С делегирането на пълномощия се установяват качествено и количествено определените отношения между структурните подразделения и техния ред във времето и пространството. Ръководителят може да делегира само своите права, но не своята отговорност.
Организационни пълномощия. След като едно лице е приело задължението, то трябва да получи и необходимите му ресурси. Пълномощията се делегират на длъжността. Три концепции:
- класическа – принцип на единоначалието, пълномощията се предават от най-горното до най-долното стъпало
- акцептивна – лицето може да се отклонява от изискванията на ръководителя, при условие че: разбира какво се иска от него, решенията му не са в разрез с целите на организацията
- законова – освен делегираните пълномощия вътре в организацията, ръководителите имат право и по закон
Разпределението на пълномощията вътре в организацията се осъществява по:
- по организационни елементи на организация, намиращи се на различни равнища
- по йерархията на управляващите подсистеми
Линейните пълномощия се реализират от линейни ръководители или органи на управление
Щабните пълномощия се реализират от щабни специалисти, подчинени на линеен ръководител
Функционалните пълномощия се реализират като разновидност на линейни пълномощия от щабни специалисти в границите на дадена функционална област.
Фактори, влияещи на централизацията – външни фактори, особености на организацията – размери; фактори, които действат в двете направления; фактори, които са неблагоприятни за предаване на пълномощия.
Предимства на централизацията – подобрява се контролът; намалява се стремежът за увеличаване на размера на отделни отдели за сметка на други;по-икономично и лесно се използват знанията на персонала
Предимства на децентрализацията – решенията се вземат от ръководители, които стоят по-близко до проблема; стимулира се инициативността; на младите ръководители се предоставя възможност за растеж и професионално израстване
