Организацията и отчитането на труда имат важно икономическо и социално значение в условията на пазарна икономика. В управлението на разходите, по отношение на трудовите разходи, може да се отграничи следната дейност - отчитане и разпределение по направления и центрове на отговорност на трудовите разходи. Всички останали дейности са в обсега на счетоводството, а именно формирането на трудовото възнаграждение. То от своя страна включва два основни компонента – основна заплата и допълнителна заплата. Допълнителната заплата се формира от доплащани по закон (клас за прослужено време), специфични доплащания (възнаграждения за вредни за здравето условия на труд), възнаграждения за резултати от труда (бонусни доплащания за постигнати цели).
Целта на планирането на разходите за труд е да се обезпечи производствената програма с необходимата численост от съответните професии, специалности, професионална квалификация и др. Планирането на труда и работната заплата обхваща:
- планиране на равнището и повишаването на производителността на труда в предприятието;
- планиране на необходимата численост на персонала за съответния период;
- планиране на необходимите средства за работна заплата и на средните работни заплати.
За всеки един от елементите, които участват във формирането на трудовото възнаграждение се създава информация, в съответствие с разпоредбите на националното законодателство и политиката на предприятието.
В зависимост трудовите разходи по производството могат да се класифицират на няколко групи: преки трудови разходи, които се начисляват непосредствено в себестойността на продукциите и услугите; непреки трудови разходи, които се отчитат като общопроизводствени разходи; разходи, свързани с престои; извънреден труд.
С отчитането на работното време се поставят две основни цели: да се съберат сведения за изготвянето на разчетно-платежната ведомст; да се получат данни, които ще е използват като база за разпределение на разходите. Във връзка с отчитането на работното време могат да се ползват различни отчетни форми: работни карти, лист за престой, лист за доплащания, маршрутен лист, дневник за явяванията и неявяванията.
Във връзка с интегрирането на трудовите разходи по обекти на калкулиране могат да се поставят редица въпроси като например за начина на третиране на разходите за престой и извънреден труд. От гледна точка на причините, престоите се категоризират в две групи: отстраними и неизбежни.
По различни причини могат да се начислят и разходите за извънреден труд. Допълнителното работно време за производство на продукция се определя по разценка като пряк разход. Доплащанията за извънреден труд се третират като общопроизводствени разходи. Възможно е доплащанията за извънреден труд да се считат за излишен разход и да се третират като разходи за периода (защо?).
С анализа на разходите за труд се поставят следните основни задачи:
1. да се установи степента на изпълнение на целите за повишаване производителността на труда;
2. да се разкрие количественото влияние на факторите върху изменението на показателите на труда;
3. да се разкрият неизползваните резерви и да се набележат пътища за повишаване на производителността;
Основните направления в които се насочва този анализ са: анализ на числеността и използването на персонала; анализ на производителността на труда; анализ на средствата за работна заплата и на средната работна заплата.
