С цел завладяване на чужди пазари се формират международни стратегически съюзи – производствено коопериране, лицензионни съглашения, смесени фирми, управленски контракти, франчайзинг. При тях има влагане на крупни инвестиции с цел ускоряване на възвращаемостта им, осигуряване на достъп до допълващи ресурси, намаляване на риска, ограничаване на конкуренцията, увеличаване на ефективността от икономиите от мащаба.
Форми на международни стратегически съюзи:
a. Производствено коопериране. Това е обединение на усилията на различни фирми с високо специализирана и много аспектна дейност в инвестирането, търговската дейност или научно- изследователските проучвания. Кооперирането предполага сключване на дългосрочни договори. Разновидности са еднофазно и двуфазно коопериране.
- Кооперация при пълна свобода между партньорите, т. нар. еднофазно коопериране. При него едната фирма доставя части и възли, а друга фирма ги сглобява в краен готов продукт. В този случай и двете фирми запазват своята самостоятелност. Разновидности на еднофазното коопериране е доставката на части в разглобен вид и монтаж в приемната страна; доставка на полуразглобени части; интегриране на частите в ново изделие. Характерно е за машиностроенето, електроенергетиката, автомобилостроенето.
С известна условност се отнасят и сделките на ишлеме. При тях се предоставят опит, материали и технология с цел изработка в една страна и продажба на готовата продукция в друга страна. Сделките на ишлеме са характерни за хранително – вкусовата, трикотажната и добивната промишленост.Основен проблем при ишлемето е остойностяването на готовата продукция.
- Двуфазна кооперация. Изисква специализация и тесни връзки между партньорите. Всеки от тях произвежда конкретни детайли и конкретен краен продукт. По този начин се следи взаимно технологичното обновление и иновационния процес.
b. Смесени фирми. Партньорите имат различна национална принадлежност. Управлението им се осъществява на договорна основа, според степента на концентрация върху производствения процес. Смесените фирми са йерархични, работят при ограничен финансов риск, имат добра база за експорт и продажба на технологии. Биват производствени, търговски, лизингови. Могат да се подразделят на смесени фирми с паритетно капиталово участие или с различно съотношение на националния капитал. Обикновено работят в сферата на добивната промишленост или комбинират обработващо производство с конкретен промишлен отрасъл. Правната форма на смесените фирми е АД и ООД. Най-голямо значение за тях има проучването на правния режим, политическото обкръжение и финансовото осигуряване в страната.
c. Лицензионни съглашения. Използва се обмена на търговски марки, патенти и лицензи на базата на развит научно –технически потенциал. Лицензионните съглашения се предпочитат пред стоковия експорт, защото изискват ниски капиталовложения, удължават жизнения цикъл на продуктите, явяват се алтернатива на производството. Участниците се наричат лицензиер – страната, предоставяща интелектуалния си труд и лицензиат – получаващата страна.
d. Управленски контракти. Не се влагат крупни инвестиции, а на основата на договорни отношения високоспециализирани фирми предоставят редица условия в отраслов и функционален план. Това е една от най- добрите форми за благоприятно между фирмено сътрудничество.
e. Франчайзинг.
