоч. на цялостн. европ. интеграцуя.
