Лекции по Икономика

17. Методи и модели за анализ на разходите.

В основата на методите за анализ на разходите стоят пълните разходи в предприятието. Тъй като те могат да бъдат представени като линейна функция на променливите и постоянните разходи, пълните могат да бъдат класифицирани като полупроменливи, тъй като в тях се съдържа постоянен и променлив компонент. За разграничаването на постоянният и променлив компонент в пълните разходи се прилагат следните методи:
А: Инженерни методи на изследване – основават се на наблюдение на процесите и съответни изчисления, които се извършват от специалисти в областта на изследване на операции. Методите осигуряват точни данни за разходите като променливи или постоянни.
Б: Анализ на фактическите данни по счетоводни сметки – този способ може да се характеризира като лесен за приложение, но същевременно твърде неточен. Основава се на анализ на данните по сметките за разходи, като променливият и постоянният компонент се обособява интуитивно от счетоводителите, които прилагат своя опит.
Субективизмът на оценката при анализа на данните по разходните сметки е основен недостатък на този способ. Същевременно той се разглежда като първа стъпка към диференциране на разходите спрямо обема.
В: Анализ по метода на най-високата и най-ниската точка – той е сравнително лесен за приложение. Базира се на определянето на най-високия и най-ниския обем, и свързаните с него разходи през даден период. Алгоритъмът на приложение на този модел е както следва:
- изграждане на динамичните редове на обемите на дейността и свързаните с тях разходи;
- определяне на двете екстремални на обемите на дейността и на разликата между съответстващите им суми на разходите;
- определяне на средния променлив разход, като отношение на установените по предходната точка разлики в сумата на разходите и обема на дейността;
- определяне на сумата на общите променливи разходи при най-ниското или най-високото равнище на дейността (по-избор);
- определяне на сумата на постоянните разходи като разлика на пълните разходи при най-високото или най-ниското равнище на дейност и съответно изчислените общи променливи разходи.