Под аналитични процедури при одита се разбира анализиране на значими финансови съотношения и тенденции, включващо последващо изследване на колебания и съотношения, които случаи на съвместими с друга, обвързана с анализираните въпроси информация или които се различават от прогнозните резултати.
Аналитичните процедури се прилагат на всеки етап от одита. При планирането и съставянето на работни програми, при проверката по същество и при общия преглед на ФО в края на одита. В тази област одиторът следва да направи своята професионална оценка, тъй като е трудно да се приложи стандартен подход, защото всяко предприятие е различно. Освен това е възможно в някои предприятия да са направени определени изчисления, но одиторът трябва да направи свое тълкувания на получените съотношения.
Аналитичните процедури най-често включват:
1. сравняване на финансовата информация на предприятието – напримар със съпоставима информация за предходни периоди, с план-прогнози, с информация от предприятия от същия бранш и др. – предимно финансово счетоводния анализ
2. изучаване на вътрешните връзки – например последователността на информацията на балансовата печалба (загуба);
3. изследване на съотношенията между финансовата и нефинансовата информация – например анализ на разходите за РЗ и броя на персонала.
Аналитичните процедури са почти едни и същи на всеки етап от одита. Отделните стъпки могат да бъдат обобщени в следния последователен ред:
1. добро познаване на бизнеса на предприятието – това обикновено става при планиране на време на изпълнение и обхвата на останалите одиторски процедури;
2. установяване на значими и достоверни връзки - например при едностранна форма на ОПР, брутната печалба в % изразява връзката между приходите от продажби и себестойността на продадената продукция. В много отрасли този % може силно да влияе и да е от голяма полза на одитора. За други предприятия, главно тези от търговията на дребно, този показател не би се променил съществено през няколко последователни периода;
3. установяване достоверността на всички данни, които ще бъдат използвани при одита – например одиторът може да рещи да използва постоянен % на брутната печалба при техниките на своята проверка. Той обаче може да провери най-напред по същество формулирането на себестойността на продадената продукция и след това да приложи към нея този %.
4. прогнозиране на вероятния диапазон на осчетоводените стойности на определен кръг от потребители – трябва да се вземе под внимание влиянието на редица фактори, като например инфлация, особени промени в цените, сезонни фактори, технологични промени, промени в ръководсвото и други.
5. сравняване на прогнозните с действителните резултати и изучаване на изводите за всякакви отклонения – тук трябва да се обърне внимание на 2 вида промени:
- промени, които наистина настъпват, но значително се отличават от очакваните;
- промени, които биха се очаквали нормално да настъпят, но не са настъпили;
6. точна преценка за съществуване на логично връзка между сумите - тук не трябва да се допуска грешка, че 2 суми са достоверни, само въз основа на факта, че връзката между тях изглежда логична. Например възможно е да е налице обичайно съотношение между приходите от продажби и себестойността на продадената продукция, например 20% брутна печалба. Ако обаче продажните цени са останали не променени, себестойността е увеличена, този % на печалба може да се окаже, че не е логичен.
Стойността на надеждност към резултатите от аналитичните процедури зависи от одиторската преценка на риска. Одиторските процедури могат да посочат връзки, като очакваните макар, че има съществени НОН. Затова степента на доверие зависи от редица фактори, като например:
съществеността на различните обекти;
други одиторски процедури в същата област, които могат да потвърдят обясненията за неочакваните различия;
точността, с която могат да бъдат прогнозирани очакваните резултати от аналитичните процедури;
оценка на клиентския риск – когато рискът е висок, се изсква по-подробна проверка на сделките и салдата.
Ако чрез аналитичните процедури се получат потвърждения за съществени колебания или неочаквани взаимовръзки, одиторът е длъжен да получи обяснения от ръководството. След получаване на отговор от него той трябва да постъпи по сления начин:
да прецени адекватността на получените отговори, като ги сравни със собствените си познания за бизнеса и с други доказателства, получени по време на одита;
за разглежда необходимостта от прилагане на други одиторски процедури, ако ръководството не е в състояние да даде обяснение, или когато обяснението не е приета за адекватно.
